Решение № 8442 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2011 г.

Решение № 8442 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Николай Стойчев Станчев от гр. Русе, срещу решение № 33/21.12.2010 г., постановено по адм. д. № 168/2010 г. на Административен съд - гр. Русе, като в нея се развиват оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което Заповед № ДК-02-04/17.03.2010 г. на н-к сектор гр. Русе, РДНСК - Северен централен район. Ответниците по касационната жалба не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Русе, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, административно отделение, отхвърлил жалбата на Николай Стойчев Станчев срещу Заповед № ДК-02-04/17.03.2010 г. на н-к сектор гр. Русе, РДНСК - Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "входно антре", находящо се в УПИ II-322, кв. 47 по плана на с. Лом Черковна, община гр. Бяла. За да постанови решението си съдът приел, че процесният строеж е незаконен и нетърпим, след като за изпълнението му не е издавано разрешение за строеж и др. строителни книга, както и след като попада в част от уличното пространство и поради това подлежи на премахване, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Установено по делото е, че процесното "входно антре" попада частично върху уличната мрежа съгласно действуващия регулационен план на населеното място и е изградено без да са издавани строителни книжа - одобряване на проект, разрешение за строеж и пр. Към датата на изграждането му се е изисквало издаването на разрешение за строеж, а освен това след като попада и върху част от уличната мрежа, е било необходимо и отстъпване на право на строеж от собственика - общината. Неприлагането на регулацията не води до автоматичното й отпадане, поради което тя е действуваща и към момента на издаването на процесната заповед. Фактът, че част от антрето попада в уличната мрежа съгласно действуващия регулационен план и липсата на отстъпено право на строеж, сочи на недопустимост на строежа по плана и правилата и нормативите, действували, както към момента на извършването на строежа, така и по сега действуващата нормативна уредба. Правилно в тази насока съдът не е взел предвид заключението на вещото лице, тъй като строежът е недопустим и е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и правните му изводи кореспондират с материалния закон, не се установяват допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК