Решение № 6704 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 200/2018 г.

Решение № 6704 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 200/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Б. и В. Г. Б. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Ц., срещу решение № 561 от 13.11.2017 г., постановено по адм. дело № 579/2017 г. на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на Г. Б. и В. Б. срещу Заповед № 923 от 10.07.2017 г. на Кмета на община Велинград, с която на жалбоподателите е наредено да премахнат незаконен строеж от шеста категория: "Навес с барбекю и санитарен възел", намиращ се в имот пл. № 5904, разположен в УПИ ХI - 5904, кв. 7, по плана на гр. В., изпълнен без разрешение за строеж, без да се премахват оградните стени, които са част от съществуващи подпорни стени и масивната ограда, която е разрешена с разрешение за строеж № 37 от 10.03.2016 г. на Главния архитект на община Велинград. В касационната жалба жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като са допуснати такива с на това, че е съставен констативен акт в процедура по чл. 224а от ЗУТ, а издаденият краен акт е в процедура по чл. 225а от ЗУТ. Твърдят и че по делото не е установено лицето подписало заповедта, заместник - кмет, да има представителна власт за това, както и дали положеният подпис е негов. Искат оспореното решение да бъде отменено. Претендират разноски за две инстанции. О. К. на община Велинград с представен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни - адресати на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - гр. П. Заповед № 923 от 10.07.2017 г. на Кмета на община Велинград, на жалбоподателите е наредено да премахнат незаконен строеж от шеста категория: "Навес с барбекю и санитарен възел", намиращ се в имот пл. № 5904, разположен в УПИ ХI - 5904, кв. 7, по плана на гр. В., изпълнен без разрешение за строеж, без да се премахват оградните стени, които са част от съществуващи подпорни стени и масивната ограда, която е разрешена с разрешение за строеж № 37 от 10.03.2016 г. на Главния архитект на община Велинград. За да постанови оспореното решение Административен съд - гр. П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е извършен без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че в края на съставения в рамките на административното производство констативен акт е отбелязано, че същият е основание за започване на процедура по чл. 224а за спиране на строителството, а е издадена заповед за премахване на незаконния строеж, не представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като не е необходимо да се издават отделни констативни актове при осъществяване на различните правомощия на кмета на общината. Приел е, че това е така, тъй като смисълът на констативния акт е да установи допуснати нарушения на ЗУТ. АС - гр. П. е изложил съображения и защо счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставени му правомощия по заместване. Оспореното решение на Административен съд - гр. П. е правилно. При постановяване на оспореното решение АС - гр. П. не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като въз основа на събраните доказателства са направени правилни изводи. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Производството по установяване на нарушения по ЗУТ започва със съставяне на констативен акт, чиято цел е установяване на допуснати нарушения на ЗУТ. Т. е. целта на акта е установяване на факти и обстоятелства във връзка с изискванията на закона. Допуснатата неточност в акта, въз основа на който е издадена заповедта и посочването на разпоредбата на чл. 224а от ЗУТ не е нарушение от категорията на съществените. Това е така, тъй като съществено е това нарушение, което се е отразило на правото на защита на лицето и възможността да разбере какво е вмененото му деяние. В конкретния случай от констативния акт ясно и точно се установява, че е констатиран незаконен строеж. Посочването на нормата на чл. 224а от ЗУТ е в рамките на предложение на комисията към кмета да бъде спрени СМР и да бъде забранен достъпът до строежа именно, поради констатацията, че се извършва без строителни книжа. От тук в рамките на правомощията на кмета е да вземе решение заповед от кой вид да издаде - дали първо да спре СМР и да забрани достъпа до строежа или както е в конкретния случай, при надлежно установен незаконен строеж, да издаден заповед за премахването му. Поради това законосъобразно АС - П. е приел, че не е налице твърдяното съществено нарушение на административно производствените правила. Правилен е извода на АС - гр. П. за това, че предвид представените доказателства, се е установило, че оспорената заповед е издадена от лице със съответна представителна власт, като това се установява от представените по делото заповеди за заместване на кмета на община Велинград от изрично посочения в заповедта заместник - кмет. От доказателствата по делото се установява и че в периода на издаване на заповедта кмета е бил в платен годишен отпуск. В първоинстанционното производство не е оспорен подписа положен под заповедта, видно от проведеното открито съдебно заседание, поради и което е законосъобразен извода на съда за това, че оспорената заповед е издадена от лице, оправомощено за това. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС - гр. П. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,