Решение № 7523 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 972/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град София против решение 7298/27.11.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 10745/2021 г., с което е отменен ревизионен акт Р-22221520005302-091-001/25.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София в оспорената част относно отказ на правото на данъчен кредит за данъчни периоди м.03 и 04.2015 г. в размер на 8 962.54 лева и лихви от 5 586.40 лева по фактури, издадени от ВЕСИЯНА КОНСУЛТ ГРУП ЕООД. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, поради противоречието му с установената по делото фактическа обстановка. Касаторът оспорва изводите на съда за реално осъществяване на доставките от ВЕСИЯНА КОНСУЛТ ГРУП ЕООД. Твърди, че по делото са представени единствено копия на издадените фактури, документи за частично плащане, хронологични описи на операции по счетоводна сметка 400 Доставчици и 502 Разплащателна сметка в лева и аналитична оборотна ведомост на счетоводна сметка 400/1 Доставчици за дружеството доставчик. Не са ангажирани доказателства за установяване конкретния предмет на доставките и реалното изпълнение на доставки на услуги по спорните фактури. Посочва, че ревизираното лице разполага с оригинали само на две от фактурите, поради което не са изпълнени и формалните изисквания за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 71, т.1 ЗДДС. Счита, че съдът не е съобразил и практиката на Съда на ЕС по дело С-151/13 и дело С-653/11, както и решението по дело С-271/12. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Т и Т Инженеринг ООД, чрез адвокат О. Лазаров оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения за нейната неоснователност, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт Р-22221520005302-091-001/25.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърдена с решение 1463/20.09.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София относно непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м.03 и 04.2015 г. в размер на 8 962.54 лева и лихви от 5 586.40 лева по фактури, издадени от ВЕСИЯНА КОНСУЛТ ГРУП ЕООД. Органите по приходите са приели, че не са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС, както и на изискванията на чл. 71, т.1 ЗДДС, тъй като получателят не разполага с оригинали на три от фактурите. За да отмени ревизионния акт в оспорената част, съдът е приел, че е издаден от компетентни органи по приходите по чл.119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията на чл.120 ДОПК и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че Т и Т Инженеринг ООД е получател по пет фактури 113/31.03.2015 г., 114/31.03.2015 г., 118/27.04.2015 г. 121/30.04.2015 г. и 122/30.04.2015 г., издадени от ВЕСИЯНА КОНСУЛТ ГРУП ЕООД на обща стойност 53 775.20 лева, които документират услуги разработване на проект по Хоризонт 2020" и разработване на проект по програма Junker на Европейската комисия. Според съда не е спорно по делото, че ревизираното дружество е кандидатствало за безвъзмездна финансова помощ по програма Хоризонт 2020 за производство на ел. енергия, въз основа на изготвено и надлежно депозирано проектно предложение на сайта на комисията за обсъждане и оценка. Не е спорно и че Т и Т Инженеринг ООД не е поканено за сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ, поради което и възнаграждението на консултанта, изготвил проектното предложение ВЕСИЯНА КОНСУЛТ ГРУП ЕООД е 53 775.20 лева. От писмените обяснения на ревизираното дружество съдът е приел, че по своя характер услугите, предмет на спорните фактури имат за предмет изготвянето на анализи, проучвания и оценки и стратегии, които са посочени изрично като изисквания на програма Хоризонт 2020. Според съда липсата на доказателства въз основа на какви данни и анализи е разработен проекта, какви документи са използвани и обстоятелството, че не се съхраняват първични доказателства и такива не са предадени на възложителя не следва да се възлага в тежест на Т и Т Инженеринг ООД във връзка с данъчното третиране по ЗДДС, тъй като дружеството няма задължение по закон да изисква и съхранява при себе си такива данни. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че изводите на органите по приходите за липса на реална доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС и за начисляване на ДДС без основание съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС, се основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти, при наличието на доказателства при ревизираното лице и доставчика за реализирането и приемането на услугата с надлежни документи, кореспондиращи с надлежно счетоводно отразяване на фактурите. Посочил е, че е налице действително депозиран проект по програма Хоризонт 2020, като релевантно, според съда е кандидатстването по програмата, а не сключването на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Услугата в случая е изготвяне на реален продукт, обективиран във формата на проектно предложение, а предаването и приемането се установяват от надлежното му депозиране за целите на програмата. Резултатът от извършените от доставчика проучвания и анализи е обективиран в един окончателен акт депозираното проектно предложение по електронен път по програма Хоризонт 2020. Извършването и приемането на услугата в процесния случай може да бъде удостоверено и чрез приемането на издадените фактури и извършеното по тях частично плащане. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 25 ЗДДС за изискуемост на данъка. Изложил е и съображения, че по делото не е установено наличието на изкуствена правна конструкция, нито злоупотреба с право или данъчна измама по смисъла на правото на ЕС. Според съда, след като спорните доставки на услуги са отчетени като текущ разход във връзка с реално осъществено кандидатстване по проект за безвъзмездна финансова помощ (БФП), не може да се твърди, че липсва доставка. Решението е неправилно постановено. Принципно вярно съдът е посочил материалноправните предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по доставки на услуги по смисъла на 9, ал. 1 ЗДДС каквито са и спорните доставки, по които Т и Т Инженеринг ООД е упражнило право на приспадане в данъчни периоди м.03 и 04.2015 г. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква на датата, на която данъкът върху добавената стойност става изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС при доставки на услуги ДДС става изискуем на датата, на която услугите са извършени. Поради това и в хипотеза като процесната, юридическият факт, който поражда изискуемост на данъка и възникване на правото на приспадане е извършването на услугите. Това е и фактът, който подлежи на доказване при спор относно реалното осъществяване на доставките на услуги. Съгласно общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяването му е на ревизираното лице получател по доставките, което твърди, че са изпълнени условията за признаване на правото на данъчен кредит. В конкретния случай в противоречие с доказателства по делото съдът е приел, че извършването на услугите, предмет на фактурите, издадени от ВЕСИЯНА КОНСУЛТ ГРУП ЕООД, е доказано. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на услугите. Представени са копия от спорните фактури и доказателства за частично плащане по тях, както и доказателства за отразяване на фактурите в счетоводството на ревизираното лице. Четири от фактурите документират разработване на проект по Хоризонт 2020 (HORIZON 2020) станция 1 и станция 2 и разработване на проект по Хоризонт 2020", (HORIZON 2020) станция 1 и станция 2, окончателно плащане. Неправилно съдът е приел за установено, че Т и Т Инженеринг ООД е депозирало проект по програма Хоризонт 2020 (HORIZON 2020). От представените по делото разпечатки е доказана единствено регистрацията на дружеството в European Commission, Participant Portal на 21 март 2015 г. за участие в програмата, както и получаването на код за достъп - PIC (л. 261 от преписката и л. 20-21 от делото). От съдържанието на съобщението на л. 261 е видно, че регистрацията на Т и Т Инженеринг ООД в посочения портал е извършена от В. В., която е посочена и като лице за контакт, с позиция Мениджър, отдел Проекти. В хода на ревизията е представена и разпечатка на формулярите за кандидатстване, които са попълнени в част 1 Обща информация и част 3 Бюджет на предложението. Липсват каквито и да било данни и доказателства по делото за дейности, извършени от името на ВЕСИЯНА КОНСУЛТ ГРУП ЕООД по разработване на проекта, описан във фактурите. Проект, като резултат от разработването не е представен по делото, включително и като част от предложение, с което дружеството е кандидатствало по програма Хоризонт 2020. Представените разпечатки от кореспонденция по електронна поща от 21 24 март 2015 г. и 6 - 13 май 2015 г., не съдържат никакви данни за дейности, свързани с разработването на проекта, посочен в процесните фактури. По делото не е представено и съдържанието на прикачените файлове към писмата, за да се обвържат с описаните във фактурите услуги. Твърденията на ревизираното лице в подадените жалби и в писмения отговор на касационната жалба, че услугите се изразяват в консултации и съдействие във връзка с подготовка на необходимите документи за кандидатстване по програмата, са в противоречие с описанието на доставките във фактурите. Изложените от съда съображения за участието на ревизираното лице за финансиране по програма Хоризонт 2020, са неотносими към предмета на фактура 118/27.04.2015 г., която документира разработване на проект по програма Junker на Европейската комисия. За разработването на такъв проект не са ангажирани никакви доказателства по делото. При тези факти, неправилно съдът е приел, че извършването на услугите, предмет на спорните фактури е установено по делото и че са изпълнени материалноправните предпоставки за изискуемост на данъка и възникване на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. По делото не е установено, че плащането по фактурите е срещу получена насрещна престация, изразяваща се в конкретни по съдържание услуги, поради което за получателя не възниква право на приспадане. В този смисъл е и цитираната в касационната жалба съдебна практика на Съда на ЕС. Решението е поставено в противоречие със събраните по делото доказателства, което е довело и до нарушение на материалния закон. Налице са посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на "Т и Т Инженеринг" ООД против ревизионния акт в оспорената част. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските за държавна такса за касационното обжалване в размер на 116.40 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 709.40 лева за първата инстанция, както и в размер на 854.70 лева за касационната инстанция. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото в съответната инстанция, обжалвания материален интерес от 14 548.94 лева и осъществената защита от процесуалните представители на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град София. С представения списък по чл. 80 ГПК в касационното производство се претендират разноски за материален интерес, които не съответства на предмета на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,