Решение № 248 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2013 г.

Решение № 248 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Велико Петков Маринчев от гр. Бургас против решение № 1371/24.06.13 г. по адм. д. № 2122/12 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК - Югоизточен район, представляван от юрк. Игнатов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд -Бургас е отхвърлил като неоснователно оспорването по жалбата на касатора Маринчев срещу Заповед № ДК-02-БС-18/15.03.10 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на Сектор Бургас, РДНСК Югоизточен район е наредил премахване на незаконен строеж "Двуетажна масивна сграда", извършен от оспорващия в неурегулиран поземлен имот, Отдел 236-Държавен горски фонд в м. "Ченгене скеле-каналите", землище гр. Бургас. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обсъдени в мотивите на решението са правнорелевантните факти относно безспорната липса на строителни книжа за сградата, представляваща строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен в Държавен горски фонд при липсата на градоустройствена основа вкл. към датата на издаване на заповедта за премахването му, при непроведена и до сега процедура за промяна предназначението на земята и наличието на влязъл в сила отказ за узаконяването му по реда на § 184 ПЗРЗИДЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с молба за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Решението е постановено при пълно установяване на относимите към правилното разрешаване на спора факти и решаващите правни изводи за неоснователност на оспорването срещу процесната заповед са в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Процесният строеж е безспорно незаконен, обстоятелство неотречено от оспорващият. Влезлият в сила отказ за узаконяване на строежа, постановен в производство по § 184 ПЗРЗИДЗУТ, съгласно императивната норма ал. 12 е предпоставка за издаване на заповед за премахването на същия по реда на чл. 225 ЗУТ. Одобреният ПУП-ПРЗ за местността с решение № 41-18/18.11.2010 г. на Общински съвет-Бургас правилно не е взет предвид, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, постановяваща забрана за изменение на ПУП с цел узаконяване на незаконно изградени строежи, одобреният след издаването на процесната заповед ПУП-ПРЗ не представлява нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Исканията в молба-декларация вх. № 94-В-264/29.12.1998 г. и молба за узаконяване вх. № ТСУ-94-В-94/26.01.2004 г. са били предмет на обсъждане в приключили с влезли в сила съдебни актове преди издаване на процесната заповед съдебно административни производства и не следва да бъдат отново обсъждани в настоящето, чийто предмет е преценката за законосъобразност на разпореждането на компетентния административен орган за премахване на строежа като незаконен. Към момента на издаване на обжалваната заповед разпоредбата на § 127 ПЗРЗИДЗУТ /ДВ бр. 82/12 г./ не е била част от действащото право и основанията по ал. 1 от същата за търпимост на незаконния строеж не могат да бъдат съобразявани при преценка законосъобразността на заповедта за премахването му, издадена преди влизането й в сила. С оглед изложеното обжалваното решение се определя като правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия касационен състав на II-ро отделение