Решение № 12522 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2009 г.

Решение № 12522 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "ЯР ЯГУАР" ООД, гр. Добрич, с управител Светослав Ранков, за отмяна на влязло в сила решение № 481 от 15.07.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд, Административно отделение, II състав по адм. д. № 2169/2006 г., което е оставено в сила с решение № 4194 от 31.03.2009 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение по адм. д. № 10997/2008 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице правното основание, визирано в чл. 239, т. 6 от АПК - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Молителят се позовава на Решение от 22.01.2009 г. по жалба № 3991 от 2003 г. на "Булвес" АД срещу Република България. Излагат се доводи, че е налице идентичност между фактическата обстановка и изведените правни изводи по посоченото дело на "Булвес" АД и тези на ВАС, I А отделение, и това е достатъчно да се приеме, че е налице основание за отмяна на атакуваните съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт Бонев изразява становище за отхвърляне на искането за отмяна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, намира, че искането за отмяна е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО, като подадено в срок от надлежна страна. Разгледано по същество, искането за отмяна на влезлите в сила съдебни решения е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 481 от 15.07.2008 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на "ЯР ЯГУАР" ООД, гр. Добрич, с управител Светослав Ранков против ревизионен акт № 080000371/3.07.2006 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с решение № 664 от 12.09.2006 г. на директора на "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Варна РДД - Варна. Искането за отмяна, предмет на настоящото съдебно производство, е мотивирано с текста на чл. 239, т. 6 от АПК. Основанията за отмяна в АПК са регламентирани изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като отмяната като възможност за страната е изключение от стабилитета на акта. По силата на чл. 239, т. 6 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормата е ясна, конкретна и не подлежи на тълкуване. Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая молителят се позовава на Решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, с което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение няма действие по отношение на молителя в настоящото производство - "ЯР ЯГУАР" ООД и не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила решение № 6777 от 5.06.2008 г. по адм. дело № 3382/2008 г. на Върховен административен съд, I отделение. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, молителят следва да заплати на ответника по искането за отмяна юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8 , във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия,