Решение № 13386 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3030/2020 г.

Решение № 13386 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3030/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез пълномощника му главен юрисконсулт К. Петков срещу решение № 278 от 23 декември 2019 г., постановено по адм. дело № 254 от 2019 г., по описа на Административен съд – Сливен, в частта, с която е отменена негова заповед № РД 09-229 от 01 март 2019 г., в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой ’’Площи, допустими за подпомагане’’ за кампания 2018 са останали следните площи: част от 1, 12 ха от парцел с идентификатор № 39030-164-1-1; парцел с идентификатор № 51398-132-3-1 с площ 6, 16 ха; и част от 2, 80 ха от парцел с идентификатор № 51398-132-4-1, делото е изпратено като административна преписка, в отменената част, на Министерство на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания и е осъдено Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на И. Бояджиков от [населено място] сумата от 732, 93 лева (седемстотин трийсет и два лева, и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, в оспорената му част, с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Касаторът иска да бъде отменен съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно размерите, определени в Наредба № 1 от 01 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като е представен и списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – И. Бояджиков, чрез пълномощника му адв. Начков изразява становище, както в съдебно заседание, така и в депозирания писмен отговор, за неоснователност на касационната жалба. Иска да бъде отхвърлена и присъждане на разноски пред настоящата касационна инстанция, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение, в оспорената му част, е неблагоприятно, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Сливен е образувано, след като Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, с определение № 9447 от 19 юни 2019 г., постановено по адм. дело № 7104 от 2019 г. е прекратил образуваното пред него съдебно – административно производството и е изпратил делото по подсъдност на Сливенския административен съд. Първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата на И. Бояджиков от [населено място] срещу заповед № РД 09-229 от 01 март 2019 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, издадена на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 3а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и конрол (обн. ДВ, бр. 82 от 2006 г.), с която е одобрен окончателен специализиран слой ’’Площи, допустими за подпомагане’’ за Кампания 2018 като част от Система за идентификация на земеделските парцели. При разглеждане на спора инстанцията по същество е приела, че жалбата е частично основателна. Установила е, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – по арг. на чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и с оглед приложените по делото писмени доказателства за надлежно упълномощаване от страна на ресорния министър на зам. – министъра на земеделието, храните и горите, при условията на заместване; при спазване на установената от закона форма – писмен вид, с посочване на фактическите и правните основания за издаването й. Достигнала е до извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на оспорената част от решението на административния съд, отменящо процесната заповед, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане’’ за кампания 2018 досежно следните площи: част от 1, 12 ха от парцел с идентификатор № 39030-164-1-1; парцел с идентификатор № 51398-132-3-1 с площ 6, 16 ха; и част от 2, 80 ха от парцел с идентификатор № 51398-132-4-1, целият със заявена площ от 4, 05 ха, АС-Сливен е приел, че е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и е изпратил делото като административна преписка, в тази й част, на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания. По отношение на частта от 1, 12 ха от парцел с идентификатор № 39030-164-1-1 първостепенният съд е установил, че в тази част от парцела има следи от обработка и вървища на животни без оголвания, въз основа на което е обосновал извод за обработването на имота и ползването му за паша, а също и поддържането му в добро земеделско състояние, което от своя страна и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. е допустим за подпомагане и следва да бъде включен в специализирания слой ПДП. За парцел с идентификатор № 51398-132-3-1 с площ 6, 16 ха съдът е установил, че в него има 34 дървета, без слята повърхност, отсъстват храсти, има видими успоредни линии, оставени от обработващата техника, поддържан е в добро земеделско състояние и като такъв е допустим за подпомагане и следва да бъде включен в специализирания слой ПДП, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. Досежно част от 2, 80 ха от парцел с идентификатор № 51398-132-4-1, целият със заявена площ от 4, 05 ха съдът е установил, че в него има само 4 дървета, отделно разположени, не се наблюдават храсти, има видими успоредни линии, оставени от обработващата техника, поддържан е в добро земеделско състояние, поради което и тази част от имота е допустима за подпомагане и следва да бъде включена в специализирания слой ПДП, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. С оглед приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, включително и от приетата съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице със специалност "геодезия, картография и фотограметрия", първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед, в отменената й част. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд е установил всички релеванти за спора фактически обстоятелства, при което е констатирал липсата на основания за изключване от допустимите за подпомагане на следните площи: част от 1, 12 ха от парцел с идентификатор № 39030-164-1-1; парцел с идентификатор № 51398-132-3-1 с площ 6, 16 ха; и част от 2, 80 ха от парцел с идентификатор № 51398-132-4-1, целият със заявена площ от 4, 05 ха. Обосновано съдът е кредитирал заключението на вещото лице, изготвено въз основа на анализ на материалите по делото и данните предоставени от Министерство на земеделието, храните и горите, както и данните от ЦОФК (аерофотно заснемане, извършено в периода 14-16 август 2019 г.). Това заключение не е оспорено пред инстанцията по същество, не е поискан изготвяне на допълнително заключение или тройна съдебно-техническа експертиза, поради което съдът правилно го е възприел като компетентно и добросъвестно. Съществена част от доводите в касационната жалба по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза, поради което с оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства се явява недопустимо пред настоящата инстанция. Съдебният експерт подробно и последователно е изложил своите констатации и фактическите изводи относно състоянието и начина на ползване на спорните площи, като това описание липсва споменаване на орлова папрат независимо, че има детайлно проследяване на терените за дървета, храсти и храстовидна растителност. При така установените от първата инстанция факти и на основание чл. 220 от АПК касационната инстанция намира, че АС-Сливен е приложил правилно закона. При установяване на фактическата обстановка по спора не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, а тяхната доказателствена стойност е оценена правилно в съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса. При тази фактическа обстановка първата инстанция е приложила правилно материалния закон и частично е отменила заповедта на министъра на земеделието, храните и горите относно площи, което неправилно са определени като недопустими за подпомагане. По изложените съображения и като съобрази чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваната част от съдебно решение е валидна, допустима, обоснована и постановена в съответствие с материалния закон. При този изход на спора, следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, обективирани в депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 500, 00 лева. Същите са доказани с оглед представения договор за правна помощ и съдействие от 13 февруари 2020 г. (л. 15 от настоящото дело), а също така и са заплатени в поискания им размер. Сумата от 500, 00 лв. следва да се възложи в тежест на касатора – Министерство на земеделието, храните и горите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение