Решение № 4955 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2021 г.

Решение № 4955 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2021 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на С. Т., подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение № 5658/20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 957/2020 г. на Административен съд София - град. Твърди, че са налице основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, тъй като след приключване на делото са настъпили нови обстоятелства и крайният съдебен акт е издаден без да е взето в предвид решение на ВАС по идентичен случай. По отношение второто основание се сочи, че заповедта на административния орган с която принудително е отнето свидетелството за правоуправление на лицето Г. С., на което молителката е предоставила превозното средство и за което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се претендира, е отменена от ВАС през 2012 г. Иска отмяна на посоченото решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Ответникът, не изразява становище. Върховният административен съд намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 АПК, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустимо. По същество приема следното: От данните по делото е видно, че производството пред Административен съд София - град е образувано по жалбата на С. Т. срещу заповед № 20-4332-000054/3.01.2020 г., с която полицейски инспектор към СДВР, отдел "ПП" е приложил ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност, поради което е отхвърлил жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решение № 5658/20.10.2020 г. постановено по адм. дело № 957/2020 г. на АССГ не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: По силата на чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. В конкретния случай искателката навежда две основания – по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства - официални или частни документи, които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страните в съдебното производство. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Молителят се позовава на решение № 8326/19.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2404/2014 г. на ВАС, което не е релевантно обстоятелство по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Представеното доказателство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Решението на ВАС е постановено шест години преди това което се претендира да се отмени и страната т. е. то е съществувало много преди възникване на спора между страните и при проявена процесуална активност и желание искателката е могла да наведе доводи въз основа на него при разглеждане на административния спор при обжалване на ЗПАМ пред АССГ. Неоснователно е и второто основание, базирано на нормата на чл. 239, т. 3 от АПК. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Решение № 5658/20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 957/2020 г., не е основано на документ който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. То не е постановено и на основание акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В ЗПАМ от 3.01.2020 г., на основание чл. 171, т. 2а, бук. "а" от ЗДвП е посочено, че Т. е предоставила управление на МПС на Г. С., чието свидетелство за управление на МПС е отнето по реда на чл. 157, т. 4 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН от 31.12.2019 г. както е установил и съда, СУМПС е отнето на основание чл. 157, т. 4 от ЗДвП със Заповед № 155879/9.10.2007 г., отменена с решение по адм. дело № 3941/2011 г. на ВАС, а АУАН от 31.12.2019 г. е съставен за това, че Г. С. управлява МПС без сключена валидна застраховка гражданска отговорност, при което е отнето СУМПС. Следователно, неправилно е посочено в административния акт, че към този момент СУМПС е отнето по реда на чл. 157, т. 4 от ЗДвП, съдът също необосновано е приел, че свидетелството за управление на МПС е отнето поради изтичане на срока за валидност. Независимо от това, не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК на влязло в сила съдебно решение, който предвижда, че съдебния акт подлежи на отмяна когато е основан на акт на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Заповед № 155879/9.10.2007 г., е отменена с решение № 1266/24.01.2012 г., по адм. дело № 3941/2011 г. на ВАС преди постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, а не след постановяване на това съдебно решение, каквато е предпоставката по чл. 239, т. 3 от АПК. Това решение е представено в съдебното производство, по което е постановено съдебно решение, чиято отмяна се иска. Евентуална незаконосъобразност на съдебното решение е различно от наличие на основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Освен това регистрацията на МПС е прекратена за 6 месеца, а не както се сочи от молителката за 6 години. Налага се извод, че в случая не става въпрос нито за нови обстоятелства или за нови писмени доказателства, нито за акт на държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен и да е послужил за основание за постановявана на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради което наведените оплаквания в тази насока не попадат в хипотезите на чл. 239, т. 1 и 3 АПК и искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение