Решение № 13851 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7726/2010 г.

Решение № 13851 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7726/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Николов Узунски от с. Кестен, общ. Девин, обл. Смолян, против решение № 114/23.04.2010 г., постановено по адм. дело № 379/2009 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против отказ изх. № 94И-40-2/23.11.2009 г. на Главния архитект на община-Девин, за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, за строеж "гараж с дървена надстройка" в УПИ VIII - гаражи, кв. 21 по плана на с. Кестен. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и представляват. Ответната страна - кмет на община-Девин, не е възразил по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е и основателна по отношение на частта от сградата, изпълнена като масивен гараж. За да приеме законосъобразност на процесния отказ, съдът е изложил съображения, че не са налице условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за процесния строеж, тъй като показанията на разпитаните свидетели не се следвало да се кредитират - не се установявало те да са участвали в изграждането именно на този гараж, жалбоподателят бил собственик на четири имота, освен това в кадастралния план на селото от 1991 г. не била заснета такава постройка, с което се потвърждавали мотивите на отказа. Не били налице и предпоставките за издаване на удостоверение за дървената постройка над гаража, тъй като тя не била декларирана от собственика й до 31.12.1998 г. Решението следва да бъде частично отменено. При достатъчно доказателства, включително гласни такива, декларация от собственика и изслушана експертиза, са изведени неправилни и необосновани изводи. Без основание съдът е изключил показанията на свидетелите Касабов и Любенов - че са помагали при отливането на плочата на гаража през 1986 г., тъй като няма данни жалбоподателят да притежава повече от един гараж, още повече, че самият съд е отчел това - цитирани са като декларирани 1/2 ид. част от жилище, два селскостопански обекта и един гараж... Не е съобразено и неоспореното заключение на вещото лице, че строежът - в първия си етаж, представляващ масивен гараж, е допустим по единствения градоустройствен план на селото от 1991 г., по правилата и нормативите по времето на изграждането му и респ. по ЗУТ. Мотивите на отказа, че регулационни и застроителни "преписки за имотите на Узунски, както и за съседните такива няма", са оборени надлежно при проверката, извършена от експерта, тъй като към момента на построяването на процесната сграда, за селото не е имало утвърден ЗРП, освен частична разработка за централната му част, в която УПИ VIII, кв. 21, (при това предвиден именно за гаражи), не попада. Представена е по делото и нотариално заверена, преди постановяването на отказа, декларация по § 16, с което е оборен и вторият от мотивите му, а фактът, че сградата не е нанесена по плана, е ирелевантен - такава предпоставка законовата норма не визира, а неотразяването би могло да се дължи на различни причини. На следващо място съдът не е съобразил и становището на Началника на РДНСК от 09.11.2009 г., изразено по повод изпратената му преписка за процесния строеж - че бетоновият гараж отговаря на изискванията за търпимост на § 16 ПР ЗИД ЗУТ, а по отношение на дървената надстройка, преценката е в компетентността на кмета на общината, съгласно чл. 195 ЗУТ. С оглед изложеното, като неправилно, решението следва да бъде отменено в посочената част, с оглед неоснователността на искането, касаещо дървената надстройка и вместо това, като незаконосъобразен, се отмени и процесният отказ, също в частта му досежно масивния гараж, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК,