Решение № 59 от 21.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 581/2009 г.

Решение № 59 от 21.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 581/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. 3-то ГПК на Е. "Д", съдебен адрес гр. П., "Л. УГ" 11, ет. 5 ап. 22, за отмяна на влязло в сила решение № 226/24.01.2008 г. по гр. д. № 3141/2007 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/, с което молителят е осъден да заплати на УГ" Е., гр. С. сумата от 7509.18 лв. с начислен ДДС, представляваща незаплатена цена на продадени стоки по фактура № 41874/12.12.2006 г. с лихви и разноски. Молителят поддържа наличие на непредвидени обстоятелства - чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. 3-то ГПК, а именно внезапното му заболяване при отиването му в родината - С., в края на м. септември 2007 г., което наложило да бъде под лекарско наблюдение до началото на м. февруари 2008 г. По време на това непредвидено отсъствие от България, през което не назначил лице, което да се грижи за търговската му дейност, е започнато настоящото дело пред ПРС, за което не можал да получи съобщение, нито да се яви лично или чрез повереник. За постановеното решение разбрал едва на 9.02.2009 г. при получаване на поканата за доброволно изпълнение от съдия изпълнител. Ответната страна по молбата - оспорва същата и моли да се остави без уважение. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата от 27.04.2009 г. по чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. 3-то ГПК е подадена в 3 - месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение от съдия изпълнител от 9.02.2009 г., видно от приложената покана с изх. № 447/02.03.2009 г. и е процесуално допустима. М. по същество е неоснователна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл. 231, ал. 1 б. "е" ГПК (отм.), може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молителят се позовава на третата хипотеза - сочи като непредвидено обстоятелство внезапното му заболяване при отиването му в С. в края на м. септември 2007 г., което не позволило своевременното му завръщане в България, получаване на съобщение за воденото дело и участие в същото. За установяване на заболяването си молителят представя медицинско удостоверение № Б* от 10.03.2009 г. за това, че в периода от 25.09.2007 г. до 12.02.2008 г. е бил "под лекарски контрол в град Х.". В производството пред ПРС, молителят, там ответник, е бил приет за редовно призован по реда на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) с оглед върнатата в цялост призовка за 5.10.2007 г. със забележка, че на посочения адрес - вписан в търговския регистър като седалище на Е. "Д" - удостоверение за актуално състояние по ф. д. 8/2004 г. от 2.07.2007 г. от фирмено отделение при П. окръжен съд, няма такова лице, нито фирма, изброени са фамилиите на живеещите три семейства, посочено е, че един апартамент се дава под наем и има вероятност лицето да е живяло там под наем. Съобщението за постановеното решение, изпратено на същия адрес, отново е върнато в цялост със забележка от 4.02.2008 г., че на адреса няма офис и по данни на живущият там И. Т., представител на А. Н. вече не живее там. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че молбата е неоснователна. Вярно е, че заболяването на един човек винаги е внезапно, но с оглед характера и протичането му, е налице възможност или невъзможност на съответното лице да изпълнява определени свои задължения, а в конкретния случай да участва в съдебно производство лично или упълномощи пълномощник. Представеното медицинско удостоверение на молителя установява, че същият е имал "ляво вестибуларно възпаление, болестта му продължила повече от шест седмици, като пациента се подобрил постепенно през периода 25.09.2007 г. - 12.02.2008 г. като по това време бил под лекарски контрол в град Х.". Доколкото удостоверението не установява болничен престой, наложен от заболяването на молителя, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че е налице непреодолима причина по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. 3-то ГПК. Довод за този извод е и обстоятелството, че апартаментът, в който е било седалището на молителя, е даден под наем веднага след неговото напускане в края на м. септември 2007 г. - забележка от 5.10.2007 г. на върнатата в цялост призовка за о. з., което не установява, а по-скоро опровергава твърдението на молителя, че е заминал за С. за няколко дни, с намерение да се върне веднага и само внезапното заболяване го забавило. Ето защо молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед неоснователността на молбата и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответника направените разноски пред настоящата инстанция - 1656 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът: