Решение № 10823 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Х., гражданин на Сирийска арабска република, чрез процесуалния му представител адв. Михайлов, срещу решение 6658 от 21.07.2025г., постановено по адм. дело 1312/2025г. по описа на Административен съд гр. Хасково/АС/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 3636 от 02.06.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че оспореното решението е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за липса на предпоставки за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като излага подробни съображения за наличието на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУТ. Посочва и че съдът в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички доказателства, както и не е потърсил други източници на информация относно обстановката в Сирия, а само официално представените, като не е отчел, че и до момента в страната има безредици, водят се сражения между различни военни формирования, които застрашават сигурността на цивилното население. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание жалбоподателят лично излага съображения, че не може да се върне в Сирия, заради нестабилността и несигурната обстановка, както и че не би могъл поради това да живее в Сирия. Посочва, че е бил върнат от Холандия в България и въпреки, че страната му е била освободена от Башар Асад, тя все още не е сигурна страна, поради и което посочва, че не вижда да се завръщат в нея бежанците, които в момента са в Ливан и Йордания. Ответникът Председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение, съставът на АС гр. Хасково, е посочил, че настоящото производството пред административния орган е образувано по молба на жалбоподателя от 19.03.2025г. за предоставяне на международна закрила, която молба е повторна. От събраните доказателства е установил, че с молба от 16.10.2022г. жалбоподателя е поискал за първи път предоставяне на закрила в РБългария, но не се е явил на насроченото за насроченото интервю на 16.12.2022г. Поради това с решение 3708 от 21.02.2023г. е прекратено производството по тази първа молба за предоставяне на закрила, поради това, че жалбоподателят самоволно е напуснал РПЦ Хасково и от 24.10.2022г. е в неизвестност. Във връзка с повторно подадената молба за закрила след връщането му в България от холандските власти, от проведено на 19.03.2025г. интервю е установено, че жалбоподателя е от област Дейр Алзор, напуснал е Сирия през 2017г. и се е преместил в Ливан, като през 2021г. се е върнал в Сирия. Посочва, че синът му и сестра му са в Нидерландия с предоставено гражданство, а родителите и сестрите му в Дамаск и Дейр Алзор, както и че имал една сестра в Кувейт. Напуснал повторно Сирия в началото на 2021г., като нелегално преминал в Турция, където има издаден документ за престой /кимлик/ и след това пристигнал за първи път в България през октомври 2022г. с помощта на трафикант, като след залавяне от полицията е бил настанен в център от затворен тип, а след това е прехвърлелн в лагера в гр. Харманли. Напуснал лагера в гр. Харманли на 24.10.2022г., отишъл в София и оттам заминал за Нидерландия, където пребивавал 2 години и 5 месеца, където подал молба за закрила, но получил отказ и бил върнат в България. Посочил е, че е напуснал Сирия, заради войната, терористичните организации и заради това, че го търсели за казармата, въпреки че не е получавал призовки. Посочил е и че в района, в който е живеел в Сирия, е имало сражения между ДАЕШ, кюрдите, руснаците, иранците, Свободната и редовната армии, като към момента градът и района, от който е, бил под контрола на кюрдите, а след падането на режима на Башар Асад, положението било неспокойно, като района е окупиран от свързана с американците кюрдска групировка, която се биела с арабските кланове, а къщата, в която живеели била разрушена от бомбардировки. Обосновава искането си за закрила с причини от личен характер и общото положение на несигурност в Сирия, както и заради заплахата да бъде търсен за казармата. Не е бил арестуван или задържан в Сирия, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност [заличен текст], нито по отношение на изповядваната от него религия [заличен текст], не е бил заплашван и не му е оказвано насилие, не е членувал в политически партии и не е участвал във въоръжена групировка. За да постанови оспореното съдебно решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е изложил подробни съображения за това, че са били спазени изискванията за провеждане на административното производство, като са проведени интервюта с жалбоподателя в присъствието на служебно назначен защитник и при осигурен надлежен превод на език, който разбира. Съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е и материално законосъобразно, тъй като събраните в хода на производството доказателства не обосновават наличие на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съответно липсата на предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, включително съобразявайки в детайли политическа и военна обстановка в Сирия. По тези съображения е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен и съответен на закона и събраните в хода на производството доказателства е извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При съответна на доказателствата установена по делото фактическа обстановка, влючително отчетена личната бежанска история на жалбоподателя, както и ситуацията в държавата му на произход, която кореспондира с данните от представената пред настоящата инстанция справка относно Сирия вх. МД 02 528 от 30.09.2025г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила, включително в хипотезите на чл. 8 ал. 4 ЗУБ. Правилен е извода на съда, че не се установяват предпоставките да се приеме, че спрямо жалбоподателя в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец, съответно и тези за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В глава V Условия за предоставяне на субсидиарна закрила , чл. 15 са регламентирани тежките посегателства, които обуславят предоставянето на закрила, а именно: смъртното наказание или екзекуцията; изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, като в случая по отношение на тези две точки нито се твърди, нито има доказателства да се отнасят до жалбоподателя; както и тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съгласно решението по дело С 465/07 на СЕС Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно решението по дело С 285/12 на СЕС член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателя, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе справка от 30.09.2025г., в периода след 08.12.2024г. до 25.09.2025г., 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави. Следва да се посочи и че според представените актуални справки, за подобряване на икономическото положение в страната, създаване на работа и възстановяване, е създаден Сирийски фонд за развитие, като в този фонд само един час след създаването му са акумулирани 60 милиона щатски долара, които приоритетно ще се насочат за най засегнатите провинции, между които и тази, от която е жалбоподателя Дейр Алзор. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав второ отделение,