Решение № 8920 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2012 г.
ВАСIII отделение19.06.2013 г.докладчик т Николай Урумов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1077 от 15.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1281 от 2011 г. по описа на Административния съд - Бургас, в частта му, с която е бил отхвърлен искът на "Беладона 2004" ООД срещу Националната здравноосигурителна каса за сумата 33 428,37 лв. и лихвите върху тази сума - 11 585,66 лева. В останалата част решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8920 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Мария Димитрова Златева - в качеството й на управител на "Беладона 2004" ООД със седалище гр. Камено, община Камено, Бургаска област, срещу решение № 1077 от 15.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1281 от 2011 г. по описа на Административния съд - Бургас, в частта му, с която искът на "Беладона 2004" ООД за сумата 33 428,37 лв. и лихвите върху тази сума - 11 585.66 лв., е бил отхвърлен. В жалбата са изложени съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната здравноосигурителна каса, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е уважил частично предявения иск от Мария Димитрова Златева в качеството й на управител на "Беладона" ООД със седалище с. Камено, Бургаска област, като е осъдил Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати сумата от 5216,20 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно с дължимата законна лихва от деня на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1177,97 лв. като последица от отменен по съдебен ред подзаконов нормативен акт - отменени колона 7 и колона 9 от приложение № 2 от издаденото от директора на НЗОК Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г. на директора на НЗОК. Със същото решение е бил отхвърлен искът в останалата му част до предявения размер - 38 608,57 лв. главница и 12 036,63 лв. мораторна лихва. За да отхвърли иска в посочената част, административният съд е приел, че съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3 от 2004 г. вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразният административен акт. Развити са съображения, че след като решението на Върховния административен съд, с което е отменен посоченият по-горе подзаконов нормативен акт, е влязло в сила на 30.03.2009 г., то от този момент е било изискуемо и задължението на НЗОК да заплаща претърпените вреди от ищеца. Решението в обжалваната му част като краен резултат е вярно, но по съображения, съвсем различни от тези, изложени в мотивите на решението. По същество спорът се свежда до това дали се дължи сумата 33 428,37 лв. и лихвите върху тази сума - 11 585,66 лв., представляваща претърпени имуществени вреди като последица от отменения посочен по-горе нормативен акт, за периода от 1.02.2008 г. (датата на подписания от страните анекс към договор № 02/РД-29-А-2) до 30.03.2009 г. (моментът на отмяна на подзаконовия нормативен акт). Настоящият тричленен състав приема, че в конкретния случай липсват кумулативно предвидените предпоставки в чл. 1 ЗОДОВ, за да бъде уважена предявената претенция. Това е така, защото не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на органи и длъжностни лица на ответника, които да са извършени при или по повод изпълнение на административна дейност. Действията на НЗОК, изразени в налагане на отстъпка от 8 %, залегнала като клауза в договора с ищеца, не са действия с фактически характер. Това са волеизявления - действия с правен характер, поради което не попадат в приложното поле на ЗОДОВ. Налагането на клаузата за отстъпка не е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност. НЗОК разполага с публична власт, но няма правомощия да задължи ищеца да сключи представения по делото договор, респ. допълнението към него. Решението за сключване на договори за отпускане на лекарства е взето доброволно, без административна принуда. С волеизявлението си за сключване на договорите с НЗОК жалбоподателят се е съгласил с клаузата за предоставяне на отстъпката, поради което е имал обективната възможност да предвиди последиците от действията си, можел е да съобрази намаляването на печалбата от дейността на аптеката. Действително, видно от данните на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводната експертиза, ищецът е претърпял вреди в размера, посочен от последната. Тези вреди обаче не са в причинна връзка с твърдените действия и бездействия, свързани с едностранното изменение на лекарствения списък от НЗОК. При тази фактическа обстановка явно не са налице предвидените основания както в чл. 1 ЗОДОВ, така и тези, посочени в чл. 250, ал. 1 АПК. Това е така, защото за да са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, те трябва да са от фактически характер, като те не се основават на административен акт или закон, откъдето да произтича тяхната незаконосъобразност. След като налагането на отстъпка от 8 % по своето естество не е фактически действия, а има характер на волеизявление, последното може и да не бъде прието от другата страна. Следователно, след като ищецът е приел направеното му предложение досежно надценките, по същество това представлява договореност между равнопоставени субекти. Това обстоятелство изключва възможността ищецът да претендира пропуснати ползи и претърпени вреди, тъй като той е могъл и е следвало да предвиди, че при условията на сключения договор такива ще има, което изключва наличието на причинна връзка. С оглед изложеното дотук като краен резултат решението в обжалваната му част е вярно, макар съдът да е изложил неправилни изводи относно неоснователността на иска в тази му част. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,