Решение № 9095 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8069/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенцията по заетостта (АЗ/Агенцията), с БУЛСТАТ [номер] и седалище - гр. София, чрез юриск. И.. Иванова срещу Решение 875/ 29.06.2022 г., постановено по адм. дело 2380/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас.

За съвместно разглеждане в същото производство е присъединена и частна жалба от Агенция по заетостта гр. София срещу Определение 2431 от 30.12.2022г., постановено по същото адм.д. 2380/2021г. по описа на БАС.

Касационният жалбоподател, той- и частен жалбоподател, Агенция по заетостта гр. София, твърди неправилност на съдебното решение и на обжалваното определение по чл.248 от ГПК, иска отмяната им и съответно : постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковите претенции на ВИН.С Индустрис ООД [населено място], община Карнобат срещу АЗ бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и постановяване на друго определение, с което искането за присъждането допълнително на сумата от 11 248 лв съдебни разноски бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният и частен жалбоподател, Агенция по заетостта гр. София, се представлява от юриск. Христова, която поддържа касационната и частна жалби, твърди неправилност на обжалваните с тях решение и определение по съображения, подробно развити в касационната и частна жалби, устно в хода по същество, както и в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът, ВИН.С Индустрис ООД [населено място], община Карнобат, редовно призован, се представлява от адв.М.Стефанов, който оспорва касационната и частна жалби, а по същество твърди правилност на атакуваните с тях съдебно решение и определение по чл.248 от ГПК по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество.

Ответникът, Министерство на финансите, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмено становище по жалбите.

Ответникът, Министерство на труда и социалната политика, редовно призован, се представлява от държавен експерт с юридическо образование Д.Динев, който намира предявената касационна жалба за основателна, а обжалваното с нея съдебно решение- за неправилно и иска отмяната на обжалваните съдебно решение и определение по съображения, подробно изложени устно в хода по същество.

Представителят на Върховната прокуратура на РБългария изразява становище за неоснователност на касационната и частна жалби.

Върховният административен съд, трето отделение намира касационната и частната жалби за допустими като предявени от надлежна страна, за която подлежащите на инстанционен контрол съдебни актове са неблагоприятни и в сроковете по чл.211, съответно- чл.230 от АПК.

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения :

1. По отношение касационната жалба срещу Решение 875/ 29.06.2022 г., постановено по адм. дело 2380/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас.

С обжалваното решение Административен съд Бургас е осъдил Агенция по заетостта гр. София да заплати на ВИН.С. Индустрис ООД [населено място], община Карнобат/ Дружеството/ сума в размер на 96 264,12 лв, представляваща неизпълнена част от договор ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16 Квалификационни и обучения на лица- фаза 3 , сключен между ВИН.С. Индустрис ООД и Агенция по заетостта, ведно със законната лихва, счита от 31.07.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му предявена част до 100 407,05 лв.

Със същото съдебно решение е оставен без разглеждане предявеният от Дружеството против Агенция по заетостта иск за обезщетение за имуществени вреди за периода 28.07.2016г.- 23.11.2016 г. вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт писмо рег. 2116-00-22-4/27.04.27.04.2016г. на главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2018г. до окончателното й изплащане и производството по делото в тази част е прекратено, като е исковата молба в тази й част е върната на подателя й.

Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба само в осъдителния му диспозитив, поради което в останалите му части същото е влязло в сила и не е предмет на проверка за валидност, допустимост и правилност от настоящата касационна инстанция.

За да постанови съдебното решение в осъдителния му диспозитив, Административен съд Бургас, след анализ на твърденията в първоначалната искова молба, задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона относно вида на правоотношенията, в рамките на които следва да се претендира паричната сума, съдържащи се в Решение 10078/15.10.2021г. по адм.д. 13115/2020г. по описа на ВАС и дадените от процесуалния представител на дружеството допълнителни уточнения, е приел, че е сезиран с два иска, предявени при условията на евентуалност : иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 100 470,05 лв претърпени имуществени вреди, първоначално платени от АЗ на дружеството по сключен между страните договор, но впоследствие върнати от Дружеството на АС въз основа на отменено като незаконосъобразно по съдебен ред писмо рег. 2116-00-22-4/27.04.2016г. на главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2018г. до окончателното й изплащане и иск за присъждане на сумата от 100 470,05 лв, представляваща неизплатената, но дължима част по договор ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16 Квалификационни и обучения на лица- фаза 3 , сключен между ВИН.С. Индустрис ООД и Агенция по заетостта, изцяло изпълнен от Дружеството, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2018г. до окончателното й изплащане.

Съдът е приел за частично основателен втория от евентуално съединените искове. Формирал е правните си изводи въз основа на следната, установена от него фактическа обстановка : Между Дружеството в качеството му на бенефициер и Агенция по заетостта е сключен Договор ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16 Квалификационни и обучения на лица- фаза 3 , в изпълнение на който АЗ първоначално е изплатила на бенефициера дължимите по договора суми. С писмо рег. 2116-00-22-4/27.04.2016г. на главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта на Дружеството е определена финансова корекция на верифицирани разходи по този договор в размер на 96 264,12 лв, като е посочен и срок за доброволно връщане / плащане / на сумата, както и възможност за договаряне на разсрочването й. По силата на горното писмо и постигнато с АЗ споразумение , в периода 28.07.2016г. 23.11.2016г. Дружеството ищец е платило на АЗ по банков път определената му с цитираното по-горе писмо финансова корекция в размер на 96 264,12 лв на пет вноски с основание на банковия превод : възстановяване на средства . Писмо рег. 2116-00-22- 4/ 27.04.2016г. на главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта, с което е наложена горната финансова корекция, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила на 05.07.2017г. решение 7373/24.11.2016г., постановено по адм.д. 5323/2016г. по описа на АССГ. Ищецът по делото претендира върнатата на АЗ, вече на отпаднало основание, сума по отменената финансова корекция с твърдението, че същата сума се дължи по изцяло изпълнения от страна на бенефициера Договор ESF-2116-01-11014.

АС- Бургас е приел, че исковата претенция на Дружеството , почиваща на договорно основание и представляваща искане за плащане на дължима по Договор ESF-2116-01-11014 сума, е частично основателна. Базирайки се на събраните по делото доказателства, клаузите на цитирания по-горе договор , отмененото като незаконосъобразно Писмо рег. 2116-00-22- 4/ 27.04.2016г. на главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта и относимите разпоредби на чл.75 и чл.98 от Регламент /ЕО/ 1083/2006г., съдът е заключил, че, след отмяна на писмото за налагане на финансова корекция по съдебен ред, претенцията за присъждане на сумата в изпълнение на договора е основателна. По делото не се установява да е започнала друга процедура по налагане на финансова корекция на друго основание, както и наличието на изричен акт за приключване на процедурата, по която е администрирана нередност за част от разходите по делото. Съдът е приел за неоснователни развитите от ответника доводи за наличие на неизпълнение от страна на Дружеството на клаузите на сключения договор, които водят до неоснователност на исковата претенция. В тази връзка съдът е констатирал идентичност на наведените от ответника форми на неизпълнение, които съвпадат изцяло с тези хипотези на неизпълнение, които са посочени като основание за издаване на писмото за налагане на финансови корекции. От представената от административния орган преписка, която е идентична с преписката, съставена по повод наложената с отмененото писмо финансова корекция, се установява, че бенефициентът е изпълнил тези свои задължения, регламентирани в договора. Нещо повече- претендираната сума е била верифицирана и платена на ищеца преди налагане на финансовата корекция, а при отмяната на писмото за налагане на финансова корекция, част от доводите на съда по отмяната са свързани именно с недоказаност на твърдените от ответника форми на неизпълнение на договора от страна на Дружеството. Поради гореизложеното според съда последващата отмяна на акта за налагане на финансова корекция води до възникване на вземане на бенефициента по този договор по отношение на юридическото лице, чийто орган управлява съответната програма, основано на нарушено материално право, произтичащо от сключения между двете страни договор.

Съдът е приел за основателна претенцията на ищцовото дружество до размера от 96 264,12 лв, която е била възстановена на АЗ от ищеца поради наложената финансова корекция, като разликата над тази сума до пълния предявен размер от 100 407,05 лв според съда не съставлява задължение по договора, поради което не може да се претендира на това основание.

Съдебното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Адм.д. 2380 по описа на АССГ/ по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение/ е образувано, след като с Решение 10078/05.10.2021 г., постановено по адм. дело 13115/2020 г. на Върховния административен съд, III o., е отменено предходно съдебно решение по делото и последното е върнато на първоинстанционния административен съд за ново разглеждане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Разпоредбата на чл. 224 АПК въвежда задължителност на указанията на съда при по-нататъшното разглеждане на спора и в този смисъл всяко отклонение от тях би опорочило упражняваната съдопроизводствена дейност. В случая Върховният административен съд е определил правната рамка на спора, като решаващият мотив за връщането на делото по реда на чл. 222, ал. 2 АПК е свързан с неправилното квалифициране на претенцията като такава по ЗОДОВ, а не каквато в действителност според касационната инстанция е за неизпълнение на административен договор.

Следователно, при така конкретизираната нормативна рамка, съдът, на когото делото е било изпратено, е бил длъжен да провери основателността на притезанието по чл. 19ж АПК, с оглед твърденията, изложени в исковата молба. Т.е. да прецени дали е налице неизпълнение на сключения между АЗ и СНЦ БТПП договор.

Съглашението в случая съставлява двустранна възмездна правна сделка, по силата на която най-основно Договарящият орган /ДО/ се задължава да предостави безвъзмездна финансова помощ /БФП/ на бенефициера, който от своя страна приема да разходва получените средства целево с оглед изпълнението на определени дейности, при спазване на специален комплекс от правила. Съгласно чл. 4, т. 4.3 Договора ДО извършва авансово плащане към бенефициера в размер до 20% от общата стойност на допустимите разходи в срок до 10 работни дни от датата на получаване на искането за плащане. В съответствие с чл. 4, т. 4. 4. ДБФП, ДО извършва междинни/окончателни плащания в срок от 40 работни дни от представянето на съответното искане от бенефициера, а съгласно т. 4.5 от Договора размерът на окончателното плащане се изчислява, като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (БФП), се приспаднат отпуснатите авансови и междинни плащания.

Следователно с договора е въведена положителна предпоставка за пораждане на задължението за заплащане на предоставяната на Дружеството БФП, а именно - успешно проведено производство по верификация на заявените разходи. Окончателното плащане се получава като от цялата верифицирана сума се извадят авансовото и междинните плащания.

В случая страните не спорят, че сумата от 96 264,12 лева е била платена на бенефициера в съответствие с условията, предвидени в ДПБФП. Не е спорно и че Дружеството е възстановило на ДО процесната сума с оглед определени финансови корекции и в изпълнение на поетото задължение, описано в чл. 14, т. 14.4. ОУ към ДБФП, според което бенефициерът дължи на ДО всички извършени и верифицирани разходи, които впоследствие бъдат признати за недопустими, вкл. и сумите по регистрирани нередности.

Излизането на процесните парични средства от правната сфера на бенефициера е обусловено от определени с акт на ДО финансови корекции, който обаче в последствие е бил отменен - писмо рег. 2116-00-22-4/27.04.2016г. на главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта . Отпадането на основанието за разпределяне на ресурса към ДО е възстановило съществуващото преди определянето на финансовите корекции право на бенефициера да получи договорения финансов ресурс, правейки другата страна по договора неизправна.

В контекста на изложеното и доколкото по делото не се спори, че размерът на определената на Дружеството с отмененото писмо финансова корекция е на стойност 96 264,12 лева и тази сума е била надлежно заплатена на Агенцията, но същевременно по делото не са представени доказателства, а не се и твърди, да е била възстановена на Сдружението след отмяната на акта на ДО, същата се явява дължима и към момента, както правилно е установил първоинстанционният съд.

Неоснователни са доводите на касатора за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, налагащи отмяната му. Наведените с касационната жалба твърдения за неизпълнение отстрана на дружеството на условията на договора при избор на изпълнител са относими към законосъобразността на административния акт, с който е наложена финансова корекция, т.е. към законосъобразността на Писмо рег. 2116-00-22- 4/ 27.04.2016г. на главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта . Позоваването на тези евентуални неизпълнения на договора вече е преклудирано с влизане в сила на съдебното решение по адм.д. 5323/2016г. по описа на АССГ, с което това писмо е отменено . Нови правоизключващи материалното право да бъде получена претендираната сума по договора възражения , както и факти, настъпили след постановяване на отмененото писмо, нито са наведени, нито са доказани по делото.

Предвид неизпълнението от страна на касатора на задължението му да плати на ответника дължимото окончателно плащане по процесния договор и да му възстанови сумата от 96 264,12 лева , представляваща определена финансова корекция, отменена с влязъл в сила съдебен акт правилно съдът е приел за основателна исковата претенция за присъждането й.

Правилно съдът е присъдил и законната лихва върху сумата след датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от твърдените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

2. По отношение частната жалба срещу Определение 2431/ 30.12.2022 г., постановено по адм. дело 2380/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас.

С обжалваното определение в производство по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК решение 875/29.06.2022г. по същото дело е допълнено в частта за разноските, като Агенция по заетостта е осъдена да заплати на ВИН.С. Индустрис ООД [населено място], община Карнобат направените по делото разноски в размер на 11 248 лв. Тази сума е формирана на основание чл.226, ал.3 от АПК и включва сторените от дружеството разноски по всички , проведени до този момент производства - по адм.д. 2847/2018г. по описа на АС-бургас, по адм.д. 312/2020 г. по описа на АС- Бургас, както и по адм.д. 2380/2021г. по описа на АС-Бургас в т.ч. държавни такси, разходи за експертиза и за адвокатски възнаграждения в рамките на трите съдебни производства.

Обжалваното определение е правилно.

Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи за намаляване на адвокатското възнаграждение по адм.д. 238/2021г./БАС, доколкото, дори при своевременно направено възражение за прекомерност, съдът не е длъжен да уважи същото / както правилно е сторил предвид фактическата и правна сложност на делото/ и да присъди такова на минимума по Наредбата на Висшия адвокатски съвет.

Предвид изхода на делото съдебни разноски се дължат на Дружеството- ответник по касация. Такива са поискани с отговора на касационната жалба, но, предвид обстоятелството,че по делото не са представени доказателства за размера и реалното им извършване, присъждането на разноски в полза на ответника по касация не се дължи.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, трето отделение