Решение № 2700 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2011 г.

Решение № 2700 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Александър Стоянов Стоянов от гр. София срещу решение № 840 от 24.02.2011 г. по адм. д. № 6832/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № з-142 от 19.03.2010 г. на началника на 02 РУ на СДВР - отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие поради недоказана необходимост. Жалбоподателят излага касационни основания за неправилност на решението, с доводи, че отказът за издаване на разрешително за носене и съхранение на огнестрелно оръжие препятства възможността му да започне работа като охранител и не са представени доказателства, които сочат на отпадане на основанието по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Изложил е съображения, че с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 - 3 от ЗКВВООБ са разграничени субектите и целите, за които може да се използва огнестрелно оръжие. Огнестрелни оръжия за служебни цели се предоставят на ЮЛ и търговци по ТЗ, а за граждански цели - на ФЛ, ЮЛ и търговци по ТЗ за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. Приел е, че от правна страна заповедта е мотивирана с разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, като е конкретизирана една от алтернативно посочените възможности "поради недоказана необходимост", а от фактическа страна - с липсата на данни и доказателства за съществуваща реална и непосредствена заплаха за живота и здравето на лицето и семейството му. От страна на жалбоподателя не са заявени обстоятелства за наличие на заплаха или опасност, които обуславят необходимостта от отбрана. Представените трудови договори и трудова книжка които удостоверяват, че жалбоподателят е работил като охранител, не обосновават необходимост от притежаване на оръжие с цел охрана и самоохрана към настоящия момент. Решението е правилно. Съдът е установил фактите по делото и въз основа на тях е достигнал до правно обосновани изводи. Законосъобразно е прието, че в ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ режимът за боравене с огнестрелно оръжие за граждански цели е различен от този за служебни цели. Наведените от жалбоподателя мотиви в искането му за необходимост от притежаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие поради намерението му да кандидатства за работа като охранител - въоръжена охрана не съставляват основание за издаването му. То се издава за нуждите на изпълнявано от физическо лице занятие - охрана като трудова дейност при наличието на сключен трудов договор за осъществяването на такива функции. При всички случаи на издаване на разрешение за дейности по ЗКВВООБ, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е обосновал необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за целите, за които ЗКВВООБ предвижда издаване на разрешение на физически лица, поради което издадената заповед е законосъобразна. Предвид разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ на физически лица се издава разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие при необходимост за самоотбрана. Нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗКВВООБ допуска използването на оръжие придобито с цел самоотбрана за извършване на дейност по охрана, но за да бъде издадено разрешение за придобиване на оръжие за самоотбрана следва да е доказано наличие на обстоятелства, които пораждат необходимост от самоотбрана. Съгласно чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗКВВООБ огнестрелното оръжие за служебни цели се придобива на името на ЮЛ и ЕТ, като разрешението за неговото носене и употреба и съхраняване по см. на чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ се издава на служителите на ЮЛ и ЕТ. Юридическите лица и търговците, които искат да осъществяват някоя от дейностите с ВВООБ, определят писмено лицето, което ще осъществява дейността и на чието име се издава разрешението - чл. 6 от правилника. След като жалбоподателят не е доказал необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана и към момента на издаване на оспорения отказ не е имал качеството на служител на ЮЛ, което осъществява охранителна дейност, правилно съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен. Съображенията на жалбоподателя, че отказът за издаване на разрешително за носене и съхранение на огнестрелно оръжие препятства възможността му да започне работа като охранител, тъй като работодателите изискват разрешение за носене на лично оръжие, не могат да доведат до друг извод. Изискванията за назначаване на работа като охранител - въоръжена охрана не са относими при проверката от страна на административния орган, компетентен по чл. 16 от ЗКВВООБ и тези изисквания не представляват самостоятелно основание за издаване на разрешително за носене и съхранение на оръжие. Не са представени доказателства да е поискано продължаване на срока за носене и съхранение на оръжие преди изтичането му, а и независимо от това, за да бъде издадено разрешително за носене на оръжие, за всеки нов тригодишен срок следва да се докаже необходимостта от носенето му, поради което и разрешителното се издава за определен срок. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение