Решение № 2151 от 28.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ваташки против решение 4992/20.07.2022 г. по адм. дело 5789/ 2021 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 26 по протокол 6, т. 26 от 23.01.2020 г. на Столичния общински съвет. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Моли решението на Административен съд София град да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът Столичен общински съвет оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че решението на Столичния общински съвет, в оспорената част, с която е одобрен ПУП- ПР на кв.15, м. в.з. Киноцентъра 3-та част - разширение, в който попада УПИ ХVІ-1162 за обществено обслужване, район Витоша и част от кв. 111, м. Манастирски ливади изток, район Триадица за регулационно регламентиране на местата за разполагане на съоръжение за преминаване на пешеходци над Софийски околовръстен път (СОП) и свързаното с това изменение на плана за улична регулация от о.т. 2а до о.т. 3 (южно локално платно на СОП) и от о.т.391 до о.т. 496 (северно локално платно на СОП), е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл решаващият съд излага подробни съображения, които настоящата инстанция споделя. От страна на съдебния състав са обсъдени всички доводи и възражения на жалбоподателя, които правилно са приети за неоснователни. Законосъобразно е отбелязано, че не са налице нарушения във формата на акта, който да се основания за неговата отмяна, както и че не са допуснати съществени нарушения на административенопроизводствените правила. Разгледани са всички етапи от процедурата, като правилно е преценено, че производството е образувано служебно и одобреният проект се отнася за изменение на ПУП- ПР, поради което задание по чл. 125 ЗУТ не се изготвя, а разработката се допуска с представяне на скица с предложение за изменението на плана. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на решението на Столичния общински съвет в оспорената част с материалния закон и с целта на закона също са правилни и следва да бъдат споделени. С административния акт в обжалваната част е одобрен ПУП- ПР на кв.15, м. в.з. Киноцентъра 3-та част - разширение, в който попада УПИ ХVІ-1162 за обществено обслужване, район Витоша и част от кв. 111, м. Манастирски ливади изток, район Триадица за регулационно регламентиране на местата за разполагане на съоръжение за преминаване на пешеходци над СОП и свързаното с това изменение на плана за улична регулация от о.т. 2а до о.т. 3 (южно локално платно на СОП) и от о.т.391 до о.т. 496 (северно локално платно на СОП). Решението на общинския съвет е взето на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ и в случая административният съд законосъобразно и в съответствие с доказателствата приема, че предпоставките на цитираните разпоредби са изпълнени. При одобряване на разработката са съобразени възникналите нови общински нужди, свързани с необходимостта от изграждане на пешеходни надлези в обхвата на Софийския околовръстен път в участъци с повишено пешеходно движение, за осигуряване на възможности за безопасно пресичане на пътното платно (чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ). От страна на съдебния състав правилно е отчетено, че действащите подробни устройствени планове за териториите, които попадат в обхвата на разработката, за м. в.з. Киноцентъра 3-та част - разширение, район Витоша и за м. Манастирски ливади, район Триадица, са одобрени от Столичния общински съвет преди повече от 15 години (решение 100 по протокол 32/ 10.12.2001г. и решение 50 по протокол 24/ 30.03.2001 г.), както и че ОУП на гр. София е одобрен през 2009 г. обстоятелства, които обосновават извод за промени в обществено - икономическите и устройствени условия - основание за изменение на ПУП-ПР съгласно чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ. По тези съображения следва да се приеме, че е налице необходимост от промяна на регулационния план съгласно одобрения проект, обоснована от обстоятелствата по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Одобреният проект съответства на предвижданията на общия устройствен план на гр. София. Имотите в обхвата на разработката, включително този на жалбоподателя, попадат в устройствена зона Оз1 за обществено обслужващи дейности и озеленяване в градски район, в която се допуска застрояване със сгради за обществено обслужване. Останалите имоти попадат в устройствена зона Твз - терени за озеленяване на улици, реки, дерета, канали и сервитути, в която се допуска изграждане на инженерни мрежи и алеи (заключение на вещите лица Бошнакова и Коен). Предвиденото съоръжение на транспортната инфраструктура е допустимо съгласно чл. 124, т. 2 от Наредбата за планиране и проектиране на комуникационно- транспортната система на урбанизираните територии, която предвижда пресичане на уличното платно от пешеходци и велосипедисти на две нива (пешеходни надлези и подлези) и не противоречи и на транспортната схема на ОУП на гр. София. Доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни, още повече, че не се отнасят за съоръжение за преминаване на пешеходци, а за пътен възел, като елемент на транспортната техническа инфраструктура, който осигурява връзка между еднакви или съседни класове улици или пътища. Възражението за нарушение на чл. 15, ал. 1, изр. 2 ЗУТ също е неснователно. Разпоредбата на цитирания текст е неприложима, а изменението на ПУП- ПР за имота на касатора е одобрено на предвидени в ЗУТ основания. В противоречие с поддържаната от жалбоподателя теза, изменение на ПУП- ПР не е свързано с промяна на плана на застрояване за собствения му имот, тъй като начинът и характерът на застрояване не се променят. В този смисъл са и съображенията на административния съд, които следва да бъдат споделени. Доводът на касатора за нарушение на изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ също е неоснователен. Обратно на изложеното от страната, условията за икономично осъществяване на предвижданията на плана и за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите са изпълнени. Проектът за изменение на ПУП - ПР е одобрен като е отчетено, че за изграждане на предвиденото съоръжение за преминаване на пешеходци над Софийския околовръстен път ще се ползват главно общински имоти, съобразени са съществуващото дере и бетонов канал, както и намиращите се в близост спирки на градския транспорт. Отчетен е балансът между обществения и частен интерес, като правата на жалбоподателя не са засегнати в по- голяма степен от необходимото за целта, която е за осигуряване на възможност за безопасно пресичане на Софийския околовръстен път от пешеходци. По този начин са спазени и изискванията на чл. 6, ал. 2 АПК, а възражението на касатора за нарушение на цитирания текст е неоснователно. По изложените съображения следва да се приеме, че проектът за ПУП- ПР е одобрен при спазване на нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля подадената срещу административния акт жалба, съставът на Административен съд София град постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. Следователно не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,