Решение № 6041 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция Общински приходи към управление Финанси и здравеопазване при Столична община, подадена чрез юрк. Савов против Решение 4878 от 18.07.2023г., постановено по адм. д. 7809/2021 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която по жалба на З. Р. Б. е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК ДВТ21-ГР94-13-/10/11.05.2021 г., издаден от Р. Ф. Р., на длъжност старши инспектор в Столична община, дирекция "Общински приходи", отдел "ОП Витоша и Овча купел", потвърден с Решение СФД21-РД28-175/22.06.2021 г., издадено от директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община, в частта, с която на З. Р. Б. са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци (сметосъбиране и сметоизвозване) по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ за 2016г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., в общ размер от 2 994.60 лв., ведно с лихви в размер на 824.09 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда, че в случая не са налице доказателства за предоставяне на услугите по чл. 62,т.1 и т.3 ЗМДТ, респ. за дължимост на определената такса битови отпадъци за посочените услуги. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответниците по касационната жалба Б. Б. Б. и М. Б. Б. (наследници на З. Р. Б.), оспорват касационната жалба. Втората касационна жалба е от Б. Б. Б. и М. Б. Б. (наследници на З. Р. Б.), чрез адв. Койкова против Решение 4878 от 18.07.2023 г., постановено по адм. д. 7809/2021 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК ДВТ21-ГР94-13-/10/11.05.2021 г., издаден от Р. Ф. Р., на длъжност старши инспектор в Столична община, дирекция "Общински приходи", отдел "ОП Витоша и Овча купел", потвърден с Решение СФД21-РД28-175/22.06.2021 г., издадено от директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община, в частта, с която са установени задължения на З. Р. Б. за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за периода 2016 г. -2020 г. общо в размер 4 159, 33 лв. и лихви в размер на 1128, 55 лв. и такса битови отпадъци /ТБО/ относно услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци за периода 2016 г. - 2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за липса на преценка и анализ на доказателствата и констатациите по фактите релевантни за спора. Иска се отмяна на решението и отмяна на АУЗД в оспорената част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. С разпореждане от 22.01.2024 г. като касационни жалбоподатели по делото са конституирани М. Б. Б. и Б. Б. Б., в качеството им на наследници на починалата в хода на касационното производство З. Р. Б.. С молба от 15.04.2024г. подадена от наследниците на З. Р. Б. - Б. Б. Б. и М. Б. Б. заявяват, че оттеглят касационната жалба срещу Решение 4878 от 18.07.2023 г., постановено по адм. д. 7809/2021 г. по описа на Административен съд София град в частта за определените задължения за внасяне на ДНИ за периода 2016 г. 2020 г. за апартамент [номер], находящ се в район [район], [жк], [адрес]. Ответникът - Директора на Дирекция Общински приходи към управление Финанси и здравеопазване при Столична община чрез юрк. Веселинска в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационните жалби са допустими - подадени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество жалбата на Директора на Дирекция Общински приходи към управление Финанси и здравеопазване при Столична община е основателна, а жалбата на Б. Б. Б. и М. Б. Б. е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК ДВТ21-ГР94-13-/10/11.05.2021 г., издаден от Р. Ф. Р., на длъжност старши инспектор в Столична община, дирекция "Общински приходи", отдел "ОП Витоша и Овча купел", потвърден с Решение СФД21-РД28-175/22.06.2021 г., издадено от директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община, с който на З. Р. Б. задължения са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. общо в размер на 10 461.85 лв., от които за данък - 4 159.33 лв., ведно с лихви в размер на 1128.55 лв., и за такса за битови отпадъци - 4057.70 лв., ведно с лихви в размер на 1116.27 лв., Актът за установяване на задължения е издаден въз основа на подадени декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за недвижими имоти находящи се в гр. София, както следва: 1.По партида 7202Н30978 - адрес: [улица], [адрес], относно 1/1 идеална част от правото на собственост върху жилище с РЗП 99.38 кв.м. и гараж РЗП 26.80 кв.м.; 2.По партида 7217Н29944 - адрес: [жк], [адрес] относно 1/1 идеална част от правото на ползване върху жилище с РЗП - 68.49 кв.м. и мазе 3.29; 3.По партида 7217Н34162 - адрес: [улица], относно 1/1 идеална част от правото на собственост върху земя с площ 1375 кв.м.; 4.По партида 7202Н44893 - адрес: [улица], [адрес], относно ½ идеална част от правото на собственост жилище с РЗП 94.40 кв.м.; 5.По партида 7202Н34119 - адрес: [улица], относно ¼ идеална част от правото на собственост на магазин с площ 27.30 кв.м., склад - 15.75 кв.м. и гараж 7 - 30.60 кв.м.; 6.По партида 7202Н34120 - адрес: бул. Александър Пушкин, относно ¼ идеална част от правото на собственост върху търговски обект с РЗП - 326.07 кв.м.; 7.По партида 7202Н34122 - адрес: [улица], относно ¼ идеална част от правото на собственост върху склад с РЗП 109.88 кв.м.; 8.По партида 7202Н34123 - адрес: [адрес], относно ¼ идеална част от правото на собственост върху склад с площ 4.92 кв.м. и земя с площ от 727 кв.м. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, а при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. При съобразяване с представените по делото писмени доказателства, заключението на назначената комплексна експертиза и относимата към определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти нормативна уредба решаващият състав на административният съд е приел административният акт за частично незаконосъобразен. За да стигне до този извод съдът е приел, че по отношение на недвижим имот - апартамент 4 и гараж, находящи се на [улица], [адрес], и апартамент [адрес] на същия адрес определената с АУЗД данъчната оценка на имотите и съответно дължимия за тях данък при прилагане на установената в чл. 15 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет ставка, са правилно определени. В тази връзка съдът не е кредитирал заключението вещото лице по експертизата поради липса на анализ на определените стойности на коефициента за овехтяване, за което в решението са изложени подробни мотиви. По отношение на недвижим имот - склад с РЗП 109.88 кв.м., находящ се на [улица] съдът е установил, че вещото лице при изчисленията си е пропуснало да добави към коефициента за местоположение увеличение в размер 40 на сто съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Приложение 2 към ЗМДТ предвид факта, че имотът е деклариран в подадената за него данъчна декларация като търговски обект. Предвид изложеното съдът е приел, че АУЗД е обоснован и законосъобразен по отношение данъчната оценка на имота. Относно недвижим имот - търговски обект с РЗП от 326.07 кв.м., находящ се на Александър Пушкин 84, и недвижим имот - склад с РЗП 15.75 кв.м., магазин с РЗП 27.3 кв.м. и гараж с РЗП 30.60 кв.м., декларирани общо с данъчна декларация, находящи се на същия адрес, както и за апартамент [номер], находящ се в [жк], [адрес], съдът е съобразил, че вещото лице е изчислило по-висока данъчна оценка и съответно размер на дължимия данък, и поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя в тази част АУЗД също следва да бъде потвърден. Аналогични са изводите на съда и по отношение на декларирана земя с площ от 727 кв.м., ведно със склад с РЗП 4.92 кв.м., находяща се на Александър Пушкин 84, за които изчислената данъчна оценка за съответните идеални части, собственост на жалбоподателката, е по-ниска от установената в съдебното производство чрез назначената експертиза, съответно и определения с акта данък е по-нисък. На следващо място по отношение на недвижим имот - земя с площ от 1 375 кв.м., находяща се на Александър Пушкин 84, съдът не е кредитирал заключението на експертизата, като счел същото за необосновано и противоречащо на регламентирания в ЗМДТ ред за определяне на данъчните оценки на недвижимите имоти. Прието е, че експертът е приложил спрямо площта на имота базисна стойност в размер на 0.8 лв. за кв.м., което е в противоречие с чл. 14, ал. 2, вр. с, ал. 1 от Приложение 2 към ЗМДТ. С оглед на горното съдът е приел, че данъчните оценки на процесните имоти и дължимия ДНИ по чл. 10 от ЗМДТ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са правилно определени. По отношение на такса битови отпадъци: за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване съдът е приел, че не са налице достатъчно доказателства за възникване в тежест на З. Р. Б. на задължение за заплащане на таксата. Посочил е, че е следвало да бъдат представени категорични доказателства, че за спорните периоди услуите са предоставяни в районите, в които се намират процесните имоти, и то за целия процесен период, а не за отделни месеци или дни. Предвид изложеното съдът е отменил АУЗД в частта, с която се установяват задължения за такса за битови отпадъци относно услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци (сметосъбиране и сметоизвозване) по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., в общ размер от 2 994.60 лв., ведно с лихви в размер на 824.09 лв. Според решаващия състав, таксата е дължима единствено за услугата по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ с оглед наличието на депо за обезвреждане на битови отпадъци. По касационната жалба на З. Р. Б.: На първо място предвид постъпила молба от 15.04.2024 подадена от наследниците на З. Р. Б. - Б. Б. Б. и М. Б. Б., с която същите заявяват, че оттеглят касационната жалба срещу Решение 4878 от 18.07.2023 г., постановено по адм. д. 7809/2021 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която жалбата е отхвърлена по отношение на определените задължения за внасяне на ДНИ за периода 2016 г. 2020 г. за апартамент [номер], находящ се в район [район], [жк], [адрес], касационната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. В останалата част касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаване на обжалвания акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Правилно е определена правната рамка при определяне размера на данъка върху недвижимите имоти. Процесният АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден въз основа на подадени данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ, описани в акта, част от които в хипотезата на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ, а именно подадени от съсобственик на имот, в който собственик на съответните идеални части е посочена З. Б.. Спорен и пред настоящата инстанция е въпроса не по отношение на дължимостта на ДНИ за съответните имоти, а за размера на данъчната оценка на недвижимите имоти. Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на административният съд, че задълженията на З. Р. Б. са определени правилно от административния орган. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, както по отношение на дължимите суми за данък върху недвижимите имоти, така и за такса битови отпадъци относно услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци за периода 2016 г. - 2020 г. Възраженията на касатора за липса на анализ на доказателствата по делото са неоснователни. Административният съд подробно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е обсъдил възраженията по отношение размера на данъчната оценка на имотите, излагайки доводи за коефициентите за изчисляването й съобразявайки писмените доказателства и частично заключението на комплексната експертиза. Доводите в касационната жалба не водят до промяна на изводите, формирани от първоинстанционният съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Гореизложеното мотивира крайния извод на настоящия касационен състав, че обжалваното първоинстанционното решение в обжалваната от Б. Б. Б. и М. Б. Б. част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Директора на Дирекция Общински приходи към управление Финанси и здравеопазване при Столична община: Касационната жалба е основателна. Решението в тази му част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция намира, че по делото не е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения АУЗД, което е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Дължимостта на таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ се обуславя, освен от наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, а и от необходимостта, на първо място да е налице заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в която да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят (каквато по делото е налична за всяка една от процесните години); следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони и на последно място по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ (в приложимата редакция) следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината. В тази насока настоящата инстанция намира за основателно възражението на касатора, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК да даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В решението е прието, че доказателства за извършване на услугите са предоставени частично, за определени месеци, като същевременно съдът не е указал да се представят доказателства за целия процесен период. В касационната жалба на Директора на Дирекция Общински приходи към управление Финанси и здравеопазване при Столична община се твърди, че общината разполага с доказателства, но същите са представени избирателно поради изключително големия им обем (над 20 000 страници). Тези доказателства е следвало да бъдат представени по делото в цялост или да се възложи преглед на същите на място в общинана от вещо лице, с оглед установяване на релевантното за спора обстоятелство представяни ли са за процесните периоди услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Доказателствената тежест за установяване реалното предоставяне на съответните услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществените територии (съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, а и общото правило на чл. 154 от ГПК), е на ответника, но съдът в изпълнение на разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК е следвало да даде конкретни указания за представяне на доказателства за това. С Определение от 09.09.2021 г., постановено в закрито заседание съдът е разпределил общо доказателствената тежест. В определението липсват конкретни указания от състава на съда за представяне на доказателства за реалното предоставяне на услугите, в съответствие със задължението му по чл. 171, ал. 5 от АПК, поради което и делото е останало непопълнено с относимия към спора доказателствен материал. В тази връзка са основателни доводите на касатора, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. Предвид изложеното, решението в частта, с която акта е отменен следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания по реда на чл. 171 от АПК на страните в процеса, конкретно да укаже на ответника доказателствената тежест за установяване факта на реалното престиране на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, да се изяснят всички релевантни въпроси относно установените задължения, както и фактическите основания за възникването им, като бъдат събрани и обсъдени съответните относими и допустими доказателства. При този изход на спора в полза на Столична община следва да се присъдят разноски в размер на 964.22 лева лева. По отношение на разноските в частта, с която делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение