Решение № 11256 от 6.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2012 г.

Решение № 11256 от 6.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 1878/02.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1241/2011 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, допълнено с решение № 2228/19.10.2012 на същия съд, с което по жалба на "Йордан Иванов" ЕООД, гр. Димитровград, е отменен ревизионен акт (РА) № 131003982/11.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив срещу "Йордан Иванов" ЕООД, потвърден с Решение № 336/28.04.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ), въпреки че същата е изготвена по критериите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., което според касатора е неправилно. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отмени решението в обжалваната част и по същество се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - на "Йордан Иванов" ЕООД, гр. Димитровград, в писмено становище, чрез пълномощника си адв. М. Колева, излага доводи досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 131003982/11.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив срещу "Йордан Иванов" ЕООД, потвърден с Решение № 336/28.04.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Йордан Иванов" ЕООД е начислен ДДС в размер на 11333.33 лв. и лихвата за забава от 4451.95 лв. за данъчен период м. януари 2007 г., и в размер на 23833.33 лв. и лихвата за забава от 3095.12 лв. за данъчен период м. септември 2009 г.; извършено е увеличение на декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат за 2007 г. със сумата 56666,67 лв., въз основа на което е определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 2267.33 лв. и лихвата за забава от 446.03 лв., и за 2009 г. в размер на 9267.78 лв., определен въз основа увеличението на декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат за 2009 г. със сумата 119166,67 лв., и лихвата за забава от 749.30 лв. За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 1540 от 19.11.2007 г., том VIII, рег. № 10455, дело 1319/2007 г. е продаден на недвижим имот - магазин за хранителни стоки с площ 312.85 кв. м, находящ се в гр. Хасково, ул. "Съединение" № 49 от жалбоподателя на "Лотос" ООД за сумата 260000 лв. без ДДС. За така извършената доставка ревизираното дружество е издало фактура № 1000000215/19.11.2007 г. с данъчна основа 265200 лв. и ДДС 53040 лв. Няма спор, че страните по сделката са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ДОПК, тъй като Йордан Иванов Иванов участва в капитала и на двете дружества. Преди сделката продавачът е възложил изготвянето на експертна оценка от лицензиран оценител към Агенцията по приватизация. В доклада си от 10.11.2007 г оценителят е посочил пазарна цена на обекта 258656 лв., за което е използвал метод на разходите (възстановителен метод), инвестиционен (приходен) метод и ликвидационен метод. Органът по приходите е установил, че оценителят е използвал методи за определяне на пазарни цени, които не са сред нормативно установените по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начина на прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Поради това в хода на ревизията е възложено извършването на експертиза с цел установяване реалната пазарна цена на посочения недвижим имот към датата на сключване на сделката. В изготвеното заключение оценителят е посочил справедлива пазарна стойност на обекта 380000 лв. с ДДС. С нотариален акт № 187/08.09.2009 г., том II, рег. № 7048, дело 223/2009 г., ревизираното лице е продало недвижим имот - магазин за хранителни стоки с площ 286.З0 кв. м, находящ се в Димитровград, бул. "Трети март" № 4 на "Лотос" ООД за сумата 100000 лв. без ДДС. За така извършената доставка жалбоподателят е издал фактура № 1000000543/08.09.2009 г. с данъчна основа 103335.50 лв. и ДДС 20667.10 лв. Преди сделката жалбоподателят е възложил изготвянето на експертна оценка от лицензиран оценител към Агенцията по приватизация. В доклад от 01.09.2007 оценителят е определил за пазарна оценка на обекта 98003 лв. чрез метод на разходите (възстановителен метод), инвестиционен (приходен) метод и ликвидационен метод. Органът по приходите е установил, че оценителят е използвал методи за определяне на пазарни цени, които не са сред нормативно установените по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начина на прилагане на методите за определяне на пазарните цени, поради което в хода на ревизията е възложено извършването на експертиза, която чрез метода на сравнимите неконтролирани цени определя справедлива пазарна стойност на обекта 263000 лв. с ДДС. Ревизиращият орган е извършил корекция на декларирания от жалбоподателя отрицателен счетоводен финансов резултат за 2007 г. със сумата 56666,67 лв. и за 2009 г. със сумата 119166,67 лв. Процесните суми са приети от ревизиращия орган за неотчетени приходи от продажбата на недвижими имоти на свързано лице по смисъла на смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. В резултат на извършената корекция на декларираното намаление на финансовия резултат е начислен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 2267.33 лв., корпоративен данък за 2009 г. в размер на 9267.78 лв както и лихва за забава. Съдът е обсъдил и кредитирал приетото по делото и оспорено от органа по приходите заключение на съдебно-оценителна експертиза, съгласно която пазарната цена на процесните имоти е в размер на 300 900 лева с ДДС за магазина в гр. Хасково и 179 800 лева с ДДС за магазина в гр. Димитровград. Уговорената между страните цена на сделката за имота в Хасково от 380 000 лв. е по-висока от пазарната цена, поради което съдът е приел, че за 2007 г. не са налице основания за извършване на корекция на финансовия резултат на дружеството, въпреки, че сделката е между свързани лица по смисъла на на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, поради което са налице предпоставките по чл. 15 от ЗКПО за определяне на финансовия резултат от сделката при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Пазарната стойност на магазина в гр. Димитровград е по-голяма от договорената цена с 49833.33, поради което съдът е приел, че счетоводният финансов резултат следва да се коригира със сумата на приходите, отчетени от задълженото лице в резултат на сделката, сключена в отклонение от данъчното облагане и извършеното от ревизията увеличение на финансовия резултат на продавача за 2009 г. следва да се отмени за сумата над 49833.33 лева до пълния размер на увеличението - 119 166.67 лева. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че са налице сключени сделка /продажба на недвижими имот/ между свързани лица. Едната сделка е сключена при условия, отличаващи се от пазарните, поради което е увеличен финансовия резултат с разликата между продажната и пазарната цена и е доначислен корпоративен данък. Основният спорен момент е относно размера на пазарните цени на процесните имоти. Основният довод в касационната жалба е свързан с неправилно кредитиране от съда на заключението на СОЕ, приета в хода на съдебното обжалване В тази насока в обжалваното решение са изложени конкретни доводи, от които съда е извел извода си, че именно приетата по делото СОЕ е меродавна. Приел е, че вещото лице е използвало точните методи и правилно е приложил тегловите коефициенти за имотите. Приел е, че вещото лице е дало отговор на всички поставени задачи, извършено е с оглед на място, изготвено е безпристрастно и компетентно, поради което го е кредитирал. Макар и да е било оспорено от органа по приходите, той изрично е заявил, че не желае повторна или допълнителна експертиза Настоящият състав намира, че този извод на съда е правилен. В съответствие със съдопроизводствените правила правилно съдът е кредитирал заключението на приетата по делото СОЕ, която е изготвена съгласно методите визирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., освен това правилен е изводът на АС, че в заключението на назначената СОЕ са преодолени слабостите на предходните две експертни оценки. Подробно в заключението си вещото лице е посочило пазарна стойност, определена по метода на сравнимите неконтролирани цени, съгласно Наредбата, като са използвани метода на вещната стойност и сравнителния метод. Изготвената в хода на ревизионното производство експертиза е определила пазарната стойност на процесните имоти по метода на сравнимите неконтролирани цени, но разминаването идва от това, че вещото лице е използвало офертни цени за 4-5 етажни сгради в гр. Хасково, а процесният имот е на един етаж, а също така не е приложила коефициент за овехтяване. В гр. Димитровград е взета цена за ново строителство, а процесният имот е построен 1964 г., като също не е приложено овехтяване и не е взето предвид етажността на сградата. В тази връзка, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оставя неизяснен въпросът, защо съдът кредитира експертизата в хода на съдебното производство, а отхвърля тази изготвена в хода на ревизионното производство. В заключението на СОЕ приета в хода на съдебното производство справедливата пазарна стойност е определена въз основа на подробно посочени от експерта критерии. С Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица. В Наредбата е определено, при какви условия кой метод може да бъде ползван, като е допустимо едновременно прилагане на два или повече метода, по смисъла на чл. 10 от наредбата, в случаите, когато самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. С оглед на изложеното следва да се приеме, че, окончателната оценка на пазарната стойност е изготвена именно по реда на чл. 10 от Наредбата. Съдът не присъжда на ответника по касационната жалба разноски за тази инстанция, тъй като в нея такива не са поискани. С оглед на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК