Решение № 1043 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2019 г.

Решение № 1043 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 30 от 28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 380 по описа на Административен съд - Ловеч (АС - Ловеч) за 2018 г. С него НАП е осъдена да заплати на "Семена и растителна защита" ООД сума в размер на 500, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 282954-F295741 от 14.08.2017 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на завеждане на исковата молба – 7.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Предявеният от настоящия ответник по касация иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за периода от 2.03.2018 г. до датата на подаване на искова молба – 7.11.2018 г. бил отхвърлен. Наред с това, НАП била осъдена да заплати на "Семена и растителна защита" ООД сумата от 325, 00 лв. за сторените по делото разноски. Решението се обжалва от НАП в осъдителните касационния жалбоподател части. Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище, че по делото не било доказано реалното заплащане на хонорар на адв. Нинов за производството пред Районен съд – Ловеч. Неправилно, според него, първоинстанционният съд е приел, че в сумата от 500, 00 лв. се включва и заплатено възнаграждение за процесуалното представителство пред районния съд. За "Семена и растителна защита" ООД не е настъпила имуществена вреда, тъй като не е извършено плащане за представителството на адв. Нинов пред този съд. Наред с това, се излага довод, че неправилно е присъдена лихва, доколкото лихви върху главница, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, не се дължат. Отделно от изложеното по – горе се изразява становище, че справедливият размер на възнаграждението бил 300, 00 лв. на основание чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид подробно изложените в касационната жалба съображения за обосноваване наличието на посочените касационни основания, се иска отмяната на съдебното решение, предмет на касационна проверка в обжалваните части и отхвърляне на предявения от "Семена и растителна защита" ООД иск за претендираната като обезщетение над 300, 00 лв. като неоснователен и недоказан, както и иска за присъждане на лихва. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт, в което се излагат идентични съображения на тези изложени в касационната жалба. Ответникът – "Семена и растителна защита" ООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от адв. Нинов, който от името на дружеството оспорва касационната жалба, а по същество моли решението, в обжалваните му части, да бъде оставено в сила. Във връзка с претенцията за присъждане на разноски, представя Договор за правна защита и съдействие от 17.01.2020 г. и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваните му части е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявения от "Семена и растителна защита" ООД иск срещу НАП с правно основание чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП, квалифициран от състава на АС - Ловеч по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ), с който дружеството претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500, 00 лв., ведно със законната лихва считано от 2.03.2018 г. до окончателното й изплащане. Сумата представлява обезщетение за претърпените от настоящия ответник по касация имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 282954-F295741 от 14.08.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП – Велико Търново с Решение № 13 от 10.01.2018 г., постановено по нахд № 1087 по описа на Районен съд – Ловеч за 2017 г., оставено в сила с Решение № 41 от 2.03.2018 г., постановено по кнахд № 46 по описа на АС – Ловеч за 2018 г. Видно е от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че претендираната сума от 500, 00 лв. съставлява претърпените от дружеството имуществени вреди от заплащането на тази сума като адвокатско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция съгласно представения пред АС - Ловеч договор за правна защита и съдействие. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии и на Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. По подробно изложените в решението съображения и като съобразил приетото в посочените по-горе тълкувателни решения, съдът направил извод, че са доказани кумулативните елементи от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (незаконосъобразен акт, имуществена вреда и причинна връзка между наказателното постановление и настъпилото увреждане). По тези съображения приел иска за доказан по основание. Въз основа на представения по кнахд № 46 по описа на Административен съд – Ловеч за 2018 г. договор за правна защита и съдействие съдът приел факта на заплащане на възнаграждението на адвоката за установен и направил извод, че искът е доказан по размер изцяло. Не уважил възражението, направено от НАП досежно размера на претендираното обезещетение, като приел, че адвокатското възнаграждение било договорено и заплатено общо за двете съдебни инстанции по обжалване на наказателното постановление, въпреки липсата на представен договор за правна защита и съдействие по делото пред Районен съд – Ловеч. Уважил иска за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението считано от датата на предявяване на иска за обезщетение – 7.11.2018 г. Отхвърлил претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от 2.03.2018 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление до датата на подаване на исковата молба, но в тази част решението не е предмет на касационен контрол. Присъдил на "Семена и растителна защита" ООД сторените и доказани разноски по делото в размер на 325, 00 лв. В обжалваните части решението е валидно, допустимо и правилно като резултат. Основателни са възраженията, направени в касационната жалба за необоснованост на направения от първоинстанционния съд извод, че заплатеното на адв. Нинов адвокатско възнаграждение е за осъщественото процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. Така приетото от съда не съответства на съдържанието на представения в касационното производство пред АС – Ловеч договор за правна защита и съдействие, където като предмет на договора изрично е посочено, че същият касае процесуално представителство по канд № 46/2018 г. на АС – Ловеч. Въпреки това крайният извод на съда за основателност на предявения иск за сумата от 500, 00 лв. е правилен и е в съответствие с материалния закон. Относно реалното заплащане на сумата по представения в АС – Ловеч договор спор няма, а направените още пред първоинстанционния съд възражения, които по същество са такива са несъразмерност на претендираното обезщетение и искането за намаляването му са неоснователни. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на обезщетението, който се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото ответника по касация незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Неоснователно е касационното оплакване на НАП относно присъдената лихва върху исковата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в АС – Ловеч на 7.11.2018 г. Съгласно приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им." В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. "Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в началото на този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им." е приложимо и към спорната хипотеза при решаване на въпроса от кой момент се следва присъждането на претендираната законна лихва. В съответствие с горното, видно от исковата молба, лихвата е претендирана считано от 2.03.2018 г. - датата, на която е влязло в сила съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление. Съдът е отхвърлил иска за присъждането на лихвата за периода от 2.03.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба – 7.11.2018 г., но в тази част решението не е обжалвано от "Семена и растителна защита" ООД. В обжалваната от НАП част, с която обезщетението в размер на 500, 00 лв. е присъдено ведно със законната лихва, считано от един по-късен момент – датата на подаване на исковата молба в АС – Ловеч, по изложените мотиви, е правилно и следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното и поради липсата на нарушения, които съставляват касационни основания за отмяна, решението в обжалваните части като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение