Решение № 11522 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2024 г.

Производството e по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания (АХУ), със седалище: гр. София, срещу Решение 1118/ 14.03.2024 г., постановено по административно дело 1159/ 2023 г. на Административен съд - Хасково (АС Хасково),с което е осъдена Агенция за хората с увреждания да заплати на "Даяна" ЕООД, сумата от 1 660, 00 лева, представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за иницииране и водене на административнонаказателно производство по Наказателно постановление 104/ 0023-4357 от 23.07.2018г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, ведно със законната лихва върху нея. Касационният жалбоподател- АХУ твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че платените адвокатски възнаграждения не могат да се претендират, като вреда по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Счита, че заплатеният адвокатски хонорар за адвокатска защита и процесуално представителство не е вреда. Иска, да бъде отменено обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Тези искания, както и тяхната обосновка са изразени и в представеното писмено становище. Ответникът- "Даяна" ЕООД в писмен отговор, подаден чрез адвокат Павлова, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Претендира разноски. В писмена защита на ответника, подадена чрез адвокат Рашков по електронна поща на 25.09.2024 г., се счита, че съдът е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди изцяло съдебното решение на АС Хасково. Касационният жалбоподател- Агенция за хората с увреждания в съдебно заседание чрез юрисконсулт Балашев моли да се отмени Решение 1118/ 14.03.2024 г. по административно дело 1159/ 2023г. по описа на АС- Хасково, поради подробно изложените съображения в касационната жалба. Моли на основание Наредбата за плащане на правната помощ, да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е осъдил Агенция за хората с увреждания, да заплати на "Даяна" ЕООД, сумата от 1 660,00 лева, представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за иницииране и водене на административнонаказателно производство по Наказателно постановление 104/ 0023-4357 от 23.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, ведно със законната лихва върху нея. Първоинстанционният съд е установил, че с НП 104/0023-4357 от 23.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на АХУ, на Даяна ЕООД, на основание чл. 54а от ЗИХУ и чл. 53, във вр. с чл. 83 ЗАНН, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000, 00 лв за нарушение по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 ЗИХУ. С влязло в сила Решение (без номер) от 20.11.2018 г., постановено по НАХД 14111/ 2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение 1565/ 08.03.2019 г. по КАНД 13445/ 2018 г. по описа на АССГ, горепосоченото НП е отменено. Адм. съд посочил, че в производствата пред двете съдебни инстанции дружеството е било представлявано Адвокатско дружество Рашков & Крумовски по силата на сключен между тях договори за правна защита и съдействие, за което му е заплатило по банков път адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 660 лева- по 830 лева за всяка една от тях. Видно от приетите 2 бр. преводни нареждания тези суми са изплатени по банков път на 16.10.2018 г. и на 13.02.2019 г. Посочил, че тези вреди подлежат на репариране от ответника, тъй като имуществото на Даяна ЕООД било неблагоприятно засегнато в пряка причинно- следствена връзка с издаденото НП, доколкото ищецът не би ангажирал адвокатското дружество и не би му заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден процесният, отменен впоследствие като незаконосъобразен, акт НП 104/ 0023-4357 от 23.07.2018 г., т.е. те са именно във връзка със защитата срещу него чрез оспорването му. Преценил, че предвид основателността на главния иск, следвало да се уважи и претенцията за заплащане на законна лихва от 08.03.2019 г. до 04.07.2023 г. Тя имала акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависело от неговата съдба. По изложените съображения съдът преценил, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника спрямо ищеца, поради което предявените искове, като основателни и доказани били уважени изцяло. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/ или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/ действие/ бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че НП 104/0023-4357 от 23.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ е отменено по жалба от Даяна ЕООД с влязло в сила Решение от 20.11.2018 г., постановено по НАХД 14111/ 2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение 1565/ 08.03.2019г. по КАНД 13445/2018 г. по описа на АССГ, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца- чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая това е направено в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В производствата пред двете съдебни инстанции Даяна ЕООД е било представлявано от Адвокатско дружество Рашков & Крумовски по силата на сключен между тях договори за правна защита и съдействие, за което му е заплатило по банков път адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 660 лева- по 830 лева за всяка една от тях. В Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение 1/ 2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред СРС и АС София град производства се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Представени са договори за правна защита и съдействие, с които за процесуално представителство и защита е договорено и платено по банков път възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал.1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. Правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца, разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което, обжалваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство не се дължат. Поради отхвърляне на касационната жалба е неоснователно искането на процесуалния представител на АХУ за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна, за която съдебното решение е благоприятно не представя списък и доказателства за сторени разноски в касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение