Решение № 1908 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2012 г.

Решение № 1908 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Таня Иванова, против решение № 667/13.03.2012 г. по АД № 3308/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения за приетия Консолидиран план за действие за подобряване на работата на ИСАК, с който се цели осъществяването на контрол при прилагане на схемите за директно подпомагане на площ. В изпълнение на този план са предприети кръстосани проверки за установяване на допустимостта за подпомагане на декларираните площ. Изтъква, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е коментирал данните от кръстосаните проверки и не е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да потвърди данните от проверките. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че в административния акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в него липсват мотиви. В хода на съдебния процес е установено, че не е налице неправомерно поведение на земеделския стопанин. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, е в резултат на действия на органи на Разплащателна агенция, за които земеделският производител не може да бъде отговорен. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32029 от 22.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Георги Димитров Йорданов от с. Невша, общ. Ветрино, обл. Варна, е установена недължимо платена сума в размер на 550,17 лв. за кампания 2009 г. по подадено от нея заявление за единно плащане на площ с УИН 03/290609/25448, дължаща се на намаление на годната за подпомагане площ спрямо първоначално заявената. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Посочил е, че липсата на конкретни фактически основания за издаването на акта е нарушило правото на защита на адресата на акта. Поради това са останали неясни фактите по конкретната преписка на жалбоподателя и конкретните причини за намаляване на подпомаганата площ. Съдът е изложил съображения за неспазване разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, което процесуално нарушение е довело до невъзможност заинтересованото лице да защити законните си интереси. Изложил е съображения и за липсата на неправомерно поведение на адресата на акта, който не е въвел в заблуждение административния орган, за да бъдат осъществени плащанията на парични средства за подпомагане. Извършените проверки от специализирани държавни органи не са били във възможностите на земеделският производител, който не е могъл да установи грешките по разумен път, както сочи разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" мотиви не са изложени. Административният орган е посочил, че след извършени допълнителни анализи и проверки на коректността на данните от страна на МЗХ, е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Поради това съдът правилно не е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза и е приел, че актът е постановен при липсата на мотиви-абсолютна процесуална предпоставка за неговата законосъобразност. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 34 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да присъства на извършените проверки, да прави възражения и представя доказателства. С това е ограничил и нарушил правото му на защита. Обосновано съдът е приел, че са нарушени процесуалните права на земеделския производител: да се запознае с фактите, да представи доказателства и направи възражения. Разпоредбата на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на кръстосани проверки и констатиране на нередности, да последват други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки, Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата, което е довело до непълнота на доказателствата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Представените по делото писмени доказателства установяват, че разликите в допустимите за подпомагане площи се извеждат от нова информация, постъпила от МЗХ, а не се дължат на недобросъвестно поведение на земеделския производител. Правилно съдът е посочил, че в акта няма конкретни твърдения за допуснати нарушения от земеделския производител При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител, следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно която недължимо платени суми не подлежат на възстановяване ако грешката е извършена от компетентен орган и не можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Предвид изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,