Решение № 10443 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2012 г.

Решение № 10443 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Бориана Пиперкова, против решение № 2649/23.02.2012 г., постановено по адм. дело № 9697/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед рег. № К-5245/26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Венцеслав Илиев Минчев от гр. Русе, чрез пълномощника адв. Павел Янакиев оспорва жалбата. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските за първата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменена по жалба на Венцеслав Илиев Минчев заповед рег. № К-5245/26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, заради извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е получил по 23,96 лв. дневни пари за командировка на датите: 1.08.2010 г., 8.08.2010 г., 15.08.2010 г., 21.08.2010 г. и 1.12.2010 г., общо 119,80 лв., без да е бил в командировка, с което виновно е нарушил чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 21 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина /НСКСЧ/ и т. т. 4, 7, 8, 13, 31 и 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при нарушение на предвидената форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда нарушението на формата на акта се изразява в наличието на противоречиви мотиви, които не позволяват установяване на действително извършеното от служителя нарушение, предвид това че една страна дисциплинарно наказващият орган се позовава на данните в обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган, а от друга страна приема, че поведението на служителя е в нарушение на норми, различни от установените от комисията. Правните норми, които са посочени като нарушени в заповедта за налагане на наказанието, освен че не са посочени в материалите по делото, не са конкретизирани в заповедта и като отделни текстове. Допуснатите формални нарушения според съда са съществени, тъй като са пречка за установяване на разпоредбите, които са нарушени и по този начин ограничават правото на служителя на защита. Според съда заповедта не съдържа правните основания, довели до издаването й, т. е. не са спазени изискванията на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, вр. чл. 257 ППЗМВР. Наред с това съдът е приел, че в заповедта не са изложени фактически основания за издаването й, отнасящи се за приетите нарушения на Етичния кодекс, не са изложени съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала. Нарушението на административнопроизводствените правила според съда се изразява в това, че в противоречие с чл. 229, ал. 4 ЗМВР не са оценени всички релевантни за случая доказателства, събрани в дисциплинарното производство. В тази връзка съдът е изложил, че не са представени копия от пътните книжки за месец август 2010 г., както и че не е направен анализ на писмените обяснения на бившия директор на РДГП - Русе - Красимир Корнаджев, на началника на ГПУ - Русе - комисар Ненов, останалите обяснения от служители на РДГП - Русе, общо над 30, както и писмо вх. № 5631/4.04.2011 г. на координатора на СКЦ от страна на Румъния комисар Йонеску Богдан, които установяват, че жалбоподателя и неговият заместник са пребивавали многократно на територията на ГКПП - Гюргево. В тази връзка според съда дисциплинарно наказващия орган е направил необоснован извод за негативна оценка на поведението на служителя от страна на други служби, в МВР, държавни органи и граждански лица, тъй като събраните многобройни сведения от служители в ГКПП - Русе установяват, че жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения на територията на Румъния често и на различни дати според изискванията на служебната дейност и разпорежданията на ръководството. Нарушението на материалния закон според първоинстанционния съд се изразява с това, че жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР без да се установени предвидените в нормите материалноправни предпоставки. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. С оспорената пред съда заповед рег. № К-5245/26.05.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на Венцислав Илиев Минчев - главен инспектор - държавен служител категория "В", на длъжност началник на Граничен контролно пропускателен пункт /ГКПП/ - Русе от Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Русе на Регионална дирекция "Гранична полиция" /РДГП/ - Русе при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", считано от датата на връчване на заповедта и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че в нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 21 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и т. т. 4, 7, 8, 13, 31 и 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., е получил по 23,96 лв. дневни пари за командировка за 1.08.2010 г., 8.08.2010 г., 15.08.2010 г., 21.08.2010 г. и 1.12.2010 г. - общо 119,80 лв. /протоколи рег. № 15057/10.09.2010 г. и № 477/07.01.2011 г. по описа на РДГП - Русе/, без да е бил в командировка, а случаят е станал достояние на представители на други служби на МВР, на държавни органи и на граждански лица. Дисциплинарното производство е започнало във връзка с постъпилото предложение вх. № 3725/08.02.2011 г. по описа на дирекция "Човешки ресурси", ГД "Гранична полиция" - МВР, и е образувано със заповед рег. № К-1691/18.02.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, със заповед рег. № К-2839/18.03.2011 г. на министъра е продължен срока на дисциплинарното производство. За резултатите от проверката е изготвена обобщена справка рег. № 7789/19.04.2011 г. от дисциплинарно разследващия орган, както и становище с рег. № 7969/21.04.2011 г., в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В предложението за образуване на производството, което противно на приетото от първоинстанционния състав е приложено в преписката и се намира на л. л. 17 - 21 от делото, е посочено, че за периода от 1.09.2007 г. до 31.12.2010 г. началникът на ГКПП - Русе Венцеслав Минчев неправомерно е получил командировъчни пари в размер на 6756,72 лв. за командировки на съседна територия /за 282 командировки по 23,96 лв. на ден/, без реално да е отработил посоченото по време, дати и часове в изготвените графици, като виновно е нарушил чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 21 НСКСЧ и т. т. 4, 7, 8, 13, 31 и 46 от Етичния кодекс, с което е осъществил деяния, съставляващи тежки нарушения на служебната дисциплина, за които на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта за образуване на дисциплинарното производство рег. № К-5245/26.05.2011 г. е в съответствие с предложението, като е посочено правно основание по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. В изготвеното от дисциплинарно разследващия орган становище с рег. № 7969/21.04.2011 г. е направено предложение, предвид установеното тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в използване на служебно положение за лична облага и деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 226, ал. 1, т. 6, вр. чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на главен инспектор Венцеслав Минчев да бъде наложено дисциплинарно наказания "уволнение". В същия смисъл е обобщената справка рег. 7789/19.04.2011 г. Безспорно е по делото, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство е надлежно връчена на служителя, същият е дал писмени обяснения, заведени с рег. № 4029/28.02.2011 г., същите са обсъдени от дисциплинарно разследващия орган в обобщената справка и освен това са уважени направените в обясненията доказателствени искания; обобщената справка също му е връчена и по нея е направил писмени възражения, заведени с рег. № 7871/20.04.2011 г., които са обсъдени в становището на дисциплинарно разследващия орган. Предвид изложеното относно осъществените процесуални действия в рамките на дисциплинарното производство и съдържанието на актовете, съставени в това производство, изводът на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на формата на акта, изразяваща се в наличие на противоречиви мотиви, е неправилен. Не може да се приеме, че дисциплинарно наказващият орган е постановил оспорената заповед при противоречи мотиви, поради това че от една страна се е позовал на обобщената справка и становището, в които е прието, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 НСКСЧ и на т. 31 и т. 46 от Етичния кодекс, а от друга страна в заповедта е посочено, че извършеното от служителя е в нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 21 НСКСЧ, както и на т. т. 4, 7, 8, 13 и 46 от Етичния кодекс. Видно е от съдържанието на описаните по-горе актове /предложение за образуване на дисциплинарното производство, заповед за образуване, обобщена справка, становище, заповед за налагане на дисциплинарно наказание/, че не е налице изменение на фактическата обстановка, която е приета като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. В предложението и заповедта за образуване на дисциплинарното производство е визиран период на неправомерно получаване на суми за дневни командировъчни пари от 01.09.2007 г. до 30.12.2010 г., за 282 командировки на обща стойност 6756,72 лв., а становището и заповедта се отнасят само за 5 дни /конкретни дати от 2010 г./ и стойността на неправомерно получената сума е общо 119,80 лв., но това несъответствие очевидно не може да се приеме за увреждащо привлечения към дисциплинарна отговорност. Освен това, ограничаването на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, което е направено в становището и съответно е възприето в заповедта за налагане на наказанието само до получените суми за посочените 5 дни, е подробно обосновано както в обобщената справка, така и в становището и по същество то е обусловено от липсата на преки и категорични доказателства, че за останалите дати от периода от 2007 г. до 2010 г. служителят действително не е изпълнявал дейност по командировка в съседна държава /на румънската част на ГКПП/. При непроменено фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание, правната квалификация на деянието на служителя може да бъде променена от дисциплинарно наказващия орган, тъй като негова е компетентността, както за налагане на наказанието, така и за преценката на релевантните факти и обстоятелства и за правната им квалификация. Освен това, привлеченият към дисциплинарна отговорност е имал възможност да упражни правото си на защита по правната квалификация на нарушенията, така, както е посочена в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, която съответства на квалификацията, която е възприета в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Служителят е упражнил това право, като е представил подробни писмени обяснения. Същевременно, служителят е запознат и с квалификацията, направена в обобщената справка, по която също е направил възражения. Следва също така да се отбележи, че разликата в правната квалификация се отнася до нарушенията на разпоредби от НСКСЧ и от Етичния кодекс, а не до квалификацията на действията като нарушение на служебната дисциплина и на правното основание да налагане на дисциплинарно наказание. Както в заповедта за образуване на производството, така и в становището и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание правното основание за налагане на наказанието е по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Не може да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на формата, изразяващо се в това, че в заповедта не са конкретизирани като отделни текстове посочените в същата норми. Изискване за посочване на конкретния текст на правната норма, която се прилага или на която се позовава съответния орган, който я прилага /в случая дисциплинарно наказващия орган/, не е предвидено нито в действаща процесуалноправна норма, нито е възприето като императивно изискване за формата на акта както в доктрината, така и в съдебната практика. Вярно е, че изписването на текста /съдържанието/ на правната норма води до по-голяма яснота при прочита на съответния акт, но липсата на такова изписване не може да се приеме за нарушение на формата на акта или за нарушение на процесуални правила. Необоснован е извода за наличие на противоречиви мотиви, изразяващо се според първоинстанционния състав на съда в това, че в становището на дисциплинарно наказващия орган било посочено, че макар да липсвали доказателства за извършено нарушение, то се приема за установено, тъй като липсвали доказателства за противното. Този извод на съда не е обоснован от съдържанието на становище рег. № 7969/21.04.2011 г. на дисциплинарно наказващия орган, тъй като посочения от съда текст липсва в него. Не е направено и такова съждение или извод в становището. Посоченото от съда съдържание на становището е изведено от конкретния контекст и е тълкувано изолирано, без съда да отчете факта, че доколкото съждение в подобен смисъл съществува в становището, то се отнася до липсата на доказателства за твърденията на служителя за допусната техническа грешка при изписването на датите в протокола за отработените дни и часове в командировка. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не е налице нарушение на формата на акта и същият не съдържа противоречиви мотиви. Неправилен е също извода на съда, че е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 4 ЗМВР поради това, че не били оценени всички събрани доказателства. Тъкмо обратното се установява от внимателния прочит на обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган, към които има изрично препращане в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Всички събрани в дисциплинарното производство писмени обяснения са обсъдени, включително тези на бившия директор на РДГП - Русе - Красимир Корнаджев, на началника на ГПУ - Русе - комисар Ненов, останалите обяснения от служител на РДГП - Русе, както и писмо вх. № 5631/4.04.2011 г. на координатора на СКЦ от страна на Румъния комисар Йонеску Богдан. Същественият извод, който е направен в становището във връзка със значението на тези обяснения за установяване на релевантни за производството факти и обстоятелства е, че в нито едно от тях не се съдържат конкретни данни за дата и часове на действително отработено време на румънска територия. От съдържанието на посочените обяснения, които са приложени в административната преписка, е видно, че във всички е посочено, че Венцислав Минчев е пребивавал многократно на територията на ГПКК Гюргево, но нито един от далите обяснения не посочва конкретни данни за дата и време, т. е. нито един от свидетелите не дава обяснения, че В. Минчев е изпълнявал служебни задължения на датите 1.08.2010 г., 8.08.2010 г., 15.08.2010 г., 21.08.2010 г. и 1.12.2010 г. по 5 часа всеки от дните, на територията на ГКПП в съседната държава. Наред с това, следва да се отчете същественото обстоятелство, че в писмените обяснения от 28.02.2011 г., които дава Венцеслав Минчев изрично заявява, че не е посочвал неработни дни за отразяване в протоколите като командировка, а посочването на такива дни в протокола за месец август 2010 г. се дължи на техническа грешка при изготвянето и изписването на датите; твърди, че същите дни са действително отработени на румънска територия през работни дни от седмицата. В обяснението, нито по-късно - във възражението против обобщената справка, обаче Венцеслав Минчев не посочва вместо кои други дати /на които действително е изпълнявал служебна дейност на територията на ГКПП на румънска територия/ са вписани погрешните дати /неделни дни и един ден от платения отпуск/, при това същият твърди, че си е водил бележки за собствените командировки и именно въз основа на тях са правени вписванията в протоколите. Неправилно първоинстанционният състав на съда е приел, че административно наказващият орган не е обосновал защо приема, че поведението на служителя е несъвместимо с морала и негативната оценка на органа в морален план. В заповедта е посочено, че деянието е станало известно на други служители на МВР, на други органи и на граждански лица, с което е накърнен престижа на службата. Тази оценка, заедно с определянето на поведението на служителя като нарушаващо разпоредбите на т. т. 4, 7, 8, 13, 31 и 46 от Етичния кодекс несъмнено отразява негативната оценка на дисциплинарно наказващия орган към поведението на служителя. Неправилен е и извода на съда, че е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че не е установено извършването на предвидените в нормите на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР материалноправни предпоставки - съзнателно нарушаване на правилата при командироване, изготвяне на неверни отчети и използване на служебното положение за лична облага от страна на жалбоподателя, както и поведение, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата. Настоящият състав счита, че съвкупният анализ на събраните в производството доказателства налага тъкмо обратния извод. Безспорно е установено, че Венцеслав Минчев е получил допълнителни командировъчни пари за прослужено време на територията на Румъния, които представляват дневни пари по 23,96 лв., или общо 119,80 лв., за по 5 часа на ден, на датите 1.08.2010 г., 8.08.2010 г., 15.08.2010 г. и 21.08.2010 г., които са неделни дни, както и на 1.12.2010 г., когато е бил в платен отпуск. Плащането на сумите е осъществено по банков път по сметка на служителя, като в тази връзка по преписката са приложени съответните доказателства. Установено е също безспорно, че за командироването на служители на МВР в Румъния на всеки три месеца е издавана заповед от главния секретар на МВР, към която е приложен списък на служителите за осъществяване на граничен контрол в Румъния - ГКПП Гюргево и ГКПП Вама Веке за изпълнение на служебни задължения в СКЦ Гюргево и от ГПУ Русе за осъществяване на съвместни дейности по българо-румънската речна граница със смесени екипи по р. Дунав и патрулиране в граничните зони на Румъния. За процесния период Венцеслав Минчев е бил включен в този списък. За изплащане на командировъчните пари са съставяни протоколи за реално отработено време в часове и дни за всеки месец, протоколът е изготвян от началника на ГКПП, т. е. от Венцеслав Минчев или от неговия заместник; протоколите са съгласувани с началника на ГПК Русе и са утвърждавани от директора на ГДГП - МВР, след което са представяни за изплащане. За датите 1.08.2010 г., 8.08.2010 г., 15.08.2010 г., 21.08.2010 г. и 1.12.2010 г., които са включени в протоколите за съответния месец като дати, на които Венцеслав Минчев е пребивавал на румънска територия, няма доказателства, които да потвърждават неговото присъствие там, което е съществено, като се отчете факта, че първите четири дати са неделни дни, а на последната дата служителят е ползван платен отпуск. В тази връзка е направена проверка на оперативния дневник на ГКПП за тези дати, както и на докладните записки на началните на смени, в които не се съдържат данни за конкретно обстоятелство, което е налагало посещение на В. Минчев като началник на ГКПП на румънска територия през тези почивни дни. Както се посочи по-горе, твърденията му, че вписването на тези дати е извършено от неговия заместник Николай Колаков и че се дължи на техническа грешка, не може да бъде възприето за достоверно, тъй като не е доказано. Вписаните дати на командировките са от период, близък до този, през който е извършена проверката, поради което обективно е било възможно да се установи вместо кои други дати е станало вписването по грешка. Такова уточнение не е направено и поради липсата на каквото и да било потвърждение на твърдението за техническа грешка, същото следва да бъде прието единствено като защитна теза. Същественото е, че протоколите за месеците август и декември 2010 г., в които са вписани реално отработените часове на румънска територия са съставени от Венцеслав Минчев, а дори и да са фактически съставени от неговия заместник, то несъмнено са подписани от В. Минчев в качеството му на началник на ГКПП. Изложеното налага извода, че като началник на ГКПП Венцеслав Минчев е съставил и/или подписал документи /протоколи/ за отчитането на реално отработеното време на територията на съседната държава, като в тези протоколи е включил и своето име като командирован и отработил по 5 часа на посочените дати, които не е отработил реално, в резултат на което е получил дневни пари за командировки, които не му се следват. В този смисъл е налице използване на служебното положение за лична облага, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Следва за прецизност да се посочи, че поведението на В. Минчев не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, тъй като разпоредбата предвижда, че заповедите за командироване в чужбина за служителите на ведомства се издават от ръководителя на съответното ведомство или определено от него длъжностно лице, а в конкретния случай е установено, че В. Минчев е включен в списъците към заповедите за командироване за съответните месеци, издадени от главния секретар на МВР. С поведението си обаче е допуснал нарушение на чл. 21 от същата наредба, тъй като е получил предвидените в тази разпоредба дневни пари за командировка, без през посочените дни да е изпълнявал служебни задължения на територията на съседната държава, което е предвидено като основание за получаване на парите. Доказано е също осъществяването на фактическия състав по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР - извършване на друго тежко нарушение на служебната дисциплина, каквито съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. С извършеното от служителя Венцеслав Минчев деяние се нарушават етичните правила по т. т. 4, 7, 8, 13 и 46 от Етичния кодекс на държавните служители от МВР, които установяват, съответно, че държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; пази доброто име на институцията, която представлява; не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта; държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите ръководителя за изпълнението на възложените му задачи. С нарушението на тези етични правила е уронен престижа на службата, тъй като деянието е станало достояние както на широк кръг служители на МВР, така и на обществеността. Извършеното нарушение по своето естество обуславя намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. С едно деяние е възможно да се нарушат няколко етични правила, както е в случая. Освен това нарушението дори само на едно от етичните правила е достатъчно основание, за да се наложи дисциплинарно наказание на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, стига с това нарушение да е уронен престижа на службата. Следва да се отбележи, че настоящият състав, счита, че с поведението на Венцеслав Минчев не е допуснато нарушение на т. 31 от Етичния кодекс, в която е предвидено, че държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. Конкретното поведение, което е описано по-горе и което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, не може да се определени като проява на корупция, затова въпреки личното облагодетелстване на служителя не представлява нарушение на т. 31 от Етичните правила. По изложените съображения, със заповед рег. № К-5245/26.05.2011 г. законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Като е приел обратното първоинстанционният състав на съда е постановил неправилно решение - поради нарушение на материалния закони и необоснованост, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,