Решение № 13333 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11567/2018 г.

Решение № 13333 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11567/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Вучинова, чрез процесуален представител, против решение № 4260 от 22.06.2018 г. по адм. дело № 4666/2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което жалбата й против заповед № 3384 з-233/05.04.2018 г. на началник ОДЧ при 09 РУ-СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца е отхвърлена. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в СЗ. Претендира разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ орган, в установената от закона писмена форма. Неоснователни са доводите на касатора за липса на задължителните реквизити на акта. Същият е издаден при спазване нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР относно изискуемото от закона съдържание, включително относно мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и в какво точно се изразява осъщественото деяние, подробно описание на което се съдържа и в справка 513 р-8270/31.01.2018 г. -част от административната преписка. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на съда, че от страна на жалбоподателката е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според посочената правна норма като дисциплинарно нарушение е определено небрежност в служебната дейност. В случая е установено, че М. Вучинова -дежурен инспектор в група ОДЧ при 09 РУ-СДВР, по време на дежурство на 24.11.2017 г. като оперативен дежурен в ОДЧ на 09 РУ-СДВР при получаване на четири сигнала/ в 18:36 ч, 18:47 ч, 18:56 ч. и 19:45 ч. / за закани и заплахи към лицето Е. Янкова от страна на бившия й съпруг И. Янков, в книгата за получени и предадени сигнали е вписан само един сигнал в 18: 36 ч. на 24.11.2017 г. с отбелязване, че на място е изпратен автопатрул АП-203, който сигнал е приключен в 20. 20 ч. като неоснователен. Сигналът е предаден от Вучинова едва в 19: 00 ч. на проведения инструктаж на полицейските служители в 04 взвод на група ООР. Това поведение на служителката правилно е квалифицирано от ДНО като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР- неизпълнение на служебните задължения, конкретно изразено в нарушение на чл. 26, т. 4 от Инструкция Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурствата в МВР, чл. 5, ал. 2 и чл. 6 от Инструкция Iз-685/23.04.2008 г. за реда и времето за реагиране от служителите на НСП при сигнал за извършено престъпление или нарушение на обществения ред. Видно от събраните по делото доказателства неспазването на цитираните разпоредби се дължи на поведението на служителката, която за времето, посочено в оспорената заповед, е бездействала и не е изпълнила служебните си задължения по определения в цитираните разпоредби от Инструкциите начин. В този смисъл правилни са изводите на АССГ, че служителката е осъществила описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, потвърждаващо се от приетите като доказателства –сведения, справки, дневник за получени и предадени сигнали на 24.11.2017 г., график за дежурства, докладни записки, при което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Вучинова. Не се представиха пред настоящата инстанция доказателства, които да опровергават изводите на първоинстанционния съд в тази насока. По отношение възраженията на касатора, че наказаното лице не е запознато с Инструкция Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурствата в МВР и с Инструкция Iз-685/23.04.2008 г. за реда и времето за реагиране от служителите на НСП при сигнал за извършено престъпление или нарушение на обществения ред, първостепенния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, като следва да се отбележи, че съгласно длъжностната характеристика за длъжността, изпълнявана от Вучинова, служителката трябва да познава нормативните документи, включително регламентиращите дейността и функциите на полицията, структурата и задачите на органите на МВР, нормативните и административни актове свързани със структурата, функциите и дейността на РУ и СДВР, поради което последиците от липсата на познания за процесните нормативни документи, конкретно свързани с изпълняваната длъжност, е изцяло в тежест на служителката. Правилни са изводите на АССГ, че административния орган след съобразяване на приложимите материалноправни норми и отчитане тежестта на нарушението и настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на Вучинова по време на службата, при отчетени смекчаващи обстоятелства е наложил по-леко наказание на служителката, предвид установената небрежност в служебната дейност. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение