Решение № 3465 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия, представено от адв. Горанов, против решение 10235/28.06.2024 г., постановено по адм. д. 3738/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РТД 3000-681/29.03.2022г./32-102801 на директора на ТД Митница Пловдив. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи конкретни противоречия на решението със Съюзното право и интерпретацията му в решението на Съда по дело С-770/21. Иска отмяна на съдебното решение и на акта на митническия орган. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на ТД Митница Пловдив, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е извършил корекция на митническа декларация с MRN 21BG003010026358R9/21.04.2021 г. за стоки 3 и 5, като за елементни данни /ЕД/ е посочил допълнителен режим Е02 - стандартни стойности при внос; на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказал да освободи представеното от вносителя Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия обезпечение в размери съответно 652.77 лева и 530.05 и го е задържал като заплащане на вносно мито, приемайки, че на основание чл. 75, § 6, ал. 2 от същия Регламент митото, което следва да бъде събрано включва и лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение /21.04.2021 г./; в група данни 4 е включил ставка на мито върху селскостопански стоки, преизчислил е основата на вземането по стандартна вносна стойност /СВС/, определена от Европейската комисия за 21.04.2021 г. и е установено допълнително задължение за вносно мито (А01) в общ размер 1 182.82 лева и недължимо внесен ДДС в размер 282.40 лева. Администрацията е сравнила декларираната митническа стойност за стока 3 пресни домати тип кръгъл розов (Ремве), преизчислена в / 100 кг 140.24 /100 кг. и за стока 5 - пресни тиквички 81.63 /100 кг. със СВС, определена от ЕК за 21.04.2021 г. за домати и тиквички с произход ERGA OMNES, включващо РТурция, в размер съответно 87.20 /100 кг. и 51.10 /100 кг. и с превишението от повече от 8% е обосновала дължимостта на обезпечение от вносителя по чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, каквото е внесено в размер 10 770.66 лева. Изчислена е себестойността на внесените стоки от 152.98 /100 кг. за доматите и 104.80 /100 кг. за тиквичките и е установено продажба в търговска верига Лидл н Република Румъния на цена съответно 143 /100 кг. и 98 /100 кг. Продажбата под цената на придобиване изключвала доказването на условията за освобождаването и представлявало основание по чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент за задържане на обезпечението за заплащане на вносно мито. Прието е, че пазарната логика изисква продажба на цена не по-ниска от тази на придобиването. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу решението на митническия орган. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен митнически орган във формата за действителност, със съдържанието по чл. 59 АПК и без в административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. При определянето на обсега на доказването е отрекъл да съществува спор по фактите. Концентрирал е спора до представянето от вносителя на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията за освобождаване на партидата, като основание за освобождаване на внесената гаранция по чл. 75, § 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията и е обсъдил заключението на приетото заключение на СИЕ. Приел е за установено, че декларираната от вносителя митническа стойност на продуктите е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана цена. Обсъдил е в контекста на решението на Съда по дело С-770/21 основанията да не се приложи декларираната от жалбоподателя митническа стойност, която е договорната стойност по чл. 70 МКС, включително обосноваваната от него дължима отлика с повече от 50 % между декларираната и фиксираната стойност. Описан е фактическият състав по предоставянето на гаранция по чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, условията за нейното освобождаване, както и основанията за задържането ѝ. Към процесуалните тежести на вносителя е отнесъл доказването освобождаването на партидата при условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в от МКС. Съдебният акт съдържа отговор на довода за неправомерно разделяне от митническия орган на декларирани стоки от една и съща партида при изследването на условията за освобождаване и преценката дали тези условия потвърждават договорната стойност като декларирана митническа стойност. Прието е, че вносителят сам е разграничил стоките домати като стока 1 и стока 3 с вносната декларация, което е съобразено със стандарта за домати, установен с Регламент 543/2011, доколкото допуснатите до свободно обращение домати били от един търговски тип кръгли, но се различавали по сорт и цвят. Решение е правилно. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи на първоинстанционното решение и препраща към тях /вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/, а и част от тях възсъздават мотивите на предходно решение на касационния съдебен състав. Не се основава на съдържанието на оспорения съдебен акт оплакването за пропуск на съда да отговори на довода от първоинстанционната жалба. Решението притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и при формиране на вътрешното убеждение на съда са преценени доводите на страните по правилото на чл. 12 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, включително доводът за единството и множеството на партидите домати по митническата декларация за вноса. Неоснователни са оплакванията на касатора за противоречие на обжалваното решение с правото на Съюза и за пропуск на първостепенния съд да зачете решението на Съда по дело С-771/21. Решението на Съда по дело С-770/21 не съдържа правни изводи за съдържанието на понятието партида, а възпроизвежда текста на съдържащата дефиниция разпоредбата на чл. 73, б. а от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, за допълване на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на санкциите, приложими в посочените сектори, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 543/2011 на Комисията. Вносителят по Делегирания регламент е декларатор по смисъла на на член 5, параграф 15 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (съобр. чл. 73, б. б от Делегирания регламент), като обективен признак на понятието е и подаването на митническа декларация, а това е актът, с който дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени; /вж. чл. 5, § 12 МКС/. Изборът на декларатора е да посочи повече от една стокови позиции и да представи различно описание на стоките. За всяка от стоките по декларацията в обхвата на част А от приложение VII на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 се извършва съпоставката декларираната договорна стойност по чл. 70 МКС с фиксираната ставка, изчислена от Комисията. Затова и не по причини у митническия орган е изследването на условията за освобождаване по чл. 75, § 5 от Делегирания регламент като отделна партида на стока 3, макар стока 1 да има същия код по ТАРИК. Доводът на касатора за дължима отлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност, е неоснователен, а и неотносим към конкретния спор. Различно от това на касационния жалбоподател е разбирането на решаващия съдебен състав на т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 и цитираното там решение по дело С-291/15. Заявената позиция по тези дела е, че размерът на разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС е достатъчен за съмнението на митническия орган в достоверността на декларираната договорна стойност. Основания за съмнения могат да възникнат и при по-малки разлики на декларираната и СВС в хипотезата на продажба на загуба, щом декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Неоснователен е доводът за необоснован извод на съда за дължимо представяне от вносителя на договор или еквивалентен документ за доказване на договорната стойност на внесените стоки. На стр. 8 от решението е възпроизведена дословно т. 85 от решението на Съда по дело С-770/21 в частта документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида.. Касаторът не сочи как е опорочена познавателната дейност на съда от неназованите алтернативни на писмения договор доказателства. Визираното от него второ условие за размера на отликата между декларираната договорна стойност и СВС, освен че не представлява условие за отхвърляне на декларираната стойност е и неосъществено в случая. В контекста на горното правомерно с решението на митническия орган е задържано представеното обезпечение за плащане на вносно мито, определено по фиксирана стойност за внос на продуктите. Първоинстанционното решение следва да оставено в сила. При този изход на спора на Агенция Митници /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 250 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,