Решение № 7884 от 15.9.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Павел чрез процесуален представител адвокат Р. Ковачева срещу решение 2/03.02.2020 г., постановено по адм. дело 16/2001 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, ГО, III-Б въззивен състав. Развиват се оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Смята, че първоинстанционният съд неправилно и без да изложи достатъчно мотиви е кредитирал първата приета по делото съдебно-техническа експертиза, въз основа на която необосновано и незаконосъобразно е определил стойността на признатото на касатора право с компенсаторни записи за одържавеното от наследодателката му Х. Розенберг имущество в размер на 264 954 лева. По обстоятелствено наведени доводи за противоречие на атакувания съдебен акт с Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС, конвенцията/ се твърди незаконосъобразност на съдебния акт поради неправилно приложение на § 3а от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/, който счита за неприложим в конкретния случай. По тези и други изложени в жалбата съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде утвърдена експертната оценка по приетата по делото втора съдебно техническа експертиза. Претендира присъждането на разноски. Ответникът областният управител на област София, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, втора съдебна фаза, е утвърдена експертната оценка на вещото лице Т. Дачева, вписана в списъка на лицата по § 4 от ПЗР на ЗОСОИ, и е определена стойността на признатото право с компенсаторни записи на правоимащия М. Павел, в качеството му на наследник на Х. Розенберг, за одържавеното от последната по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия /ЗНЧИМП/ имущество, актувано като държавна собственост с акт за държавна собственост /АДС/ 5079/25.07.1996 г. и АДС 5080/25.07.1996 г., в частта относно 7 079 кв.м. от имот пл. 1, кв. 26 стар и склад с площ от 199 кв.м., използвани за нуждите на Шпулова фабрика, в размер на 264 954 лева. За да постанови този резултат първостепенният съд кредитирал изцяло заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза, според което оценката възлиза на 264 954 лева, като приел същото за обективно и компетентно дадено при спазване на утвърдената в чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ методика относно имуществата, за които е признато право на обезщетение с влезлия в сила съдебен акт, постановен в първата съдебна фаза на производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. В решението си съдът изложил мотиви, че въпросите за начина на обезщетяване и като какви следва да бъдат оценени имотите, за които се дължи обезщетение, са разрешени с влязлото в сила решение 67/25.11.2013 г., постановено по адм. дело 16/2001 г. по описа на СГС, АО, III-Б състав, поради което не могат да бъдат разглеждани в производството във втората фаза по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. По тези съображения съдът преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, касатор в настоящото производство, за приложението на чл. 5, ал. 4, съответно за неотносимостта на чл. 2, ал. 3 от отмененото Приложение 1 към Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, както и за обезщетяване в случая по предвидения в разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ начин. По отношение на втората назначена по делото съдебно-техническа експертиза съдът приел, че липсват основания за възприемане на дадената от вещото лице арх. Б. Брадистилова - Немигенчева оценка по действителната пазарна цена към момента на изготвяне на заключението, тъй като правилно счел, че не е налице противоречие с чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, което да налага игнориране на относимите към спора разпоредби от ЗОСОИ. Според съда чл. 1 от Протокол 1 към конвенцията не отрича правото на засягане на собствеността, когато това засягане е установено в законодателството на отделните държави в интерес на обществото и съгласно условия, изрично предвидени в него. След като посочил, че с приложимия по делото ЗОСОИ въз основа на значим обществен интерес е допуснато именно такова засягане на правото на собственост в посочените в този закон случаи, а в ЗОСОИ са определени условията и редът за обезщетяване от държавата на подлежащи на обезщетяване отнети права, съдът правилно отчел и, че в ЗОСОИ не е уредена друга алтернативна възможност за определяне на стойността на имотите, срещу които се издават компенсаторни записи, поради което и правилно приел, че приложение в случая намират разпоредбите на 4, ал. 3, т. 1, б. а и б. б и т. 3 от ЗОСОИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. При напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е издирил правилно относимите разпоредби от ЗОСОИ, които е приложил правилно. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, б. а и б. б от ЗОСОИ стойността на имуществата, срещу които се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя по действителната пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила за земите по чл. 2, ал. 1, т. 1 и незастроените места в чертите на регулационните планове на населените места /б. а/ и за сградите, апартаментите, складовете, магазините и всякакви други постройки и помещения, които са разрушени или преустроени така, че не съществуват реално, или които съществуват реално, но собствеността върху тях не може да бъде възстановена, защото са придобити от трети добросъвестни лица /б. б./. Според чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ действителната пазарна цена по букви "а" и "б" на т. 1 се определя по реда на § 3а, като получената стойност се удвоява. Съгласно § 3а от ПЗР на ЗОСОИ за висящите по този закон производства действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 се определя съгласно отмененото приложение 1 към ЗМДТ, считано от 1 януари 2002 г. Законосъобразен е мотивът на съда, според който в ЗОСОИ не е уредена друга алтернативна възможност за определяне на стойността на имотите, срещу които се издават компенсаторни записи. В практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по този въпрос като е приел, че ЗОСОИ урежда изрично начина за определяне на стойността на имуществото, срещу което се предоставят компенсаторни записи, като не предвижда тя да е равна на пазарната стойност на това имущество към датата на издаване на заповедта по чл. 6, ал. 5, съответно на съдебното решение по чл. 6, ал. 6, изр. второ от ЗОСОИ /за справка решение 16537/11.12.2013 г. по адм. дело 1133/2013 г. на ВАС и решение 13301/07.12.2016 г. по адм. дело 734/2016 г. на ВАС/. Настоящият съдебен състав споделя посочената практика, от която не намира основание да се отклони. Правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани от правилно кредитираната експертна оценка по първоначално възложената по делото експертиза, при изготвянето на която назначеното вещо лице се е съобразило изцяло с влязлото в сила решение 67/25.11.2013 г., постановено по адм. дело 16/2001 г. по описа на СГС, АО, III-Б състав, и с приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. а и б. б и т. 3 от ЗОСОИ. Не намират основание оплакванията на касатора, че в решението не са изложени релевантни мотиви, от които да стават ясни причините, поради които съдът е кредитирал изцяло заключението по първата съдебно-техническа експертиза и е отказал да възприеме дадената по втората съдебно-техническа експертиза оценка. В оспорения съдебен акт са изложени конкретни и ясни, макар и кратки, мотиви по отношение на всяка една от експертните оценки, от които се установяват съображенията, мотивирали съда при избора му кое от двете заключения да кредитира и /въз основа на кое/ да определи стойността на обезщетението. Изискването за мотивиране на съдебния акт е спазено доколкото от съдържанието на атакувания акт стават ясни съображенията на първоинстанционния съд за неговото постановяване. Изискването съдът да мотивира решението си не включва задължение за излагане на подробни и обстоятелствени мотиви. Обосновано и правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че повдигнатите от жалбоподателя възражения, част от които възпроизведени и в подадената срещу решението касационна жалба, е недопустимо да бъдат разглеждани в производството във втората съдебна фаза по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на касатора за противоречие на обжалваното решение с чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, налагащо /според касатора/ ЗОСОИ да не бъде приложен. Съставът споделя изложените от съда мотиви в тази насока, които са в унисон с установената съдебна практика /справка решение 3072/19.03.2015 г. по адм. дело 11385/2014 г. на ВАС/ и към които съставът препраща с оглед предвидената за това възможност в чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. За пълнота следва да се посочи, че твърденията на касатора за противоречие на решението с чл. 1 от Протокол 1 към конвенцията са формулирани най-общо и бланкетно, а цитираните решения от 22.04.2004 г. по дело Ангелов срещу България и от 09.06.2005 г. по дело Кирилова и други срещу България на Европейския съд по правата на човека, върху които касаторът изгражда защитната си теза, са изцяло неотносими към предмета на спора по настоящото дело доколкото касаят съвсем различни фактически и правни констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, което да обуслови игнориране на относимите в случая разпоредби от ЗОСОИ, са законосъобразни. Съдът не може да бъде упрекван, че при постановяване на акта си се е съобразил изцяло с относимите към правния спор норми от действащото българското законодателство, които е приложил правилно. Въз основа на изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение,