Решение № 7347 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в Министерството на вътрешните работи, срещу Решение 18820 от 04.10.2024 г. по адм. дело 6009/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено негово Решение 4332р-40125/21.05.2024 г. в частта, с която е отказано издаването на българско свидетелство за управление на моторно средство (СУМПС) за категории D и D1 на Л. Г. И. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноските по делото.

Ответникът Л. Г. И., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да отмени оспорения пред него административен акт АССГ е приел за установено от фактическа страна следното:

На 12.04.2024 г. в отдел Пътна полиция при СДВР Л. Г. И., български гражданин, е подал Заявление с рег. 12706/12.04.2024 г. за подмяна на руско Свидетелство за управление на моторно превозно средство 9909857504 валидно от 24.05.2019 г. до 24.05.2029 г. с нанесени категории в него, както следва: B, B1, D, D1 и M. Съгласно протокол 2354 от 17.11.1997 г. И. има придобита категория В в Република България. Право да управлява моторно превозно средство от категория D и D1 е придобил в Руската Федерация. По повод на така подаденото заявление е издадено Решение 4332р-40125/21.05.2024г. на Началник отдел Пътна полиция в СДВР. С решението е постановено издаването на СУМПС на името на Л. Г. И. за категории АМ, В1, В и е отказано издаването на българско СУМПС за категориите D и D1.

Отказът е мотивиран с това, че съгласно българското законодателство за категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С или категория Ттб и със стаж, като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж, като водачи с тези права не по-малко от една година, а по отношение на категории D1 и СЕ може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Прието е, че съгласно националното законодателство на Република България Л. Г. И. не притежава необходимия стаж, като водач на МПС от категория С за придобиване на права за управление на моторни превозни средства от категория D, тъй като в руското свидетелство за управление на моторно превозно средство 9909857504 няма нанесена категория С, придобита след положен изпит.

В акта е изложено още, че разпоредбата на чл. 162, ал. 4 ЗДвП не е императивна.

Срещу решението, в частта, с която е отказано издаването на СУМПС за категории D и D1 е подадена жалба от Л. Г. И..

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че решението, в неговата оспорена част, е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че са били налице материалните предпоставки на чл. 162 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП) и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата), тъй като Руската федерация се е присъединила на 08.11.1968 г. към Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г. (Конвенцията).

С тези мотиви АССГ е отменил административния акт, в оспорената пред него част.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 4 ЗДвП чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение 6 към Конвенцията.

По силата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на приложение 6 към Конвенцията.

Приложение 6 от Конвенцията, с наименование Национално свидетелство за управление предвижда следното :

1.Националното свидетелство за управление трябва да бъде под формата на документ.

2.Свидетелството се издава на езика или езиците, определени от компетентните органи, които издават или на които е поръчано да издадат този документ; въпреки това на него е написано на френски език "Permis de conduire", което може да бъде съпроводено или не с названието на другия език или езици, а също така с името и/или отличителния знак на страната, в която е издадено свидетелството.

3.Надписите на свидетелството са или на латиница или в английски курсив, или ако са на друга азбука, се повтарят и на латиница.

4.В свидетелството в задължителен ред трябва да присъстват следните указания; те са номерирани с цифри от 1 до 11: 1. Фамилия; 2. Лично и бащино име 1/; 3. Дата и място на раждане 2/; 4. Местожителство 3/; 5. Орган, издал свидетелството; 6. Дата и място на издаване на свидетелството; 7. Дата на изтичане на действието на свидетелството 4/; 8. Номер на свидетелството; 9. Подпис и/или печат от органа, издал свидетелството; 10. Подпис на притежателя 5/; 11. Категория или категории, или подкатегории на превозните средства, за които се отнася това свидетелство, с посочване на датата на издаването на свидетелството и датата на изтичане на действието му за всяка от тези категории. Към свидетелството за управление трябва да се приложи снимката на притежателя. Националното законодателство определя допълнителните сведения, които се внасят в свидетелството за управление, а също и размера и типа на подвързията.

Забележки: 1/ На това място може да бъде отбелязана фамилията на бащата или на съпруга. 2/ Ако датата на раждане е неизвестна, се посочва приблизителната възраст към датата на издаването на свидетелството. Ако мястото на раждане е неизвестно, то не се посочва. Вместо мястото на раждане се посочват други сведения, определени от националното законодателство. 3/ Упоменаването на местожителството не е задължително. 4/ Това сведение не е задължително, ако срокът на действие на свидетелството е неограничен. 5/ В противен случай се слага отпечатък на палеца.

1. Категориите превозни средства, за чието управление може да бъде издадено свидетелство, са следните:

A. мотоциклет

B. автомобили, с изключение на принадлежащите към категория А, чието разрешено максимално тегло не надвишава 3500 кг и чийто брой седящи места, освен мястото на водача, не надвишава осем;

C. автомобили, с изключение на принадлежащите към категория D, чието максимално разрешено тегло надвишава 3500 кг;

D. автомобили, предназначени за превоз на пътници и имащи повече от осем седящи места освен мястото на водача;

E. композиция от превозни средства, чийто влекач влиза в категории В, С и D, които водачът има право да управлява, но самите те не влизат в тази категория или тези категории.

1. Националните законодателства могат да въведат, освен по-горе цитираните категории от А до Е, и допълнителни категории за превозни средства, също така и подкатегории в самите категории, и комбинация от категории; всички те трябва ясно да са определени в свидетелството за управление.

Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи: за да бъде заменено чуждестранно национално СУМПС на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на ЕС, с българско СУМПС без полагане на изпит, е необходимо единствено да са налице следните две предпоставки: 1. Държавата, в която е издадено чуждестранното СУМПС да е договаряща страна по Конвенцията и 2. СУМПС да отговаря на изискванията на приложение 6 от Конвенцията.

Разпоредбата на чл.162, ал.4 ЗДвП е императивна (използван е изразът се заменя, а не може да се замени) и следователно задължава компетентния административен орган при кумулативното наличие на цитираните по-горе предпоставки да замени чуждестранното СУМПС с българско такова. Законодателят не е дал възможност на административния орган да преценява наличието или липсата на други предпоставки, извън посочените в чл. 162, ал. 4 ЗДвП. Следователно мотивите, изложени от началник отдел Пътна полиция при СДВР, отнасящи се до липсата на предпоставките на чл. 154, ал. 2 и ал. 7 ЗДвП, са абсолютно неотносими в конкретния случай.

По делото не е спорно, че Руската федерация, държавата издател на СУМПС на Л. И. за категориите D и D1, е договаряща държава по Конвенцията. Следователно първата предпоставка на чл. 162, ал. 4 ЗДвП е била налице. Административният орган е следвало да установи дали е налице и втората предпоставка, а именно дали свидетелството за управление на МПС, издадено от Руската федерация, отговаря на изискванията на приложение 6 от Конвенцията. Като не е направил това административният орган е постановил акта си при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на конкретния случай.

По горните съображения решението на АССГ е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение