Решение № 12978 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3563/2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас ("ВиК" ЕАД, Бургас) и на "Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Русе ("ВиК" ООД, Русе) против Решение 565/02.02.2022г., постановено по адм. д. 5338/21г. по описа на Административния съд София-град (АССГ). След образуване на касационното производство, поради оттегляне касационната жалба на ВиК ЕАД, Бургас е оставена без разглеждане и касационното производство в тази част е прекратено , което е направено с протоколно определение от 08.02.23 година на Върховния административен съд, постановено по настоящото дело. Касационното производство продължи по касационната жалба на ВиК ООД, Русе. В нея се твърди неправилност на обжалваното определение. Наведени са всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране ( КЕВР) оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 04.04.2022 година. Иска потвърждаване на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По основателността й приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд са Указания за прилагане на Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги за регулаторния период 2022-2026 година, приети с решение на КЕВР по т.1 от Протокол 82/27.04.2021година. Административният съд е преценил, че оспорените указания представляват общ административен акт. Въз основа на данните в административната преписка е приел, че те са издадени от компетентен орган по силата на изрична делегация в чл. 6 , ал.1, т.4 ЗРВКУ. Съдът е преценил, че Указанията са приети с валиден, мотивиран акт, в необходимата форма. Не се констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането им и е прието липса на противоречие с материалния закон и целта на закона. Съдът е преценил, че текстовете на Указанията конкретизират правилата на НРКВКУ изцяло в духа на разпоредбите й, без да се отклоняват от техния смисъл. В заключение, административният съд е отхвърлил жалбите срещу оспорените указания. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно. При постановяването му, административният съд е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения, които не могат да бъдат коригирани от касационната инстанция. Административният съд е обсъждал и обосновал изводите си с документите от административната преписка, които не е приел като доказателства по делото. Видно от проведените по делото заседания ( закрити и открити) липсва определение на съда, с което да се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. и по приемането на административната преписка, изпратена от КЕВР и съдържащите се в нея документи като доказателства по делото. Допуснатото нарушение е съществено съдопроизводствено нарушение, тъй като води до необоснованост на формираните от съда изводи. От друга страна, неправилна е квалификацията на оспорения акт. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилен извода на административния съд относно характера на оспорения пред него административен акт. Оспорените Указания според тяхното предназначение и целта им следва да се определят като Инструкция, според определението в чл.7, ал.3 от Закона за нормативните актове. В този смисъл, при разглеждане на делото, съдът е следвало да приложи реда по чл.185 и сл. АПК за оспорване на подзаконови нормативни актове, а не приложения от него ред за оспорване на общи административни актове. По изложените съображения, обжалваното решение, постановено в частта по жалбата на Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Русе следва да се отмени, а делото в тази част се върне на осн. чл.222, ал.2 АПК на АССГ за новото му разглеждане от друг съдебен състав. Воден от горните съображения и на посоченото правно основание, Върховният административен съд