Решение № 852 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1550/2010 г.

Решение № 852 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1550/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. А. С. В. от [населено място] е подала молба за отмяна на решение от 23.03.2010 г. по гр. д. № 5111/2008 г. на ВКС, трето гражданско отделение. Ответникът Средно общообразователно училище "Иван В.", [населено място] счита молбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, касационният съд установи следното: Върховният касационен съд, с окончателното решение по гр. д. № 5111/2008 г. е отхвърлил предявените от А. В. срещу С. "Иван В." искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 10.05.2005 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност учител по хореография. Касационният съд е приел, че работодателят е спазил закона при уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - намаляване на обема на работата, при установения по делото факт, че поради намаляване на паралелките в училището е намалял броя на учебните часове по хореография за норматива на ищцата на 442 учебни часа през 2004/2005 г. и въпреки допълването им с учебни часове по свободно избираема подготовка и част на класа, ищцата не е достигнала необходимия минимум от 540 учебни часа. В молбата за отмяна се твърди, че решението на касационния съд е получено от молителката на 10 май 2005 г. и тогава са й станали известни обстоятелствата, на които основава искането за отмяна. Като първо обстоятелство е заявено порочното тълкуване и прилагане на чл. 291, т. 1 ГПК в касационното решение и като второ обстоятелство - несъобразяване на касационното решение с разпоредбите на материалния закон, както предвижда чл. 293, ал. 2 ГПК. Посочените обстоятелства не са основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй-като не представляват нови фактически обстоятелства, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото от касационния съд. Същността на искането за отмяна на касационното решение е оспорване на изводите на решаващия съд, т. е. оспорва се правилността на решението с твърдението, че то е постановено в нарушение на закона. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани, тъй-като не са обхванати от конкретната хипотезата на чл. 303, т. 1 ГПК, с която се ограничава предметния обхват на извънредното производство за отмяна. Върховният касационен съд