Решение № 3227 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2009 г.

Решение № 3227 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от Мария Младенова Аврамова, Надежда Христова Аврамова, Стиляна Христова Аврамова от с. Звездел, обл. Кърджали касационна жалба срещу решение № 36 от 14.04.2009 г. постановено по адм. д. № 142/2008 г. по описа на Административен съд, гр. Кърджали с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ОА-231 от 02.08.06 г. на Областния управител на област Кърджали. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите, незаконосъобразен е изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 1, т. 11 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Поддържа се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при непълно обсъждане на доказателствата. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на област Кърджали не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, съответствието на решението с материалния закон и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред Административния съд гр. Кърджали е била издадената заповед № РД-18-306/17.10.2008 г. на Областния управител на област Кърджали, с която е отхвърлено като неоснователно искането на наследниците на Хаяли Ибрям Хасан за изплащане на еднократно обезщетение, съгласно ЗПГРРЛ. За да отхвърли жалбата им срещу заповедта на Областния управител, съдът е приел, че същата е издадена от компетентния орган по чл. 5 от ЗПГРРЛ при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Според чл. 2 от закона, право на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди имат лицата, изброени в чл. 1, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. По силата на чл. 3, ал. 2 от закона наследниците на правоимащите получават обезщетение при наличие на определените затова предпоставки. Жалбоподателите претендират еднократно обезщетение при наличие на хипотезата на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ, имаща предвид "лица, осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата или убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания". Установено е, че с присъда по НОХД763/1976 г. наследодателят им е бил осъден за това, че е преминал държавната граница с Турция без разрешение от компетентните държавни органи, което от обективна и субективна страна сочи на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. Видно от мотивите на присъдата, за извършването на престъплението липсва политически елемент. При изчерпателното изброяване на лицата в чл. 1 от закона, по отношение на всички, законодателят е предвидил, че е необходимо те да са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Това обстоятелство в конкретния случай не е доказано. Така постановеното решение е правилно. Не е допуснато нарушение на материалния закон, каквото е твърдението на касаторите в касационната им жалба. Правилно е прието от съдебния състав, че липсват доказателства, установяващи обстоятелството, че бягството на наследодателя на жалбоподателите през границата е било поради причини, свързани с незаконната му репресия поради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Обоснован е изводът на съда, че от доказателствата по делото не се установява опитът за бягство през граница да е по причини, свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания на наследодателя на касаторите, поради което не е налице материалноправната предпоставка по чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ за право на обезщетение. По отношение наличието на предпоставката по чл. 1, т. 12 от същия закон: наследодателят на касаторите е загинал в затвор, но по делото няма доказателства да е репресиран, заради произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Оспореният акт е издаден при спазена процедура по чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Решението е съобразено с материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдебнопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна. С касационната жалба не са представени други доказателства, които да доведат до промяна на приетата и установена фактическа обстановка. Не може да се възприеме твърдението на касаторите, че след като бягството е било по посока на границата с Турция, то е по политически причини. Едно такова тълкуване, че всяко бягство през границата без разрешение от компетентните държавни органи е извършено поради незаконна репресия, свързана с произхода, политически убеждения или религиозни вярвания на лицето на почива на целта на ЗПГРРЛ, който цели да обезщети именно лицата които са били репресирани реално по посочените причини. Законът изисква по несъмнен начин да е доказано наличието на незаконна репресия по изброените по-горе причини, което в случая не е налице. В конкретния случай както административния орган, така и съдът са положили усилия (представена е присъдата с мотивите към нея) събрани са доказателствата и правилно е постановено решението след подробна преценка на всички доводи и възражения на страните, поради което и съдебното решение е обосновано и постановено при изяснена фактическа обстановка. Поради изложеното, обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение