Решение № 185 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2546/2013 г.

Решение № 185 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2546/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 98112/02.10.2012 г., подадена от С. Ц. В.-Г., М. Х. Н., В. М. К., А. А. К., В. Б. М. и И. С. К.-М., всички от [населено място], чрез пълномощниците им адвокат С. Ц. В.-Г. и адвокат В. К. Г., против решение № 5739/03.08.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, II-в състав, постановено по гр. д. № 2396/2007 г. по описа на същия съд, с което се оставя в сила решението на Софийски районен съд, 46 състав по гр. д. № 4983/2002 г. по описа на същия съд. С определение № 199 от 21.05.2013 г., постановено по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението. В касационната си жалба, касаторите заявяват, че постановеното въззивно решение е недопустимо, поради неконституиране на наследниците на ищеца М. В. К., починал в хода на въззивното производство. Наред с това, в жалбата се навеждат оплаквания, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Н. Т. Н., в депозираната писмена защита по делото, чрез пълномощника си адвокат М. М., счита че постановено въззивно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК приема следното: С подаването на въззивна жалба вх. № 3480 от 01.11.2006 г., чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд, от М. Х. Н., М. Х. Н., Т. М. Д., С. Ц. В. -Г., В. Б. М., И. К. М., Ф. Е. В., В. Т. Ш. и А. А. М., всички от [населено място] против решение от 04.07.2006. на Софийски районен съд, ГК, 46 състав, постановено по гр. д. № 4983/2002 г. по описа на същия съд, с което се отхвърля предявеният срещу ответниците М. Т. М. и Н. Т. Н., иск с правно основание чл. 109 от ЗС, е образувано в. гр. д. № 2396/2007 г. по описа на СГС, го, II"в" състав. С определение от 28.03.2007 г. по горното дело, въззивният съд е върнал въззивна жалба от 01.11.2006 г., подадена от В. Б. М., като просрочена. Въззивното производство по горепосоченото дело е приключило с решение № 5739 от 03.08.2012 г. на СГС, ГО, II"в"състав, което е било съобщено, съгласно предвидения в процесуалния закон ред, на страните по делото. Във връзка с депозираната чрез Софийски градски съд до ВКС, касационна жалба вх. № 98112/02.10.2012 г., е било приложено удостоверение, че въззиваемата страна М. В. К. е починал в хода на процеса - на 05.10.2006 г., поради което с определение от 23.10.2012 г. на въззивния съд по делото, след поставяване на въззивното решение, са конституирани на основание чл. 120 от ГПК/отм/ във вр. с § 2, ал. 1 от ГПК, на мястото на починалата страна М. В. К. - наследниците му по закон Г. А. К., В. М. К. и Л. М. К.. Видно от данните по делото, съгласно отразеното в протокола на съдебното заседание, проведено на 29.10.2008 г. по гр. д. № 2396/2007 г., въззивният съд е констатирал, че М. В. К., заедно с А. К., Е. В. и Д. В., редовно призовани при усл. на чл. 41, ал. 6 ГПК, неправилно са вписани като жалбоподатели по делото, без да са подали жалба, поради което същите следва да бъдат ответниците по жалбата /лист 77 от делото/. Следователно, ищецът М. В. К. е починал в хода на производството по делото - на 05.10.2006 г., преди депозиране на въззивната жалба - на 01.11.2006 г., бил е посочен във въззивното производство като ответник по въззивната жалба и спрямо него е постановено въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба. С оглед изложеното в исковата молба, ищците между които и М. В. К., са твърдяли че са собственици на отделни обекти в процесната сграда - етажна собственост, като са предявили иск с правно основание чл. 109 от ЗС против ответниците М. Т. М. и Н. Т. Н., с искане за осъждане на ответниците да възстановят разрушени конструкции на партерния етаж, в резултат на извършено преустройство, описани в молбата, включващи общи части на сградата - етажна собственост. Постановеното въззивно решение, предмет на настоящата касационна жалба, е недопустимо. Последното съдебно заседание по в. гр. д. № 2396/2007 г. по описа на СГС, II-в въззивен съд, е проведено на 23.03.2011 г. /виж протокола на лист 241 от делото/ и е даден ход по същество, след което на 03.08.2012 г. е постановено и въззивното решение по делото. От представеното с касационната жалба удостоверение за наследници /лист 16 от делото/ № 3648/19.12.2007 г. на СО, район"С. ", се установява, че М. В. К. е починал на 05.10.2006 г., т. е преди датата на проведеното последно съдебно заседание по делото. Неговите законни наследници Г. А. К., В. М. К. и Л. М. К., са конституирани на негово място, като въззиваема страна, с определение на въззивния съд по горното дело от 23.10.2012 г. /лист 319 от делото/, след приключване на производството по делото с постановеното въззивно решение на 03.08.2012 г. Като такива последните не да конституирани в производството пред въззивния съд и решението в гр. д. № 2396/2007 г. е било постановено по отношение на починалия. Поради това по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд