Решение № 2988 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2016 г.
ВАСIII отделение13.03.2017 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ДОПЪЛВА Определение № 424 от 13.01.2017 г., постановено по адм. д. № 14127 по описа на Върховния административен съд за 2016 г., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Областна администрация - В. да заплати на С. И. Д., с ЕГН ********** сума в размер на 200,00 (двеста) лв., представляваща разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2988 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от С. И. Д., чрез адв. З. С., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Твърди се, че при постановяване на Определение № 424 от 13.01.2017 г. съдът не се е произнесъл по въпроса за дължимите разноски в производството по частната жалба, които са своевременно поискани с представения по делото писмен отговор. Иска се постановяване на определение, с което да бъде допълнено постановеното по делото Определение № 424 от 13.01.2017 г., предвид резултата от оспорването по частната жалба, като на Д. бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв., платени съгласно представения договор. Насрещната страна оспорва предявеното искане за допълване на постановеното по делото определение в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК с представен по делото писмен отговор. Като изразява становище, че искането не е направено своевременно и не са представени доказателства за плащането на разноските, моли да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, за да се произнесе съобрази следното: Искането за допълване на определението досежно разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането се явява основателно. С Определение № 424 от 13.01.2017 г., постановено по адм. д. № 14127 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. е оставена без разглеждане частната жалба на областния управител на Област с административен център - В. срещу Решение № 2116 от 28.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2290 по описа за 2016 г. на Административен съд - В., в частта му с характер на определение, с която областният управител на Област с административен център - В. е задължен да комплектова цялата административна преписка във връзка с жалба с вх. № РД-06-9100-167
от 13.08.2013 г., подадена от С. И. Д. против Писмо с изх. № РД-06-91000167
от 10.07.2013 г. на областния управител и да я изпрати за разглеждане в Административен съд - В. по компетентност и е прекратено съдебното производство по адм. д. № 14127 по описа на Върховния административен съд за 2016 г., в частта, по предявената от областния управител на Област с административен център - В. частна жалба. В определението не се съдържа произнасяне на съда досежно разноските. Смисълът на отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК е да бъдат заплатени те на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото. Член 78, ал. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК регламентира, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, без да поставя ограничение за основанието, поради което същото е било прекратено. Обстоятелството, че въпросът по частната жалба не е разглеждан по същество не означава, че ответникът по нея няма право на разноски. Установява се, че в дадения на Д. срок за възражение по частната жалба на областния управител по чл. 232 АПК, по делото е постъпил писмен отговор от адв. З. С. като процесуален представител на ответницата по частната жалба (С. Д.). С него изрично е заявено искане за присъждане на разноски съобразно представените доказателства. Към писмения отговор е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който между Димитрова и адв. Стоянова е договорено процесуално представителство във връзка с подадената частна жалба от областния управител с вх. № 11637/2016 г. Установява се, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв., като сумата съгласно изрично вписаното в договора е платена в брой. Предвид така установеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, трето отделение, искането е основателно. Налице е основание за допълване на постановеното по делото определение относно разноските. Неоправдани са възраженията на насрещната страна, че искането е несвоевременно заявено и че не била платена сумата на претендираното адвокатско възнаграждение. Както се посочи, искането е направено още с отговора на частната жалба, към който са приложени доказателства, от които се установява, че е договорена и платена в брой сума в размер на 200,00 лв. за процесуално представителство във връзка с предявената частна жалба. По тези съображения в настоящия случай искането за допълване на постановеното определение относно разноските е основателно и следва да бъде уважено. Областна администрация В. следва да бъде осъдена да заплати на Димитрова сума в размер на 200, 00 лв., представляваща разноски по делото във връзка с процесуално представителство по частната жалба.