Решение № 4145 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2016 г.

Решение № 4145 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на П. Я. П. против решение № 291/22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1282/2015 г. по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено ново от настоящата инстанция, с което да се отмени оспорената заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - А. Г. К., младши инспектор при Първо РУ МВР - гр. Б., не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото и на основание чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Б. е отхвърлил жалбата на П. Я. П. против заповед за полицейско задържане на лице № 431зз-286/24.06.2015 г., издадена от А. Г. К., младши инспектор при Първо РУ МВР - гр. Б.. Заповедта е издадена въз основа на Докладна записка рег. № 431р-8490/24.06.2015 г., изготвена от К. Т. С., инспектор при сектор "Криминална полиция" на Първо РУ МВР - гр. Б., относно оперативно издирвателни мероприятия (ОИМ) по Досъдебно производство (ДП) № 431 ЗМ-175/2015 г. От докладната записка е видно, че при проведените ОИМ за установяване на извършителите на кражбата на сума от 400 лева от фризьорски салон "Амбър", находящ се в гр. Б., са били иззети видеозаписи от охранителните камери в обекта. От същите се установява, престъплението е било извършено от три лица, като за едно от тях е била констатирана прилика с криминално проявеното лице П. Я. П.. Посочено е в докладната записка, че с оглед на тези обстоятелства се налага като необходима мярка задържането на лицето П. Я. П. с цел установяване на съпричастността му към престъпното деяние и провеждане при необходимост на действия по разследването. Заповедта за полицейско задържане на П. Я. П. е издадена в 16:40 часа на 24.06.2015 г. За да отхвърли жалбата на П. Я. П. срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на реквизитите по чл. 74, ал. 2 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Изложил е съображения за доказано осъществяване на обстоятелствата, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съставляващи основанието за издаване на процесната заповед. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, вр. чл. 146 АПК съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на административния акт на посочените в закона основания, надлежно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е наведените от страните доводи и възражения, а правните си изводи е мотивирал с конкретни и ясни съображения. Решението е правилно като постановено съобразно установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, при спазване на процесуалните правила и приложимата материалноправна уредба. Формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи . След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на чл. 5 от Конвенцията са изброени хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Единствено следвайки този подход може да бъде изпълнена целта на чл. 5 на Конвенцията, а именно да гарантира защита на индивида срещу произволно лишаване от свобода - такова, извършено на основание, непредвидено в Конвенцията.