Решение № 4293 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 77/2020 г.

Решение № 4293 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 77/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К., с адрес в [населено място], срещу решение № 54/04.11.2019 г. по адм. дело № 514/2019 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му против заповед № 8121к-11459/02.08.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба, в писмена защита и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е констатирал, че с оспорената пред него заповед, на главен инспектор С. К. - заместник - началник на Гранично полицейско управление - Русе при Регионална дирекция - Русе на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 и т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за това, че на 21.02.2018 г. в 15. 47 - 15. 49 мин. от служебния си компютър извършил справки за полицейските регистрации на М. С. и водени наказателни производства, като на същият ден М. С. е получил на телефона си същите данни във вид на снимки от монитора на компютъра от телефон на Л. Л., който от своя страна ги получил от П. Н. Така описаното деяние е квалифицирано от дисциплинарно - наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗМВР "неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове" и му е наложено дисциплинарното наказание уволнение, предвидено в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 от ЗМВР "използване на служебното положение за облага на трети лица" и в чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - "деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. " АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с материалното право и целта на закона. Решението е неправилно. Неправилна е преценката на АС за материалноправна законосъобразност на заповедта. Правилен е изводът за допуснато от касатора нарушение на чл. 2, ал. 3 от Вътрешните правила за ползване на информационни фондове на МВР и чл. 15 от Инструкция № I-27/2003 г., който е обработил лични данни на С., без да е налице служебна необходимост, и е съдействал за предаването им на физическото лице, за което се отнасят при неспазване на установения ред по чл. 25, ал. 3 ЗМВР, препращащ към ЗЗЛД и изискващ заявление от физическото лице до администратора на личните данни. Действително това дисциплинарно нарушение представлява неизпълнение на разпоредби на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове. За същото обаче в нарушение на материалния закон е наложен дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР. Неправилно АС е приел, че е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР, тъй като по делото липсват доказателства за каквато и да е било облага за третото лице С., която се визира в този текст. Мотивите на АС, че С. може да избегне наказателно преследване чрез запознаването с постановленията за привличането в качеството му на обвиняем не съответства на НПК, доколкото органите на досъдебното производство са длъжни да му връчат тези постановления и едва след това да го разпитат в качеството на обвиняем (и то само в това качество). Твърдението на АС, че С. може да бъде разпитан първо като свидетел по тези производства, представлява предположение, че разследващият полицай ще наруши НПК, но евентуалната подготвеност на С. за подобно процесуално нарушение не би могло да се квалифицира като облага. Предвид изложеното липсва кумулативно необходима предпоставка по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР. Неправилен е изводът, че с деяние, с което са нарушени служебни задължения и правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗМВР може в идеална съвкупност да бъдат нарушени и правилата на Етичния кодекс и да се квалифицира по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Съгласно ТП № 3/2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОСС на ВАС "когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация. " Предвид изложеното решението като неправилно - материално правно незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя заповедта като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени направените за двете съдебни инстанции разноски - заплатени държавни такси в общ размер на 80 (осемдесет) лева, 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция или общо 1080 ( хиляда и осемдесет) лева, платими от МВР. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение