Решение № 14911 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7439/2020 г.

Решение № 14911 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7439/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 174 от 11.03.2020 г., постановено по адм. д. № 961/2019 г. Административен съд – Пазарджик е отменил по жалба на Д. Данчев от [населено място], Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0.0.2449/3/01/04/01 от 31.07.2019 г., с изх. № 01–163–6500/488 от 01.08.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, като е върнал делото като преписка на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив за провеждане на производство за администриране на нередности и извършване на финансови корекции по реда на глава пета, раздел трети от ЗУСЕСИФ, и е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 310, 00 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, чрез неговия процесуален представител юрк. К. Недялкова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за правилно приложение на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), по силата на § 12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.). Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пазарджик. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Д. Данчев, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски по списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд – Пазарджик е отменил по жалба на Д. Данчев Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0.0.2449/3/01/04/01 от 31.07.2019 г., с изх. № 01–163–6500/488 от 01.08.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 13/06/1/0.0.2449 от 26.02.2016 г. и е прекратен същият, като на Д. Данчев е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо полученото първо плащане по договора. С решението съдът е върнал делото като преписка на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив за провеждане на производство за администриране на нередности и извършване на финансови корекции по реда на глава пета, раздел трети от ЗУСЕСИФ.

Съдът е описал подробно в решението фактическата обстановка по издаване на оспорения акт, като е приел че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Обосновал е извод, че същият е неправилен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Систематизирани, мотивите в тази насока се свеждат до следното: 1. Направено е тълкуване на разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК, от което е изграден извод, че това производство е приложимо единствено по отношение на случаи, в които в специален закон не са уредени други правила за установяване на публични държавни вземания. 2. Посочено е, че до приемането на ЗУСЕСИФ в националното законодателство не е съществувал друг процесуален ред, по който да се установява евентуалното извършване на недължими плащания към бенефициерите при подпомагане от европейските фондове, вкл. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, какъвто е настоящият случай. С приемането на въпросния закон – обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г. е въведен специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по проектите и за извършване на финансови корекции. 3. Анализирайки относимите към въпросната материя правни разпоредби, първоинстанционният съд е приел, че мярката във вид на стартова площ за млади земеделски стопани попада в обхвата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП и по нея е необходимо издаване на решение за финансова корекция при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, което решение следва да е със съдържание по чл. 73 от същия закон – представлява административен акт, с който се установява публично вземане по основание и размер. 4. На база на изложеното е направен извод, че развилото се пред административния орган производство не е приключило с дължимото в такива случаи решение за финансова корекция, което води до извод, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и като такъв следва да бъде отменен и делото да се върне като преписка на компетентния административен орган за провеждане на ново производство по реда на глава пета, раздел трети от ЗУСЕСИФ.

Решението на Административен съд – Пазарджик е неправилно поради допуснато нарушение на закона.

От събраните по делото доказателства е видно, че между ДФ "Земеделие" и Д. Данчев има сключен договор № 13/06/1/0.0.2449 от 26.02.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода на сключване на договора до 10.09.2018 г., извършено е първото плащане в размер на 24 447, 50 лв. На 10.09.2018 г. от страна на ползвателя е подадена заявка за извършване на второ плащане, по повод на която са извършени проверки, при които е установено неизпълнение на клаузи по договора. Ползвателят е уведомен за констатираните разлики, и му е изпратено уведомително писмо за откриване на процедура по издаване на АУПДВ. След анализ на събраните доказателства и възраженията на ползвателя, административният орган е приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по договора, поради което с оспореният акт е отказал изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., съставляваща второ плащане по договора и е определено като подлежащо на възстановяване първото плащане по договора в същия размер.

Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго.

С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), в чл. 1, т. 7 ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като е ограничено приложното му поле до мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

В тази връзка в чл. 9б ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством:

1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

1. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите мерки и подмерки.

В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, която попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП – по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Касае за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. На това основание процесната подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" се обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но въпреки това административното производство не е по реда на ЗУСЕСИФ. При преценката за вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване следва да се съобрази преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Аргумент за приложимост на досегашния ред е и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на министъра на земеделието, храните и горите (обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.). Според тази разпоредба, новата наредба се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.)

В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018/. Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години и шест месеца, считано от сключването му на 26.02.2016 г. съгласно чл. 13, ал. 2 от договора. Този период не е изтекъл към момента на образуване на производството по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018 г.).

Изложеното обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно-производствените правила, и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона.

В изложения по-горе смисъл в практиката на ВАС са: решение № 8192/25.06.2020 г. по адм. д. № 3893/2020 г., решение № 9980/28.06.2019 г. по адм. д. № 2508/2019 г., решение № 13289/27.10.2020 г. по адм. д. № 7709/2020 г. и др.

Тъй като първоинстанционният съд е отменил оспореният акт на процесуално основание без да се произнесе по съществото на спора, решението му следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При условията на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,