Решение № 280 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2018 г.

Решение № 280 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – Перник против решение № 99 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 64/2018 г. на Административен съд – Перник. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на касационния жалбоподател не претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – С. Стоянов, чрез пълномощника си изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Не претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – Перник е отменил заповед № 313 з-2384/21.12.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Перник. С оспорената пред административния съд заповед № 313 з-2384/21.12.2017 г., директорът на Областна дирекция на МВР – Перник, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 ЗМВР, е наложил на С. Стоянов – началник група "Контрол по пътно движение по главни пътища и автомагистрали" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Перник, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за това, че не е изпълнил възложената му задача с резолюция от 1.03.2017 г. "г-н Стоянов" на писмо рег. № 78555 р-1272/23.02.2017 г. по описа на дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР като не е изготвил отговор на изпратеното писмо съобразно служебното му задължение по типова длъжностна характеристика - "Изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия". Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на точен анализ на релевантните факти и нормативни разпоредби е достигнал до обосновани правни изводи. Поради това, че страните не спорят по фактическите установявания, отразени са подробно от съда в обжалваното решение и се споделят от касационната инстанция, същите не следва да се преповтарят. Правилно съдът е приел, че дисциплинарната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Правно издържани са изводите на съда относно правомощията на дисциплинарно наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание на провинилия се служител в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съдът аргументирано не е възприел тезата, че при установено дисциплинарно нарушение от конкретен служител, за всеки орган, който е компетентен да наложи дисциплинарно наказание тече самостоятелен двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание, т. к това би означавало недопустимо продължаване на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Трябва да се отбележи, че в случая срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е започнал да тече на 10.11.2017 г., на която дата справка с рег. № 3286 р-46895/10.11.2017 г., адресирана до директора на ГД "Национална полиция" - МВР е постъпила в деловодството на главната дирекция. Както правилно е посочил съдът, в обсъждания казус изпращането на преписката от директора на ГД "Национална полиция" на директора на ОД на МВР – Перник за налагане на дисциплинарно наказание на касационния ответник не е рефлектирало върху спазването на правилото на чл. 195, ал. 1 ЗМВР – дисциплинарното наказание е наложено в рамките на една година от вмененото дисциплинарно нарушение и на два месеца от откриването му. Възраженията в касационната жалба срещу правните съображения на съда относно тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР са неоснователни. Същите търсят опора в отделни житейски ситуации и създадената организация и практика на работа във ведомството, но не кореспондират с нормативната уредба относно сроковете за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите в МВР. Правилно съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание на служителя са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати нарушения на правата на дисциплинарно привлеченото лице. В изпълнение на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, служителят е бил поканен да се запознае с резултатите от проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, разпоредена със заповед рег. № 3286 з-3518/10.10.2017 г. на директора на ГД "Национална полиция" – МВР и даде писмени обяснения. Съдът е обсъдил данните по преписката в тази насока и обосновано е заключил, че жалбоподателят не се е възползвал от правото си да се запознае с материалите по дисциплинарната преписка и представи позицията си по случая. При подробно и аргументирано обсъждане на данните по делото, съдът е достигнал до обоснован извод за материална незаконосъобразност на дисциплинарната заповед. Правилно съдът е посочил, че резолюцията от 1.03.2017 г. върху писмо рег. № 78555 р-1272/23.02.2017 г. по описа на дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР, за чието неизпълнение е санкциониран дисциплинарно служителят, не съдържа разпоредителна част. Посочването само на адресата, без конкретно задължение за същия, дори и в лаконична форма, не може да съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Видно от съдържанието на писмото е, че е изискана информация от директора на ОД на МВР – Перник за резултата от извършена проверка по сезиране от дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР за нарушения на полицейски служители в областната дирекция и предприетите от него действия, както и да предостави подробна информация в случай, че бъдат установени виновни длъжностни лица и спрямо същите е наложено дисциплинарно наказание, в т. ч. фотокопие от заповедите за дисциплинарно наказание. Писмото е резолирано от директора на ОД на МВР – Перник "за незабавен отговор до Дирекция "Вътрешна сигурност" до гл. инспектор С. Лазов – началник сектор "Пътна полиция" и пряк ръководител на касационния ответник. Предвид характера на информацията, която се е искала с цитираното писмо и адресата на същото, съдът правилно е подчертал, че липсата на разпоредителна част на резолюцията "г-н Стоянов", поставена от началник сектор "Пътна полиция", не позволява да се установи каква точно задача е следвало да изпълни касационният ответник и да се ангажира дисциплинарната му отговорност за виновното й неизпълнение. Изложените касационни доводи за неправилност на изводите на съда не намират опора в доказателствения материал. Съдът правилно е приел, че изпращането на писмото на служителя С. Стоянов без конкретни указания, не позволява да се прецени каква точно задача е възложил на подчинения си служител. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с този извод на съда, т. к. било ясно какво задължение е вменено на служителя – да изготви отговор на писмо рег. № 78555 р-1272/23.02.2017 г. по описа на дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР. Аргументите в тази насока се основават на установената практика в работата на ведомството и с необходимостта от оперативност при възлагане и изпълнение на задачите на служителите. Действително, такъв подход може да бъде възприет с оглед оперативност и ефикасност на дейността на службата, ако адресираното писмото до служителя съдържа конкретно поставена задача, която попада в кръга на неговата компетентност и е ясно по подразбиране какво се изисква и очаква от него да изпълни. Тогава неизпълнението й съставлява основание за търсене на дисциплинарна отговорност на служителя. Съдът правилно е приел, че в случая разпореждането на ръководителя не е било конкретно и точно да изготви отговор, а задължението по длъжностна характеристика, на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган, е бланкетно, т. е. изисква се съдържанието му да бъде уточнено във всеки отделен случай. Това обстоятелство не позволява да бъде изяснено дали вмененото задължение на служителя кореспондира с правомощията му по длъжностната характеристика. В обобщение, съдът правилно е приел, че няма яснота какво е било очакваното поведение на служителя и в какво се състои неизпълнението на възложената задача, която по силата на нормативни и вътрешнослужебни правила е бил длъжен да изпълни, поради което неправомерно е санкциониран дисциплинарно. Правилно съдът е посочил, че при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание не са изложени мотиви по критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР относно цялостното поведение на служителя, тежестта на дисциплинарната простъпка, има ли и какви са неблагоприятните последици, при положение, че на служителя е наложено третото по тежест дисциплинарно наказание – "порицание", макар и за минималния срок, предвиден в закона. Такива не се извличат и от материалите по дисциплинарната преписка. Липсата на дължима преценка по чл. 206, ал. 2 ЗМВР също води до материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,