Решение № 3324 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9726/2010 г.

Решение № 3324 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9726/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Живко Николов в качеството му на управител на "Даат-консулт" ООД - гр. София, против решение № 1959 от 15.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2591 по описа за 2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ за регистрация по ЗДДС № 221020900001854 от 25.08.2009 г. на ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 216 от 12.02.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не е преценил всички доказателства по делото и неправилно е приел, че отказът е законосъобразен. Счита, че не са взети предвид представените два броя решения на СГС, с които е заличен като едноличен собственик на капитала и освободен от отговорност като управител за задълженията на "Елена Парис" ЕООД. По съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважи жалбата му. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу отказ за регистрация по ЗДДС № 221020900001854 от 25.08.2009 г. на ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 216 от 12.02.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София. За да постанови това, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като задълженията са над 5000 лв. и са възникнали към момента, в който жалбоподателят е бил управител на дружество "Елена Парис" ЕООД, независимо че с решението на новия собственик на капитала Живко Николов е бил освободен от отговорност за дейността си като управител на дружеството. Съдът е посочил, че това са вътрешни за дружеството отношения и те не се отразяват на факта, че към момента, когато са възникнали публичноправните задължения за това дружество, негов управител е бил именно жалбоподателят. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа за регистрация. Касаторът е осъден със същото решение да заплати на ДОУИ - София, разноски по делото в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е правилно. По делото не е имало спор по фактите. Спорът е правен - относно наличието или не на хипотезата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС при безспорно установената фактическа обстановка. Съгласно цитираната разпоредба (в редакцията към постановяване на отказа) компетентният орган по приходите отказва регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лева. Настоящият случай е точно такъв и попада в тази хипотеза, тъй като жалбоподателят е бил собственик и представляващ друго дружество - "Елена Парис" ЕООД, за което дружество е установено, че има задължения по ЗДДС в размер на 225 026,75 лева. Ирелевантно за случая е обстоятелството, че впоследствие това дружество е прехвърлено на друго лице и че Живко Миланов е бил освободен от отговорност за дейността си като управител на дружеството. От данните по делото е видно, че задълженията за "Елена Парис" ЕООД са възникнали за периода, през който той е бил управител на това дружество, и именно това е правно релевантния факт с оглед приложението на разпоредбата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС, която както правилно е посочил съда изисква алтернативно представляващия дружеството искащо регистрация да е или да е бил към момента на възникване на задължението чл. на орган на управлението или контрол на субект с неуредени задължения над 5000 лв. След като това е така и след като не е внесено от страна на касатора определеното от органа по приходите обезпечение, то съдът след като е обсъдил всички тези факти и обстоятелства и подробно е разгледал възраженията на касатора, повдигнати в първоинстанционното производство, които са поддържани и пред настоящата инстанция, е достигнал до обоснования извод, че са налице основанията за отказ по чл. 176а, ал. 1, т. 1 ЗДДС да бъде регистриран заявителят по реда на ЗДДС. Като е отхвърлил жалбата срещу този отказ съдът е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците твърдяни с касационната жалба и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора по делото не се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,