Решение № 8510 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2015 г.

Решение № 8510 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ образувано по касационна жалба на "Интернешънъл консултинг груп" ООД със седалище гр. София, представлявано от управителя Панов, против решение № 810/16.02.2015 г. по адм. д. № 9582/2013 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, представляван от юрк. Горанов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на касатора "Интернешънъл консултинг груп" ООД в първоинстанционното производство е Ревизионен акт № 2141207882/18.01.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-София за установени задължения по ЗДДС за периода от 01.03.2010 г. до 31.05.2011 г. и по ЗКПО за периода 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г., ведно с лихвите за просрочие, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. След подаване на жалбата директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София се е произнесъл по законосъобразността на ревизионния акт с решение № 1495/28.03.2013 г., с което е потвърдил установените с този акт задължения за внасяне по ЗДДС за данъчните периоди от 1.03.2010 г. до 31.05.2011 г., ведно със съответните лихви, изменил е ревизионния акт в частта на установения резултат по ЗКПО за 2010 г. като вместо 14786,80 лв е определил дължим данък в размер на 8351,43 лв, ведно със съответните лихви. Отменил е ревизионния акт в частта на определените лихви върху авансови вноски за 2010 г. в размер на 71,32 лв. С мотиви за неоснователност на оспорването срещу ревизионния акт в частта относно задълженията за внасяне на ДДС, ведно с лихви, потвърдени с административното решение и по ЗКПО до размера от 8351, 43 лв, ведно с лихвите, в която част ревизионния акт с това решение е изменен, съдът е отхвърлил жалбата, а в частта, с която акта е отменен по административен ред е оставил жалбата без разглеждане. При проверката на така постановеното решение в светлината на конкретните касационни доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и служебната такава по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира същото постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо проверката за съответствието му с материалния закон. Основната дейност на дружеството касационен жалбоподател е свързана с организиране и провеждане на обучение с финансовата подкрепа на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 200702013 г", съфинансирана от Европейския социален фонд и Реп. България по договор № EFS 2102-01-07065. Предвид това предмет на проверка в хода на ревизията са били факти и обстоятелства, свързани с доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, чията реалност представлява основание за признаване в полза на дружеството правото на данъчен кредит. В хода на ревизията е прието неправомерно ползване на данъчен кредит по фактури, издадени от "Интер реклама" ООД и "Ин Йор Хендс" ООД като преки доставчици. Съдът е повторил констатациите на ревизиращия орган относно извършените насрещни проверки при тези доставчици, като е изложил мотиви само относно липсата на реална доставка по две фактури на "Ин Йор Хендс" ООД, а по отношение на "Интер реклама" ООД, общо е приел липсата на ресурсна обезпеченост на този доставчик за предоставяне на фактурираните услуги. Изводите му в тази връзка не намират подкрепа в констатациите в писменото заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, тъй като отчитането в счетоводството на жалбоподателя на разходи за фактурираните услуги не е достатъчно за признаване реалност на доставката по всяка от инкриминираните фактури. Не се е произнесъл и по доказателствената сила писмените доказателства, приобщени към административната преписка, както и на установяванията при първоначалната и повторната ревизия, не е взел отношение по извършените от административия орган прихващания. В частта относно задълженията по ЗКПО мотивите не държат сметка за правното основание, въз основа на което административният орган е извършил корекция /увеличение/ на финансовия резултат във връзка с непризнаване разходи, отчетени като разход за фактурираните услуги. Липсата на изложение относно релевантни за преценката за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт факти, осуетява проверката за законосъобразност на крайния, възприет в обжалваното решение, извод за неоснователност на оспорването срещу този акт в частите, с които е потвърден и изменен по реда на чл. 152 и сл. ДОПК. Следва решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който с оглед изхода на делото се произнесе и по разноските, направени от страните пред настоящата инстанция /чл. 226, ал. 3 АПК/. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение