Решение № 1616 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2015 г.

Решение № 1616 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Константинов Симеонов, Ирена Илиева Симеонова и Марияна Константинова Симеонова чрез техния пълномощник срещу решение № 747/24.04.2015 г. по адм. д. № 1192/2014 г. на Административен съд Бургас. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - заместник-началникът на ДНСК - София чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците Община Несебър, Светла Симеонова Симеонова, Александър Трайков Димитров и Атанас Пройков Пройков, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № РД-14-1/16.04.2014 г. на заместник-началника на ДНСК, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж "тавански етаж-надстройка над II -и жилищен етаж от съществуваща сграда" в гр. Несебър, старинна част, УПИ IV-170, кв. 44, като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резулат, решаващият съд е развил доводи за липса на строителни книжа и за невъзможност за прилагане режима на търпимост спрямо процесния строеж. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен през 2003-2005 г. без строителни книжа. По същността си строежът представлява отделен трети етаж, ситуиран на мястото на предвиденото подпокривно пространство. Този трети етаж напълно отговаря на размерите на втория етаж на сградата. Поради това неоснователно е изразеното в касационната жалба виждане, че строежът следва да се охарактеризира като "вътрешно преустройство и завишаване на тавански етаж". Всъщност височината на подпокривното пространство е завишена и тази му характеристика вече не е налице, за да се третира незаконният строеж като "вътрешно преустройство на подпокривното пространство. Както се посочи, изграденият строеж е огледален образ на втория етаж на сградата. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица "премахване". С оглед пък годината на извършване на строежа същият не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Строежът се намира в обхвата на архитектурно-градоустройствен резерват "Старинен Несебър", обявен от ЮНЕСКО за "световна културна ценност, за който район предвиденото застрояване е основно ниско- до два етажа. Поради това третият етаж е извън предвижданията на действащия подробен устройствен план. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил съответно на приложимия материален закон решение. Същото не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,