Решение № 7864 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11464/2016 г.

Решение № 7864 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11464/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и е образувано по жалба на Д. Н. С. и С. К. С., и двамата от гр. Б. срещу Решение № 749 на Министерския съвет от 10.09.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Автомагистрала "С." Л. 3, Лот 3.1 от км 359+068 км. 359+483.52 от ЛОТ 2 до км 376+000 и център на управление с временна връзка към съществуващ път I-1", намиращи се в землищата на с. З. дол, с. П., с. М. и с. Ц., община Б., с. Г. и гр. С. (с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града), община С., област Б.. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1, т. 47 и т. 48 - ниви, находящи се в землището на с. М., обл. Б., ЕКАТТЕ 49179, представляващи поземлени имоти с № по регистър 003.008 и № 003.009, съответно с обща площ от 2.000 и 2.500 дка, от които отчуждени от първия имот 0.680 дка и от втория - 0.395 дка, за който административният орган е определил обезщетение в размер за първия имот - 571 лева и за втория имат - 332 лева. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби в частта за определената цена, която не съответства на справедливата стойност на имота. Прилагат се писмени доказателства под опис. П. се разноските по делото. Ответникът по жалбата - Министерският съвет (МС) и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган, е правилна и законосъобразна, извършена от лицензиран оценител на имоти и направена в законоустановените срокове. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закон за държавната собственост, при което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС. Има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота; видът и местонахождението му; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административно-производствените правила, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 97), като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, описани в приложението. Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти (л. 389 -л. 418). В независимата експертиза, назначена от административния орган е посочено, че при оценяването на подлежащите на отчуждаване имоти са ползвани пазарни аналози за сделки, изповядани и вписани в Службата по вписванията за последните 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. При анализа на 16 бр. пазарни аналози, предоставени от Службата по вписванията гр. Б. за сделки с имоти, сключени в относимите 12 месеца преди датата на възлагане на оценката на независимия оценител, вещото лице не е установило относими сделки, т. е. такива, извършени с имоти с подобни характеристики на отчуждаваните № 003.008 и № 003.009. Затова оценката е била определена по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (л. 456-457). Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК, по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. Във връзка с оспорването на оценката на административния орган съдът е назначил вещо лице-оценител, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда в проведеното на 12.06.2017 г. открито съдебно заседание. Оценката на в. л. Г. е в два варианта. Съгласно първият вариант оценката на независимия експерт и на вещото лице, назначено от съда съвпада напълно. Съгласно тази оценка в 12-месечния период - от 01.09.2014 до 01.09.2015 г. липсват относими пазарни аналози от изследваните в Службата по вписванията гр. Б.. След като са изследвани коефициентите за площ на имотите, поливност, отстояние до основните пазари, до границите на населено място, до пътища и автомагистрали равностойното парично обезщетение за имот № 003.008 е определено на 571 лв., а за имот № 003.009. - 332 лв. Във втория вариант на оценката вещото лице е изследвало нотариални актове, представени от жалбоподателите, а именно: нот. акт № 22/30.03.2015 г.; нот. акт № 48/24.04.2015 г.; нот. акт № 49/24.04.2015 г. и нот. акт № 23/30.03.2015 г., всички в относимия период от 12 месеца отпреди датата на възлагане на независимата оценка. Последните две сделки касаят идеални части от имот, поради което, и с оглед разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, са изключени от оценката. Съдът намира, че сделките по нот. акт № 48 и нот. акт № 22 също не са годни пазарни аналози, въпреки че са сключени в относимия период. Това е така, тъй като страни по тези сделки са жалбоподателите - Д. С. и С. С., а предмет е процесният имот № 003.008. По изложените причини вариант II на вещото лице г-жа Г. не се възприема от съда. Той не отразява реалното състояние на пазара на земеделски земи в процесния район. При горните съображения оспорваният административен акт се явява законосъобразен, издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимия материален закон и в съответствие с целта на закона. Жалбата против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателите за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение