Решение № 6521 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация София" ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Е. Искренов, срещу решение 27996 от 20.12.2024г. по адм. дело 10723/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение ППН-02-519/23г. от 03.10.2024г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касационният жалбоподател навежда доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е изложил собствени мотиви в решението, а и потвърдил констатациите на административния орган в оспореното решение. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав, в условия на евентуалност моли решението да бъде отменено, ведно с постановеното решение на КЗЛД. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуаелне представител юрисконсулт Гладникова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Б. Р. И., черз адв. Тодоров в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адвокат Тодоров за оказана безплатна правна помощ. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Топлофикация София" ЕАД срещу решение ППН-02-519/23г. от 03.10.2024г. на КЗЛД, с което на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД е обявена за основателна жалбата на Б. Р. И. по отношение на дружеството за неправомерно обработване на личните й данни, поради липсата на условията за допустимост на обработването по чл. 6, § 1, б"а" до б."е" от ОРЗД и в нарушение на чл.5, §1, б."г" и чл.5, §2 от ОРЗД, като на основание чл. 58, § 2, б. и , вр. чл. 83, § 5, б. а от Регламента на касатора е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 25 000 лева. За да се произнесе по спора, съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства, като правилно е изяснил фактическата обстановка по делото. Приетите факти не са предмет на спор понастоящем. Въз основа на установеното, съдът е намерил, че решението на КЗЛД е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Преценявайки съответствието с материалния закон първоинстанционния съд е отчел, че Топлофикация София ЕАД в качеството му на администратор на лични данни, е обработило неправомерно личните данни на И., която не е клиент на дружеството и е продължило да ги обработва въпреки знанието, че тя не е собственик на имота. Това неправомерно действие е продължило в дълъг период от време до степен, че през 2023г. дружеството за пореден път е предявило искова претенция по отношение на И., която не е клиент на дружеството. Относно размера на наложеното наказание, съдът е споделил доводите на КЗЛД в оспореното решение, че на дружеството за сходни нарушения са налагани нееднократно имуществени санкции, които не са постигнали целения дисциплиниращ, предупредителен и възпиращ ефект за недопускане на подобни нарушения в бъдеще, поради което наложената санкция е пропорционална на тежестта на нарушението. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на дружеството, че И. не е спазила задължението си, съгласно чл.61, вр. с чл.12, т.11 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД да уведоми дружеството писмено в 30 - дневен срок за промяната в собствеността на имота. При тези факти, съдът е споделил извода на КЗЛД за извършено нарушение от касатора на чл. 6, § 1 и чл. 5, б. "г" и чл.5, § 2 от ОРЗД. Решението е правилно. Касационният съдебен състав намира за неоснователно наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изрязяващо се в липсата на изложени мотиви от страна на АССГ в оспореното решение. Решението отговаря на изискванията на чл.172а, ал.1 за съдържание, както и на ал.2 тъй като са изложени мотиви, в които са обсъдени становищата на страните, фактите по делото и са обективирани правните изводи на съда. В касационната жалба не е посочено конкретно оплакване по кое възражение или оплакване съдът не е изложил мотиви или кой факт конкретно не е обсъдил. Това твърдение е свързано с несъгласие от страна на касатора с изводите на АССГ, досежно правилното приложение на материалния закон. Единственото конкретно оплакване е относно размера на наложената имуществена санкция и твърдението, че е определена неправилно, което обстоятелство не било съобразено от съда, което също е неоснователно. Съдът е изложил съображения и мотиви, относно размера на наложената имуществена санкция и нейната законосъобразност. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. При вярна преценка на приетия по делото и неоспорен от страните доказателствен материал, АССГ е достигнал до правилен извод за законосъобразност на атакуваното решение на КЗЛД. Обосновано първоинстанционният съд се е позовал на установената в административното производство и описана в оспореното решение на КЗЛД фактическа обстановка, която в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е безспорно установена от представените по делото писмени доказателства. От своя страна дружеството-жалбоподател не е представило доказателства, които да оборят фактическите установявания в рамките на административното производство, включително не е ангажирало нови такива, които да обосноват извод за законосъобразно обработване на личните данни на Б. И.. Безспорно е установено, че Б. И. е сезирала КЗЛД за това, че личните й данни са били неправомерно обработвани от "Топлофикация София" ЕАД, без да й е известно по какъв начин са се сдобили със същите, на какво основание се обработват, тъй като не е клиент на дружеството и многократно го е уведомявала, че не притежава недвижим имот в гр. София на посочения адрес. Въпреки това дружеството предявява неоснователни искове срещу нея и към момента на подаване на жалбата, отново е образувано гр. дело пред СРС по което са предоставени трите й имена, ЕГН и адрес на, който не живее. В заявлението си И. твърди, че не е клиент на дружеството и не е давала съгласие дружеството да използва и орбаботва личните й данни. Поискала е произнасяне от КЗЛД по компетентност. Описаните в жалбата твърдения за допуснати нарушения са установени в хода на проведеното административно производство и подкрепени от събраните по делото доказателства: протокол от 27.01.1982г. по гр. дело 794/1982г. на СРС за одобрена съдебна спогодба, относно недвижим имот в гр. София, [улица], предоставен на Д. Р. А., искова молба от "Топлофикация София" ЕАД вх. 109879 от 21.04.2024г. срещу Б. Р. И. до СРС с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за заплащане на сума за консумирана топлинна енергия в качеството й на съсобственик на недвижимия имот в размер на 778, 46лв., ведно с лихви. Писмо от 11.09.2023г. до Б. И., с която е уведомена от "Топлофикация София" ЕАД, че искането й за заличаване на личните данни не може да бъде уволтеворено. Отговор на искова молба от Б. И. с доводи, че не е собственик и ползвател на имота. Решение 286 от 02.01.2019г. по гр. дело 87092/2017. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявени искове от касатора срещу Б. И. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за заплащане на потребена топлинна енергия, видно от което СРС е приел, че същата не е собственик на имота и ползвател на топлинна енергия. Молба за оттегляне на предявения иск от касатора срещу И. от 29.08.2023г. и определение от 18.09.2023г. за прекратяване на производството по делото. Въз основа на представените доказателства, в оспореното решение, КЗЛД е стигнала до извод, че в качеството си на администратор на лични данни, "Топлофикация София" ЕАД е обработило личните данни на И., при липсата на което и да е от условията за допустимост на обработването им, посочени в чл.6, §1 от ОРЗД и при допуснато нарушение на принципите за точност и отчетност по чл.5, §1, б."г" и чл.5, §2 от Регламента като е наложила на касатора административно наказание "имуществена санкция" в размер на 25 000лв. на основание чл.58, §2, б."и" във вр. с чл.83, §5 от ОРЗД като тези изводи са споделени и от решаващия съд. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че обработването на личните данни на И. е неправомерно в нарушение на посочените по - горе разпоредби. Касаторът е администратор на лични данни и доколкото е доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни за целите и със средствата, определени от дружеството в качеството му на администратор на лични данни за което е установено, че е извършено в нарушение на посочените разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679, същото правилно е прието за нарушение, съответно е санкционирано. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е приложил неправилно материалния закон. При правилно установените факти, съдът законосъобразно е възприел за верни изводите на КЗЛД, че не е налице нито едно от основанията на чл. 6, §1 от ОРЗД, обуславящи допустимост на обработването на личните данни на Б. И.. Между нея и дружеството липсва каквато и да е връзка - облигационна или друга, за да се приеме, че жалбоподателката е ползвател на топлинна енергия и е налице основание за обработване на личните й данни. В представеното писмено становище в хода на проведеното административно производство пред КЗЛД, самия касатор е заявил, че протокол за доброволна дела е представен от Б. И. в хода на производството по гр. дело 87092/2017г. по описа на СРС, с оглед на което и с постановеното по него решение 286 от 02.01.2019г. за касотара е налице яснота, че И. не е собственик на имота и не го е обитавала, поради което не е отговорна за задълженията, относно доставяната в имота топлинна енергия. Ето защо най - късно от тази дата за касатора не е било налице основание, обуславящо правомерно обработване на личните данни на жалбоподателката. Отделен е въпроса относно законосъобразността на действията по снабдяването изобщо от страна на касатора с личните данни на И., който въпрос е разгледан обстойно от първоинстанционния съд и не е необходимо да се преповтаря. От съществено значение за тежестта на извършеното нарушение е беспорно установеното по делото обстоятелство, че въпреки наличието на знание и яснота за касатора, че Б. И. не е собственик и клиент на дружеството, вместо да предприеме необходимите мерки за заличаване на личните й данни още в периода 2017/2019г., касатора е продължил да обработва тези лични данни в един доста продължителен период от време и през 2023г., отново е предприел съдебни действия и процедури срещу И., които са прекратени едва след сезиране на КЗЛД. Дружеството е разполагало с протокола за доброволна делба и данни за собственост на обекта, в който е ползвана топлинната енергия още през 2017г., разполагало е и с данни от собствената си партида, открита за имота, по която са установени задълженията, преди да подаде искането си за издаване на заповед за изпълнение пред СРС, както и искова молба на 21.04.2023г., в която е посочило личните данни :три имена и ЕГН на И., както и адрес, който безспорно не обитава, което обуславя продължаване на неправомерното обработване на лични данни на жалбоподателката. Изложените обстойни доводи и възражения в касационната жалба, че водените съдебни производства по граждански дела не установяват със сила на присъдено нещо, че И. не е собственик на имота са неоснователни. В производството е представен протокол за доброволна делба, одобрен от български съд още през 1982г. безспорно установяващ кое лице е собственик на имота, който съдебен акт следва да бъде съобразяван и изпълняван от всички граждани и институции в РБ, включително и от "Топлофикация София" ЕАД, още повече същия е доведен знанието му във връзка с воденото гражданско дело пред СРС още през 2017г. Доказателства за настъпила промяна в собствеността на имота не са представени по делото и при безспорно установения факт, че освен че не е собственик на имота, И. не е ползвател на топлинна енергия в него, то не е налице нито едно от условията по чл. 6, §1 от ОРЗД за допустимост на обработване на личните й данни от страна на касатора. В проведеното производство пред КЗЛД са събрани и изискани относимите доказателства по наведените в жалбата оплаквания. Не се установява касаторът да е бил лишен от възможността да поиска и представи относимите според него доказателства. Напротив, в производството пред КЗЛД му е указана тази възможност, както и допълнително служебно от органа са изискани релевантни за производството доказателства. Предвид събраните по делото доказателства законосъобразен е извода на КЗЛД, споделен и от първостепенния съд, че администраторът на лични данни "Топлофикация София" ЕАД е обработвал лични данни на лицето Б. Р. И. - субект на данни по см. на чл.4, §1 ОРЗД, при нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 от администратора на лични данни в хипотезите на събиране, съхранение, употреба и разпространение, неправомерно без да е налице някое от условията за допустимост на обработването им, посочени в чл.6, §1 от Регламента, както и в нарушение на принципа за отчетност по чл.5, §2 от ОРЗД. Горното обосновава необходимостта надзорния орган да приложи корективните правомощия по чл.58 §2, б. и ОРЗД, съобразявайки особеностите на конкретния случай, спрямо администратора на лични данни, което в настоящия казус е сторено чрез налагане на имуществена санкция на Топлофикация София ЕАД. С оглед разпоредбата на чл.83, §5, б. а ОРЗД надзорния орган е спазил гаранциите за пропорционалност, ефективност и възпиране, определяйки размера на имуществената санкция на 25 000 лева при разглеждане на елементите, посочени в чл.83, §2, б. а - к от Регламента, като съображенията на надзорния орган са подробни и са изложени в мотивите на Решение ППН-02-519/2023 от 03.10.2024г., както правилно е приел първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Противно на тезата на касатора, обжалвания съдебен акт е мотивиран съобразно релевантните за спора факти при спазване разпоредбата на чл.172а АПК. По отношение възраженията на касатора в частта, относно вида и размера на наложената санкция, настоящият състав намира, че предвид установените факти по делото и поведението на администратора на лични данни, свързано с елемента, посочен в чл.83, §2, б. в ОРЗД и липсата на смекчаващи обстоятелства, размера на наложената имуществена санкция от надзорния орган е към възможния минимум. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна КЗЛД е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, и заявената претенция и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.24 НЗПП, на този ответник следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. На основание чл.143, ал.4 АПК, следва да бъде уважено искането на адв. Тодоров за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.02.2025г. за оказана безплатна правна помощ на Б. Р. И. в размер на 1000лв. на основание чл. 38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.8, ал.2, т.10 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение