Решение № 6609 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13565/2020 г.

Решение № 6609 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13565/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, против решение № 5819/26.10.2020 г. по адм дело № 6939/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/№ Р-22221419001941-091-001/08.01.2020 година, потвърден с Решение № 760/11.05.2020 година на Директор на Дирекция" ОДОП", с който са установени задължения по ЗКПО в размер на 8 047. 93 лева и лихва в размер на 1 554. 31 лева за данъчни периоди от 1.01.2016 година до 31.12.2017 година. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения, че аргументът на съда, че към 29.03.2019 г. липсвали доказателства, че Т. Н. все още е изпълнявала функциите на възлагащ орган, е неясен. Счита, че по делото са налице всички доказателства, че РА е издаден от компетентен орган. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Леон. БГ" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Т., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/№ Р-22221419001941-091-001/08.01.2020 година, издаден от Т. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - орган възложил ревизията, и Т. В., на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 760/11.05.2020 година на Директор на Дирекция" ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на "Леон БГ" ЕООД са установени задължения по ЗКПО в размер на 8 047. 93 лева и лихва в размер на 1 554. 31 лева за данъчни периоди от 01.01.2016 година до 31.12.2017 година. За да обяви РА за нищожен съдът е приел, че въпреки дадените указания, ответникът по жалбата не е представил доказателства, че Т. Н. е определена за орган, който може да възлага ревизии именно на жалбоподателя, че е заемала длъжността-Началник сектор "Ревизии" именно към посочените в определението за насрочване дати. Според съда наред с това, не са се представили доказателства, че останалите лица- Т. В. е заемала длъжността - Главен инспектор по приходите и е била определена за ръководител на ревизията на жалбоподателя и лицето М. М. към датите на издаване на ЗВР и РД е заемал длъжността– Главен инспектор по приходите. Според съда представената Заповед за определяне на Т. Н. за орган, който може да възлага ревизии е от 7.06.2017 година, а ревизията на жалбоподателя е възложена на дата 29.03.2019 година- почти две години след тази заповед и към датата на издаване на първата ЗВР липсват доказателства Т. Н. да е надлежно оправомощена и да бъде орган по възлагане. Решението е правилно. Действително с определение от 5.08.2020 г., АССГ е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК, като е разпределил доказателствената тежест и изрично е дал подробни указания на касационния жалбоподател да представи доказателства за компетентността на лицата, посочени поименно и изпълняващи длъжностите, участващи в производството по възлагане и извършване на ревизия, и подписали РД и РА. По делото на стр. 34 е представена заповед РД-01-803/7.06.2017 г., касаеща Т. Н., с която директорът на ТД на НАП София е възложил на същата в качеството на началник сектор "Ревизии" да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Основателно е касационното оплакване за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че тъй като представената заповед е две години преди подписването на РА, то липсват доказателства за компетентност. В случая не е имало формиран спор за настъпили промени в длъжността на лицето след оправомощаването му с горецитираната заповед, а и по делото няма доказателства за такива промени. В същото време обаче относно лицата Т. В. и М. М. – извършили ревизията и подписали ревизионния доклад, а Т. В. – и РА, изричните указания не са били изпълнени и не са представени никакви доказателства относно заеманата длъжност на двете лица както пред първата, така и пред настоящата касационна инстанция. Няма и никакви оплаквания в касационната жалба относно констатацията на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за компетентността на тези две лица. Поради процесуалното бездействие на страната правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния акт. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски съгласно приложения списък. Водим от горното и в този смисъл, Върховният административен съд, осмо отделение