Решение № 13979 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2014 г.

Решение № 13979 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Силвия Георгиева Петрова от гр. София против решение № 903/16.04.14 г. по адм. д. № 2637/13 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно и постановяване ново решение по същество, претендират се разноските по делото. Ответникът, Общински съвет Варна не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил оспорването на касатора Петрова срещу Решение № 552-6/26 и 27.07.12 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на кв. "Изгрев", местности "Изгрев", "Франга дере" и "Кокарджата", при граници: път за с. Каменар, бул. "Хр. Смирненски", каменарско селище и с. о. "Сълзица" в т. ч. и схеми: схема за водоснабдяване и канализация, електроснабдяване, идеална план-схема за вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема, в частта относно ПИ 10135.2552.2418 по отношение улиците, които го засягат от запад и север, между о. т. 56- 952 - 951. За да постанови този правен резултат, съдът, с оглед указанията на Върховния административен съд в решение № 10724/15.04.13 г. по адм. д. № 5875/13 г. и назначената по делото съдебно-техническа експертиза, обсъдена в съвкупност с доводите на страните, е приел, че предвиденият с оспореното устройствено решение ПУП-ПУР в частта относно поземления имот е съобразен с условията на чл. 16, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и отговаря на изискванията по а чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономичност и целесъобразно устройство на поземлените имоти и на кварталите. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с молба за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна: По повод оспорване на касатора Петрова срещу административното устройствено решение в частта на притежавания от нея ПИ 10135.2552.2418 е образувано адм. д. № 3698/12 г., по което Административен съд - Варна е постановил отменително административния акт в частта относно предвидената улична регулация между о. т. 56-952-951 решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в тази й част с конкретни указания. По касационна жалба на Общински съвет Варна това решение, с решение № 10724/15.04.13 г. по адм. д. № 5875/13 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с конкретни указания относно проверка за спазване принципа за съразмерност на устройственото решение в частта му на предвидената северно от процесния имот улица "тупик" и изследване вариант тази улица да бъде проектирана от изток на имота. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е спазил указанията на Върховния административен съд, назначил е нова съдебно техническа експертиза съобразно отменителното решение, която е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства по делото, вкл. приетото при първото разгреждане на делото заключение на такава експертиза. Правните си изводи е съдът е възприел на база доказателствата по делото и при правилно приложение на закона. Видно от приложената на л. 18 от досието по адм. д. № 3698/12 г. по описа на Административен съд - Варна скица оспореното устройствено решение предвижда за процесния имот с идентификатор по действащата КК 10135.2552.2418 от три стани улици - от юг о. т. 53-54-55-56, от запад-о. т. 56-952 -951 и от север -о. т. 952-951. С постановеното при първото разглеждане на делото решение оспорването е уважено с отмяна на административния акт в частта относно предвидената улична регулация с о. т. 56-952-951 и преписката е върната на административния орган за ново процедиране. С решение № 10724/15.04.13 г. по адм. д. № 5875/13 г. по описа на Върховния административен съд касационното оспорване на Общински съвет - Варна срещу това решение е уважено с отмяната на същото и делото е върнато за ново разглеждане. Касационният съд е приел, че първоинстанционният такъв не е изследвал законосъобразността на одобрения план по смисъла на чл. 108, ал. 5 ЗУТ-за целесъобразност и икономичност на предвижданията и е дал изрични указания за преценка спазването на тези изисквания в светлината на принципа за съразмерност, въведен с чл. 6 АПК, в частта на предвидената от север на имота улица "тупик" и изследване възможността за прокарването й източно от имота по съществуващ на място пешеходен достъп. При новото разглеждане на делото съдът е назначил съдебнотехническа експертиза за изследване възможните варианти на уличната регулация в тази й част. В. л. Статева е представила писмено заключение с предложени два варианта, първи чрез намаляване ширината на "тупика" и отпадане на предвидения тротоар /л. 45/, и втори- за "тупик", засягащ имоти източно и северно от процесния /л. 46/. Вариант за използване съществуващия пешеходен достъп вещото лице не е представила предвид, видно от графичната част към плана, пълното му несъответствие с изискванията за икономичност и целесъобразност, тъй като при този вариант, с оглед запазване известна площ от процесния имот, "тупика" би бил прокаран изцяло в съседните му от изток имоти 2491 и 2421.Предложените два варианта съдът е обсъдил в мотивите на решението си и обосновано, в съответствие и с материалния закон, ги е определил като незаконосъобразни. По отношение първия вариант /л. 45/ правилно е приел, че намаляването ширината на задънената улица и отпадането предвиждането за тротоар е в дисонанс с изискванията за безопасност на движението, а във връзка с втория, че отпадането на задънената улица би довело, предвид предвиденото в ПИ 2272 и ПИ 2273 свързано застрояване, до нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗУТ, както и, че при такова предвиждане за тази улица, кръстовището й с улицата от V-ти клас /тангираща квартала от изток/ се явява в голяма близост до кръстовището на тази улица от V-ти клас с главната улица IV-ти клас от юг на кв. 230, с което би се нарушило изискването на Наредба № 2/2004 по отношение зоната на изчакване от най-малко 15 м за улицата V-ти клас. По отношение улицата V-ти клас, западно от имота /о. т. 56-952 / не са дадени указания в отменителното решение на Върховния административен съд, не са ангажирани при новото разглеждане на делото и нови доказателства, предвид което меродавно е заключението на съдебно техническата експертиза на инж. Боев, приета при първоначалното разглеждане на спора, съгласно която възприетия от административния орган вариант е най-целесъобразен предвид характеристиката на терена. При тези безспорни установявания изводът на решаващия съд за законосъобразност от гледна точка на изискванията по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 вр. с чл. 16, ал. 7 ЗУТ, на уличната регулация, касаеща ПИ 10135.2552.2418, е правилен, от което следва, че отхвърлителното оспорването решение се явява постановено в съотвествие с данните по делото и материалния закон. Следва решението като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният адимнистративен съд, състав на II-ро отделение