Решение № 6921 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 585/2017 г.

Решение № 6921 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 585/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против решение № 1905/21.11.2016 г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д. № 1621/15 г. в частта, в която е осъдена да заплати на К. К. С., обезщетение в размер на 2 400 лева ведно със законната лихва, мораторна лихва в размер на 1229,65 лв. и разноски по делото в размер на 510 лева. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, както и необоснованост на решението. Иска се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на исковете, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - К. С. не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Според прокурора, размерът на присъденото обезщетение е завишен. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по съдебния спор, в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационното обжалване. По основателността й приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени - страдание, неудобство и негативни емоции за периода от 20.08.10 г. до 20.08.15 г. от бездействието на ответника да изпълни задълженията си по закон и осигури нормални битови условия, хигиена, медицинско обслужване, дрехи и храна през периода. Въз основа на справки, предоставени от ответника, както и от информация от докладите на КПИ, съдът е установил, че битовите условия в Бургаския затвор, където ищецът е изтърпявал наказанието си са лоши и се изразяват в недостатъчна жилищна площ в спалните помещения, липса на възможност за проветряването им, липсата на санитарен възел и течаща вода в тях, както и необходимостта за част от денонощието, лишените от свобода да облекчават естествените си нужди в кофа. Съдът е приел, че с бездействието си, ответникът е нарушил, както конкретни разпоредби от ЗИНЗС, така и е допуснал унизително отношение към ищеца, което е абсолютно забранено с разпоредбата на чл. 3 ЕКПЧ. По този въпрос, административният съд се е позовал на национална съдебна практика, както и на решения на ЕСПЧ против България по сходни казуси. Съдът е приел, че установените обективни битови условия водят до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, както и до потенциална заплаха за здравето им. Преценил е като недоказани твърденията на ищеца за лоша хигиена и недостатъчно добра храна, както и за лошо медицинско обслужване. Също така въз основа на справки, предоставени от ответника, съдът е приел, че искът за заплащане на обезщетение за вредите от лошите битови условия е основателен само за част от исковия период, без обаче изрично да конкретизира тази част с начален и краев момент. Съдът е посочил, че през периода от октомври 2011 до ноември 2013 г., ищецът е бил настанен в самостоятелно помещение с възможност да обслужва хигиенните си нужди, без установените ограничения. Размерът на обезщетението съдът е определил, изхождайки от размера на обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по казуси, близки до конкретния. Съдът е преценил като основателен иска до размера на 2 400 лева във връзка с който е уважил и претенцията за мораторна лихва в размер на 1229,65 лева. С оглед частичната основателност на иска, съдът е присъдил на ищеца направените от последния разноски по делото в размер на 510 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като правилно. Съдът е анализирал подробно данните по делото въз основа на които е установил обективната обстановка по спора. Обоснован и верен е изводът му, че битовите условия при които ищецът е изтърпявал наказанието си в Бургаския затвор за период, който се равнява на около две години и четири месеца (като се изключи периода от октомври 2011 г. до ноември 2013 г., както и периодът от 27.01.2015 г. до края на исковия период, в които периоди ищецът е обитавал последователно самостоятелно помещение, агрегатно помещение, а от 18.06.15 г. е преместен в затворническото общежитие "Житарово") са били крайно лоши. Установена е пренаселеността на килиите, в които ищецът е пребивавал, както и липсата на санитарен възел и течаща вода в тях. Установено е също така, че през тъмната част от денонощието, лишените от свобода са облекчавали естествените си нужди в кофа. Тези факти са достатъчни за извода, формиран от първоинстанционния съд, че самото ежедневно съществуване в подобни условия е унизително за човека и създава неудобства, надхвърлящи минималния праг на суровост, присъщ на наказанието - лишаване от свобода. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за завишен размер на присъденото обезщетение. За периода от около 2 г. и 4 месеца, за който е установено, че ищецът е пребивавал в килии с лоши битови условия, съдът е присъдил обезщетение в размер на 2400 лева. При посочените параметри, размерът на обезщетението на ден се изчислява на приблизително 3 лева, за което не може да се приеме, че надвишава разумния размер за случая. По тези съображения, касационната инстанция преценява обжалваното решение в обжалваната му част като правилно, което е основание за потвърждаването му. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав