Решение № 6894 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2973/2018 г.

Решение № 6894 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2973/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби на К. Георгиев и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 17 от 18.01.2018 г., постановено по адм. д. № 587/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Георгиев обезщетение за причинени му от длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева, изразяващи се в преживени болки и страдания, чувство за безпомощност и унизително отношение, като в останалата част исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от 10000 лв. К. Георгиев обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен. Твърди, че решението в обжалваната част противоречи на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е несправедливо. Поради това моли решението в тази част да бъде съответно отменено, като му се присъди по-голямо обезщетение. Касаторът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, като твърди, че същото е необосновано и противоречи на материалния закон, тъй като не е доказано реално настъпване на вреди. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваната част. Всеки от касаторите оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Ответникът Министерство на правосъдието не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на К. Георгиев и за частична основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. По съществото на спора, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира следното: С осъдителната част от решението, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е осъдена да заплати на К. Георгиев обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в преживени страдания, дължащи се на това, че последният е бил поставен при лоши битови условия по време на изтърпяване на наложената му мярка "задържане под стража" в следствения арест в гр. Пазарджик за времето от 21.02.2016 г. до 29.06.2016 г. За разликата, до пълния предявен размер от 5000 лева, исковата претенция е отхвърлена. Съдът е установил, че К. Георгиев е задържан в следствения арест в гр. Пазарджик за времето от 07.06.2012 г. до 27.11.2012 г. Килиите, в които Георгиев е пребивавал в следствения арест гр. Пазарджик са с размери от 8 до 12 кв. м., като в тях той е бил настаняван в различните периоди на задържането с от още един до още трима задържани. В килиите няма санитарен възел и постоянно течаща вода, но в ареста има общ санитарен възел с две тоалетни, две мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като задържаните имат 24 часа в денонощието достъп до тях. Вентилацията на арестните помещения се осъществява посредством смукателна и нагнетателна аспирация, като килиите са и с ограничен достъп до естествена светлина и чист въздух, раздвижването се прави в килия на закрито. Въз основа на горното съдът е приел, че ищецът е бил настанен с други лица в килии с площ около 4 кв. м, в които няма санитарен възел и течаща вода, няма достъп на дневна светлина, няма възможност за естествено проветрение, не му е провеждан престой на открито и липсват условия за двигателна активност. Посочено е, че в случая е налице противоправно поведение на служителите на ГДИН, както и пряка причинна връзка между претендираните неимуществени вреди и поведението на администрацията на дирекцията. Административният съд се е позовал на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. По тези съображения съдът е определил размерът на дължимото обезщетение за процесния период на 300 лева, като в останалата част отхвърлил исковете до пълния предявен размер. Касационните жалби са неоснователни. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Георгиев се явява доказана по отношение на неосигуреното естествено проветрение в килиите, по отношение на неосигуряването на престой на открито и на естествена светлина. Необосновани са изводите за пренаселеност на килиите, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че периодът, в който Георгиев е разполагал персонално с по-малко от 4 кв. м площ не е продължителен, като никога разполагаемата площ на човек в килиите не е била по-малко от 3 кв. м. По тази причина, краткият престой в килия с разполагаема площ под 4 кв. м на човек не е от естество да причини страдания в степен, която да доведе до изтезание или нечовешко отношение. Относно неосигуряването на санитарен възел и течаща вода в килиите на следствения арест в гр. Пазарджик следва да се посочи, че при поискване задържаните са били извеждани от дежурния служител в ареста до санитарното помещение. Независимо от горното, въз основа на събраните по делото доказателства, следва да се споделят развитите от административния съд доводи за нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, поради частичното неосигуряване на естествен достъп на слънчева светлина, проветрение и престой на открито. При определяне размера на дължимото обезщетение, преценката на съда е правилна. Присъденият размер на обезщетението отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Предвид възрастта и доброто здравословно състояние на ищеца, както и поради относително краткия период на задържане - около 6 месеца, степента на претърпените от К. Георгиев страдания не е особено висока. Поради това справедливият размер на обезщетението за исковия период е 300 лева. С оглед изложеното съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение