Решение № 4894 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12655/2020 г.

Решение № 4894 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12655/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Пи Ар Студио България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. К., срещу решение № 4749/31.08.2020 г. по адм. дело № 426/2020 г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. И., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски- юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА-30-326 от 30.10.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "2 броя стоманобетонови подпорни стени", разположени в имот с идентификатор № 68134/2044.1811, находящ се в гр. София, местност "Симеоново", изпълнен през 2019 г. без строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган / заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. и заповед № СОА19-РД09-934/01.07.2019 г., т. 1. 47 на кмета на Столична община/, за безспорно установен незаконен строеж, без строителни книжа, осъществен от адресата на заповедта "Пи Ар Студио България" ЕООД успоредно с изграждане на бетоновите фундаменти в собственият му съседен имот с идентификатор 68134.2044.794 през 2019 г. Съгласно описанието на незаконния строеж, същият съставлява 2 броя стоманобетонови подпорни стени - стена № 1 е с височина 4-6 м. и дължина 30 м., стена № 2 е с височина около 2 м. и дължина около 20 м, като между двете части е изпълнен обратен насип, т. е. строежът е V категория. Изложени са мотиви за непопадане на процесния незаконен строеж в нито една от хипотезите на търпимост по § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ с оглед периода на изграждането му. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 2019-15/5.07.2019 г., досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден през 2019 г., в имот-публична общинска собственост, който е съседен на собствения на оспорващото дружество имот с идентификатор 68134.2044.794, в който имот към момента на проверката се извършват строително-монтажни работи – изграждане на фундаменти. Следователно правилно е прието от административният съд и административният орган, че заповедта е издадена по отношение на надлежен адресат, тъй като "Пи Ар Студио България" ЕООД е собственик на имота, във връзка със строителството в който са изградени подпорните стени, ползващи единствено този имот. Твърденията, че извършителя на незаконния строеж е различен от дружеството субект са останали недоказани в производството. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,