Решение № 4545 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 754/2019 г.

Решение № 4545 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 754/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Петков против решение № 12183 от 10.10.2018 г., постановено по адм. д. № 5842/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отхвърля жалбата на Г. Петков против заповед № 8121 К-1197/21.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 вр. чл. 232 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което прави извод за неоснователност на жалбата. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно правилото на чл. 227 вр. чл. 158 ЗМВР, както и същата е постановена в предписаната от закона форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразни са и изводите не съда, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и оспореният административен акт е съответен на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че след отмяна на уволнението му жалбоподателят подава в срок молба за възстановяването му на длъжността, заемана до уволнението му. Установено е, че същата не е вакантна и на Петков са предложени две вакантни длъжности в рамките на вида на длъжността, която е заемал до уволнението му, които същият отказва да заеме. При тези данни правилно съдът приема, че е налице материалноправното основание на чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно правилото на чл. 232 ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1. До уволнението му жалбоподателят заема ръководна длъжност, а именно началник РУ – Приморско, а предложените му две други длъжности началник група "Криминална полиция", съответно в РУ Приморски и РУ – Созопол също са ръководни видно от Приложение 1, раздел "А", № ІХ. 1 от Заповед № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 вр. чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Следователно на Петков е предложено да заеме длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗМВР. С изменението на чл. 232 ЗМВР отпада задължението за възстановяване на служителя на равностойна длъжност. Законосъобразно съдът приема, че в случая е приложима действащата редакция на чл. 232 ЗМВР, а § 78, ал. 2 ПЗР ЗИДЗМВР, е неприложим. Съгласно посочената норма образуваните и неприключили до влизането в сила на този закон производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения се довършват по досегашния ред. В случая производството по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на Г. Петков е приключило с влязло в сила решение на 12.01.2018 г. и за него би бил приложим § 78, ал. 2, но не и за производството по издаване на оспорената заповед, което започва след влизане в сила на чл. 232 ЗМВР. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед съставът на съда постановяване съдебен акт в съответствие с материалния закон. Позоваването на касатора на чл. 7, ал. 6 вр. ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, е неоснователно, тъй като цитираните норми са в противоречие със законовата норма и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове следва да се приложи закона. Доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е в служебни правоотношения с МВР, е неоснователен. След като същият подава искане за възстановяването му на длъжност и отказва да заеме една от предложените му длъжности и не се явява да заеме длъжността, то е налице хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение, а именно служителят не заема длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Г. Петков да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,