Решение № 15320 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15277/2011 г.

Решение № 15320 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15277/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадено е искане на 16.07.12 г. от адв. Ангел Ангелов, като процесуален представител на Олга Илиева за допълване на решение № 8559 от 14.06.12 г. по настоящото адм. д. № 15277/2011 г. Счита, че решението следва да се допълни, тъй като съдът не се е произнесъл по наведените доводи за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на реквизит и дали липсата на реквизит в решението на Административен съд София-град води до недопустимост на решението на административния съд. Ответната страна не е изразила становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за допълване на съдебното решение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира искането по чл. 176 АПК за неоснователно. В касационната жалба е посочено, че неправилно първоинстанционното решение завършва с израза, че не подлежи на обжалване, изложени са доводи за неправилност на решението и е поискано обжалваното съдебно решение да се отмени като неправилно. В пледоарията си в съдебно заседание по същество на делото процесуалният представител на жалбоподателката е заявил и че решението подлежи на отмяна като недопустимо, тъй като съдържа погрешно указание - чл. 172а, ал. 1, т. 8 от АПК. В диспозитива на решение № 4530 от 21.10.2011 г. по адм. д. № 7620/2011 г. на Административен съд София град е посочено, че решението постановено по жалба срещу отказ за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в Република България не подлежи на обжалване, но независимо от това, с решението по адм. д. № 15277/2011 г. на ВАС, касационната жалба е приета за допустима и е разгледана по същество. В случая се визира разпоредбата на чл. 172а АПК, която определя съдържанието на съдебното решение, вкл. записването подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок /т. 8/. Неправилно се счита, че непосочването на реквизита по чл. 172а, т. 8 АПК води до недопустимост на съдебното решение. В случая жалбоподателят е реализирал правото си да обжалва първоинстанционното решение. След като касационният съд се е произнесъл по същество на подадената жалба, той е приел, че първоинстанционното решение е допустимо, което е посочено и в мотивите. След като съдът се произнесъл с диспозитива си по същество на подадената касационна жалба не дължи постановяване на диспозитив относно допустимостта на жалбата, каквото допълване на решението се иска в настоящото производство. С решение № 8559 от 14.06.12 г. по настоящото адм. д. № 15277/2011 г., касационната инстанция се е произнесла изцяло по предмета на спора, поради което искането по чл. 176 АПК за допълването на съдебното решение е неоснователно. За да е непълно решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК същото следва да не е изчерпало спорния предмет - да липсва произнасяне по оспорения съдебен акт - решението на АССГ. Съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, оставяйки в сила обжалваното решение. Не е налице предпоставката по чл. 176, ал. 1 АПК за постановяване на заявеното допълнително решение и искането следва да бъде отхвърлено. Воден от изложеното и на основание чл. 176, ал. 1 и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение