Решение № 13294 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3814/2012 г.

Решение № 13294 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3814/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Вяра Каменова Салмова от гр. Благоевград против решение № 116 от 25.01.2012 г. по адм. дело № 915 по описа за 2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 111/16.11.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Благоевград. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 111 от 16.11.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № ПОВН-484 от 14.09.2011 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което Вяра Каменова Салмова от гр. Благоевград е задължена да възстанови сумата 769.91 лв., от която 525 лв. представлява получена парична помощ за профилактика и рехабилитация за периода 15.05.2009 г. - 29.05.2009 г. и 244.91 лв. - лихви до 14.09.2011 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Благоевград обосновано е приел, че през периода на рехабилитацията жалбоподателката не е изпълнявала кумулативно предвиденото условие от чл. 11, ал. 2, т. 2, б. "б" от КСО да е осигурено лице за осигурените социални рискове общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Този извод произтича от обстоятелството, че осигуряването й на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е било прекратено на 08.05.2009 г. при прекратяване на трудовото правоотношение. Неоснователното изплащане на помощта се дължи на виновното поведение на жалбоподателката, която на 11.05.2009 г. е подписала декларация, че при прекратяване на осигуряването няма да ползва правата, предоставени й с удостоверението по чл. 8 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд относно социалноосигурителния статус на жалбоподателката през периода 15.05.2009 г. - 29.05.2009 г. Безспорно е обстоятелството, че трудовото правоотношение на жалбоподателката е било прекратено на 08.05.2009 г. Видно от вписванията в трудовата книжка, трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) - по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ се отнася до уволненията по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск. На основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита само времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност. В случая трудовото правоотношение е било прекратено без да бъде разрешен отпуск за временна неработоспособност въз основа на надлежно представен болничен лист. Състоянието на временна неработоспособност след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, удостоверено с издаден болничен лист, не е предвидено от разпоредбите на чл. 4 от КСО като основание за социално осигуряване и признаване на осигурителен стаж. Периодът на изплащане на парично обезщетение на основание чл. 42, ал. 2 от КСО за временна неработоспособност поради общо заболяване, настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, също не се третира като трудов или осигурителен стаж. През периода на ползване на рехабилитационните услуги жалбоподателката не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство и не е имала правото по чл. 13а, т. 2, б. "б" във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО да получи парична помощ за профилактика и рехабилитация. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на чл. 114, алинеи 1 и 3 от КСО. Служебната бележка по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация, удостоверяваща осигурителните права на лицето, е била издадена от осигурителя на 29.04.2009 г. На 11.05.2009 г. жалбоподателката е подписала декларация към удостоверението по чл. 8 от цитираната наредба, с която е декларирала, че при прекратяване на осигуряването й за общо заболяване и майчинство към датата на постъпване в изпълнителя на дейността по профилактика и рехабилитация няма да ползва правата, предоставени й с удостоверението. Декларирала е също така, че й е известно, че при ползване на правата, предоставени й с удостоверението, след прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство, е длъжна да възстанови изплатените парични помощи за профилактика и рехабилитация, като за деклариране на неверни данни носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Изводът за недобросъвестно поведение на жалбоподателката се основава на обстоятелството, че при получаването на удостоверението и представянето на декларацията на 11.05.2009 г. тя е укрила правнорелевантния факт на прекратяване на трудовия й договор, респективно на отпадането на основанието за осигуряването й. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразно издадени и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна така постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,