Решение № 3062 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ушева от гр. Банско, подадена чрез процесуалния представител адв. Стойкова, срещу решение 1692/10.10.2023 г. по адм. д. 713/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С доводи за материална незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на Община Банско, чрез адв. Гемков, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност и обоснованост на решението и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед 01-22-62/21.07.2022 г. на кмета на Община Банско, с която на основание чл. 178, ал. 6, във вр. чл. 178, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по установения ред строеж Магазин за спортни стоки Спорт микс, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3096.1.50 по КК на гр.Банско част от строеж Пристройки пред/към съществуващи търговски обекти с идентификатори 02676.501.3096.1.57,02676.501.3096.1.55,02676.501.3096.1.50, 02676.501.3096.1.56, 02676.501.3096.1.54 и нова търговска сграда за магазин за промишлени стоки по КК на гр. Банско, собственост на Г. Ушева. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при липса на допуснати съществени процедурни нарушения, за строеж, подлежащ на въвеждане в експлоатация. За безспорно установено по делото е прието , че процесният магазин се ползва без да е въведен по надлежния ред в експлоатация, тъй като Удостоверение за въвеждане в експлоатация 23/29.11.2016г. на главният архитект на Община Банско е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Като неоснователни са възприети възраженията на жалбоподателката за немотивираност на заповедта и липса на описание на строежа, тъй като описанието е съответно на отмененото по съдебен ред Разрешение за строеж 91/09.10.2015 г. на главния архитект на Община Банско, което описание се потвърждава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. От събраните в първоинстанционното производство доказателства, вкл. неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява,че процесния търговски обект е преустроен като такъв по силата на отменено с влязло в сила решение разрешение за строеж от 2015г. и се ползват без да е въведен в експлоатация, в нарушение изискванията на чл.178, ал.1 във връзка с чл.177 от ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че след отмяната на разрешението за строеж е прогласена нищожността и на издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация 23/29.11.2016г. на главният архитект на Община Банско, т.е. липсва въвеждане в експлоатация на функциониращият към момента на проверката търговски обект. Релевантните обстоятелства за законосъобразност на процесната заповед, както правилно е приел административният съд, са фактическото ползване на процесния търговски обект не по предназначение и без надлежно въвеждане в експлоатация. Констатациите , залегнали в изготвения Констативен протокол от 19.05.2022г. и Констативен акт 5/25.05.2022г. , възприети от административния орган и пресъздадени в процесната заповед, които се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на чл. 171, ал. 1 АПК, не са оборени с доказателства в съдебното производство. Напротив всички събрани доказателства сочат на липса на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177, ал.3 ЗУТ, тъй като нищожното Удостоверение за въвеждане в експлоатация 23/29.11.2016г. на главният архитект на Община Банско не поражда правни последици. Правното основание, посочено в оспорения административен акт, е чл. 178, ал. 1 и ал. 6 от ЗУТ. Релевантният факт за приложимостта на посочените норми е ползването на обекта, с променено предназначение и без да е въведен в експлоатация по нормативно установеният ред, което в случая е налице. Ирелеватно е обстоятелството дали обекта е бил преустройван и пристрояван с или без издадени строителни книжа, тъй като основанието за издаване на заповедта е по чл. 178, ал. 1 , а не по чл. 225а ЗУТ и кмета на общината разполага с изрично уредено правомощие за издаване на заповед от вида на процесната - ал. 6, чл. 178 ЗУТ. В тази връзка се явяват неотносими доводите по касационната жалба за частична законност на част от търговския обект . 3абраната за ползване и достъпа по чл. 178 ЗУТ се налага с цел да се преустанови ползването на строеж, невъведен в експлоатация, без значение дали е новопостроен, преустройван или реконструиран с променено предназначение, със или без строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/. Правилен и съответен на доказателствата по делото е и решаващият правен извод на съда за законосъобразност на процесната заповед, поради липса на допуснати нарушения на процедурата от категорията на съществените. От компетентните органи е съставен констативен протокол и акт, в които е констатирано, че търговския обект функционира без да е въведен в експлоатация. Както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, не се представя доказателство за валидно въвеждане в експлоатация на процесния обект, поради което са налице кумулативните условия по чл. 178, ал. 6 ЗУТ за издаване на процесната заповед. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, касационната жалбоподателка дължи своевременно заявените от ответника в настоящата инстанция разноски в размер на 1500лв, съставляващи адв.възнаграждение , договорено и реално заплатено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,