Решение № 1477 от 16.2.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на СОФТМР ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр, Варна, [улица], представлявано от управителя Р. Христов, чрез пълномощника си адв. И. Златев, против Решение 327 от 12.03.2021 г., постановено по адм. дело 182/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 422-ФК/30.12.2020г. на Началник отдел Оперативни дейности - Варна в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1 б г от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на търговеца е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект - бензиностанция Оазис 1, находяща се в гр. Варна, бул. Цар Освободител 222 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни и СОФТМР ЕООД е осъдено да заплати на НАП - София сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Според касатора наличието на административно нарушение се установява с влязло в сила наказателно постановление (НП) в сродно на настоящето производство, но все пак друго и различно от настоящето - административно-наказателно производство, осъществявано по-различен ред и предпоставки, каквото не е налице в конкретния случай. В касационната жалба са изложени съображения, че при липса на издадено НП е невъзможно да се прецени с какво се обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. По делото не са представени доказателства за настъпили трудно поправими вреди, а и вредите не са конкретизирани по своя размер. Касаторът счита, че определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 14 дни не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл.6, ал.2 АПК. С определения срок на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. Необосновано съдът е приел, че административният орган е мотивирал заповедта в частта й на определения срок на ПАМ. Наведените в тази връзка фактически основания са общи, формални, бланкетни. Наложената ПАМ с оспорената заповед на Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, за които е наложена, тъй като към момента в който трябва да бъде приложена, административното нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС, е преустановено, видно от приложените към настоящата жалба доказателства - Протокол за ремонт на поплавък на ел.нивомер от 14.01.2021 г. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съображения в представен писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била цитираната заповед, издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена описаната ПАМ. На 17.11.2020 г. от приходните органи на дружеството е извършена проверка, обективирана в Протоколи 0431269/17.11.2020г., 0432315/22.12.2020г. и 0431883/30.12.2020г. Установено е, че дружеството стопанисва обект - бензиностанция Оазис 1, находища се в гр. Варна, бул. Цар Освободител 222, в която е монтирано и функционира фискално устройство (ФУ) - ЕСФП ОЙЛСИС 2.0 D-KL от одобрен тип със свидетелство на БИМ, ИН на ФУ OS006854, ИН на ФП 58006854, per. в НАП под 4344066/28.09.2019г. При проверката е установено, че ЕСФП е било обслужвано от СИСКО-МООД. В обекта били установени четири резервоара за горива, свързани с ЕСФП, осем колонки за зареждане на гориво марка Petrosan, модел Omega Truva Gilbarco SK 700 ADAST 899 x.xxx/LPG, Бимко B xxxxx и нивомерна система тип: TLS хххх. Колонка 7 марка Petrosan, модел Omega SN:0436, сертификат: 1271/92 е високодебитна. През колонка 8 се отчитат продажби на битова газ /в килограми чрез везна/, които се отразяват в данъчна група Б. Блок схемата отговаря на физическата обстановка на бензиностанцията. От органите по приходите е извършена контролна покупка на стоки на обща стойност 60.09 лв. платена в брой, за която е издаден фискален бон. При проверката не е установена разлика между разчетената от ФУ касова наличност и тази, фактически установена в обекта чрез преброяване. При проверката е установено, че в периода 01.04.2020г.-05.11.2020г. в бензиностанцията са получени горива /газ пропан - бутан /LPG//. Във връзка с тях е установено, че предадените и получени в НАП данни не дават възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоар 4 за съхранение на течни горива в обекта към 20.10.2020г., 24.10.2020г., 25.10.2020г., 26.10.2020г., 30.10.2020г. и 04.11.2020г. Въз основа на представените служебни бонове за показания на нивомерната система за налични горива: 0107 094/20.10.2020г., 0108690/26.10.2020г.,0109825/30.10.2020г., 0111057/04.11.2020г. и дневни финансови отчети за продажби от ЕСФП 0107095/20.10.2020г.,0108 691/2 6.10.2020г., 0109826/30.10.2020г. и 0111058/04.11.2020г. е установено, че за дати 20.10.2020г., 26.10.2020г., 30.10.2020г. и 04.11.2020г., нивомерната система показва константна наличност от газ пропан - бутан (LPG) в резервоар 4 в обем от 940 литра при 15 градуса. От изведените дневни отчети за продажби от ЕСФП на същите дати е видно, че са регистрирани продажби на газ пропан - бутан (LPG), общо в размер на 1 668,55 л., съответно 459,03 л. на 20.10.2020г., 496,64 л. на 26.10.2020г., 320,20 л. на 30.10.2020г. и 392,68 л. на 04.11.2020г. Въз основа на тези доказателства е установено, че нивомерната система не функционира правилно и не дава възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоара за съхранение на течни горива в обекта към съответните дати. Поради изложеното приходните органи са приели, че дружеството е извършило нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н- 18/2006г., вр. чл. 118, ал.6 ЗДДС, поради което със ЗПАМ на СОФТМР ЕООД е наложена процесната ПАМ - запечатване на търговски обект - бензиностанция Оазис 1, находяща се в гр. Варна, бул. Цар Освободител 222 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, се установява извършването на нарушението. Съдът е приел, че в заповедта са изложени конкретни съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение (констатирано за различни дати) и последиците от същото, вида и местоположението на обекта в началото на града, характера на дейността-търговия с акцизни стоки, липсата на възможност за извършване на контролна дейност с оглед възможността за реализиране на високи обороти. Посочено е, че наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Съдът не е кредитирал представения от дружеството Протокол за ремонт на поплавък на ел. нивомер от фирма Хрими ЕООД - Варна, притежател на удостоверение за ремонт на СПО В081 от ИДТН, тъй като Протоколът за ремонт на поплавък на ел. нивомер е с дата 14.01.2021 г., т.е. дружеството е предприело мерки за отстраняване на неизправността почти месец след констатирането на административното нарушение. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 186. ал.1, т.1 , б. г ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. По чл. 118, ал.6 ЗДДС, всяко лице по ал. 1 (всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице), извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. По чл.3, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите, по законова делегация на ал.4, т.1 на чл. 118 от ЗДДС, всяко лице по ал. 2 (лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход) е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. При извършената проверка от приходните органи е констатирано нарушаване именно на задължението за предаване на НАП на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива и то нееднократно. Против тези констатации не се възразява и в касационната жалба. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че въз основа на представените служебни бонове за показания на нивомерната система за налични горива и дневни финансови отчети за продажби от ЕСФП е установено, че нивомерната система не функционира правилно и не дава възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоара за съхранение на течни горива в обекта за дати 20.10.2020г., 26.10.2020г., 30.10.2020г. и 04.11.2020г. От цитираните нормативни разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за предаване чрез дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Първоинстанционният съд правилно е приел, че органът е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 ЗДДС израз до 30 дни. В случая, от данните по делото безспорно е установено, че дружеството е допуснало нарушение на чл.3, ал.3 от същата наредба и то нееднократно, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоар 4 за съхранение в търговския обект. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че наложената ПАМ не може да изпълни законово предвидените цели на превенция, за които е наложена, защото към момента, в който трябва да бъде приложена, административното нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС, е преустановено. Действително, пред административния съд е представен Протокол за ремонт на поплавък на ел.нивомер от 14.01.2021 г., но дружеството е предприело мерки за отстраняване на нарушението почти месец след установяването му. Отделно от това, обосновано съдът е взел предвид, че дефектът на нивомерната система, причинен от заледяване на поплавъка е невъзможно да е причина за неизправност на системата при положителни температури, каквито без съмнение са били на датите в констативния протокол за нарушението. Настоящият състав намира, че целта на оспорения административен акт съответства на целта на закона. Целта е философска категория. Тя представлява идеален субективен образ на един желан резултат и желана реалност. Съответствието на административния акт с целта на закона е налице, когато чрез него се преследва постигане на целта на самия закон. Целта на закона може да е изрично посочена в него или да следва от съдържанието му. Изясняването на целта на закона е вид тълкуване, наречено телеологично. Целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно наличните количества горива в резервоарите за съхранение в търговския обект. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността на търговеца да продължи за определен срок търговската си дейност, в която не изпълнява въпросните задължения, а от друга - с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти за в бъдеще да не се извършват нарушения на тези задължения. Същата е и целта на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, в производството, по издаването на който е установено, че поведението на търговеца принципно пречи на ефективния контрол относно отчитане на продажбите в търговския обект. Оплакванията на касатора са насочени предимно към това, че на дружеството не е издадено наказателно постановление (НП) за извършеното нарушение. В тази насока, касаторът излага съображения, че при липса на определено и влязло в сила административно наказание (не е издадено НП) е невъзможно да се прецени с какво се обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. По делото не са представени доказателства за настъпили трудно поправими вреди, а и вредите не са конкретизирани по своя размер. Настоящият състав намира, че производствата по ЗАНН и по АПК са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на административно-наказателното производство по ЗАНН. Поради изложеното, в случая е без значение обстоятелството, че на дружеството не е издадено НП към момента на налагане на ПАМ. Целта на разпоредбата на чл.186, ал.1 е в унисон с преследваните от чл.22 ЗАНН цели за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по чл.186, ал.1. Граматическото тълкуване на чл.22 ЗАНН обосновава извод, че в нея не се има предвид само нарушението, поради което се налага мярката, а изобщо предотвратяването и преустановяването на административни нарушения т.е. с нея се цели посочения резултат изобщо в поведението на субекта адресат на мярката. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана по отношение на определения в нея срок. Установеното системно неизпълнение на задълженията за отчитане на данни относно наличните количества в резервоарите за съхранение на гориво пречи изобщо на извършването на контрол кога и как се зарежда горивото и дали то съответства на закупеното и после продадено количество. Посоченото обстоятелство, преценено заедно с вида на търговския обект, местонахождението му и предмета на продажбите - акцизни стоки са мотивирали административния орган да определи именно 14 дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок.