Решение № 645 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16487/2011 г.

ВАСIV отделение12.01.2012 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 2741 от 21.11.2011 г., постановено по адм. д. № 3911 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 645 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16487/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 267, ал. 8 ИК във връзка с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Красен Петков Железов от гр. Дългопол, подадена чрез адвокат-пълномощника му, против решение № 2741 от 21.11.2011 г., постановено по адм. д. № 3911 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна. С него съдът е потвърдил решение № РШ-6 от 31.10.2011 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Дългопол, с което на основание чл. 243, ал. 2 и чл. 246 ИК за избран за кмет на община Дългопол е обявена Маринка Димитрова Иванова, получила 4134 действителни гласове. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Касаторът твърди, че решението е необосновано и не се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. На следващо място се твърди, че в нарушение на закона съдът не е уважил искането за повторно преброяване на недействителните и действителни бюлетини, подадени при проведения първи тур за избор на кмет на общината, проведен на 23.10.2011 г. На последно място се твърди, че неправилно съдът е приел, че двете решения на ЦИК, с които е удължен изборния ден не са довели до допуснати съществени нарушения на изборния процес. По изложените съображения моли, решението на съда да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна по касационната жалба - ОИК - Дългопол не е взела становище. Заинтересованата страна - Маринка Димитрова Иванова е изпратила писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, против подадената касационна жалба. В него се съдържа становище за неоснователността й, като са изложени твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Моли се, съдът да отхвърли касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания, за които се твърди в касационната жалба. Счита, че съдът правилно е определил предмета на спора и е провел последователен контрол при спазване разпоредбите на чл. 168 във връзка с чл. 145 АПК. Намира за правилни мотивите на съда относно установяването на изборния резултат, при липсата на данни за оспорване действителността на бюлетините в секционните избирателни комисии (СИК), респективно - неосъществена процедура по чл. 226, ал. 4 ИК. Според прокурора правилно съдът е приел, че материалната доказателствена сила на протоколите на СИК за отразените в тях факти може да бъде оборена само по реда на чл. 193 ГПК, а не по реда на обратното доказване. Счита, че обосновано е отказано искането за повторно преброяване на действителните и недействителните бюлетини, при спазени изисквания на чл. 20, ал. 3 и 4 ИК. Според него съдът е изложил обосновани мотиви относно отказа за ползването на застъпници по реда на чл. 101, ал. 1 ИК. На последно място намира, че решенията на ЦИК относно удължаването на изборния ден не са довели до съществени нарушения на изборния процес, тъй като такива факти не са установени при осъществения съдебен контрол. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, касационната жалба подадена от надлежна страна и в срока по чл. 267, ал. 8 ИК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба подадена от Красен Петков Железов, в качеството му на кандидат за кмет на община Дългопол, против решение № РШ-6 от 31.10.2011 г. на ОИК - Дългопол, с което Маринка Димитрова Иванова е обявена за избрана за кмет на община Дългопол. Въпреки че жалбоподателят не е участвал в проведения втори тур за избор на кмет, като е обжалвал решението на ОИК, постановено на основание чл. 246, ал. 6 ИК той е оспорил решението на ОИК от проведения първи тур на 23.20.2011 г. за избор на кмет на община, постановено с правно основание в чл. 246, ал. 5 ИК. Съдът е преценил жалбата за допустима, поради което я е разгледал по същество. От приложените писмени доказателства е приел за установено, че решение № 159, взето по протокол № 31 от 25.10.2011 г. на ОИК - Дългопол, както и решение № РШ-6 от 31.10.2011 г. на същата ОИК са валидни, взети в съответствие с предоставената й по чл. 33, ал. 1, т. 23 и чл. 246, ал. 2 и 5 ИК компетентност. Съдът е извършил и проверка за спазване процедурата за регистриране в ЦИК и в ОИК на политическите партии и на инициативния комитет за участие в изборите за общински съветници и кметове, като е приел за установено, че издигнатите кандидати за кмет на община Дългопол съответно Маринка Димитрова Иванова, Янко Иванов Янков и жалбоподателя законосъобразно са участвали в изборите. На следващо място съдът е приел за установено, че както протокола на ОИК относно проведения първи тур на изборите на 23.10.2011 г., а така също и протокол от 31.10.2011 г. съответстват на изискването на чл. 243 и чл. 244, ал. 1, т. 1 - 19 и ал. 2 ИК. В протокола на ОИК - Дългопол от 23.10.2011 г. се съдържа броят на действителните гласове - 7727, включително и правно- релевантния факт, че никой от кандидатите за кмет не е получил повече от половината от действителните гласове. В съответствие с чл. 246, ал. 4 и 5 ИК кандидатите Янко Иванов Янков, получил 1770 действителни гласове и Маринка Димитрова Иванова - получила 1 617 действителни гласове са били допуснати до участие във втори тур за изборите на 30.10.2011 г. Въз основа на така получените данни е взето и решение № 159. Съдът е установил, че както протоколите на ОИК, а така също и решенията й са взети в съответствие с изискването на чл. 20, ал. 2 ИК. След извършената проверка относно валидността и законосъобразността на оспорените решения на ОИК съдът е изложил мотиви по всички възражения, направени с жалбата. На първо място е приел за неоснователно твърдението относно неправилното отразяване на изборните резултати при проведения първи тур. Оставил е без уважение искането за повторно преброяване на действителните и недействителните бюлетини по две съображения: липсата на процедура по чл. 226, ал. 4 ИК и неоспорване на материалната доказателствена сила на протоколите на СИК по реда на чл. 193 ГПК. Изразеното становище на съда относно официалната доказателствена сила на протоколите на СИК се споделят от настоящия състав. На второ място съдът е приел, че протоколът от 23.10.2011 г. на СИК № 22 е подписан от един от членовете й с особено мнение, без последното да сочи в какво се изразява то, нито е приложено към този протокол, поради което е приел, че и този протокол на СИК е редовен, отговарящ на изискването на чл. 20, ал. 3 и 4 ИК. На трето място искането за преброяване на бюлетините от проведения първи тур на изборите, обосновано с твърдения за липсата на застъпници на жалбоподателя също е възприето за неоснователно с аргументи основани на чл. 101, ал. 1 ИК. Правилно е становището на съда, че възможността за регистрирането на застъпници е предоставена на всеки кандидат, а обстоятелството, че жалбоподателят не е регистрирал такива не доказва установяване на неправилно отчитане на изборния резултат, което да налага и повторно преброяване на бюлетините от първи вот на изборите. На четвърто място съдът е приел, че решенията на ЦИК, с които е удължен изборният ден са в нарушение на установената процедура в чл. 184, ал. 1 и 2 ИК, но те не подлежат на обжалване. Удължаването на изборния ден е еднакво за цялата страна и то не е довело до съществено нарушение на изборния процес, който да повлияе върху изборния резултат. На пето място твърдението в жалбата, че пред СИК № 4 е имало избиратели, които не са били допуснати до гласуване, след като са били събрани документите им за самоличност в 20:00 часа, е прието за неоснователно, като недоказано. На шесто място е останало и недоказано твърдението, че на първия тур на някои от избирателите са били давани по две бюлетини, което е опорочило изборния резултат. Съдът е съпоставил данните от протокола на ОИК от 23.10.2011 г. относно броят на гласувалите избиратели с броя на намерените бюлетини в избирателните урни, които са били еднакви. Тези данни не са били опровергани. За неоснователно е възприето и твърдението, че на някои от избирателите са били предлагани парични суми, за да гласуват за определен кандидат, поради това че то също е останало недоказано. Поради неоснователност и недоказаност на твърденията в подадената жалба съдът е потвърдил оспореното решение на ОИК - Дългопол. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила относно отказа за повторното преброяване на действителните и недействителни бюлетини от първи тур на проведените избори е неоснователен. Жалбоподателят не е оспорил материалната доказателствена сила на протоколите на ОИК и съответните СИК. Протоколите на СИК са официални свидетелстващи документи, който се ползват с материална доказателства сила относно действията и фактите, отразени в тях. Оборването на тази обвързваща съда материална доказателствена сила може да бъде извършено само по реда на чл. 193 ГПК, чрез пълно доказване на неистинността им, тежестта за което е върху оспорващата ги страна, а не чрез обратното доказване. При липсата на данни за проведена процедура по чл. 226, ал. 4 ИК за която и да е СИК правилно съдът не е уважил искането за повторно преброяване на бюлетините. Неоснователно е и твърдението, че съдът следва да съобрази и липсата на застъпници на жалбоподателя в качеството му на кандидат за кмет, които не са наблюдавали работата на СИК. На това възражение съдът е дал отговор в обжалваното решение. Мотивите изложени в него се споделят от настоящия състав относно възможността на всеки кандидат да има застъпници, според чл. 101, ал. 1 ИК, които да упражнят предоставеното им право в чл. 210 ИК . Жалбоподателят не е регистрирал застъпник, но това не е доказателство за неправилно преброяване на бюлетините и отчитане на резултатите от гласуването в протоколите на СИК. Неоснователно е и твърдението че решението на съда е необосновано в частта му относно решенията на ЦИК, с които е удължен изборният ден. Правилни са изводите на съда, че всички кандидати са или поставени в еднакви условия да получат изборни гласове в периода на удължаването на изборния ден. В този смисъл е и т. 8 от решение № 12 от 13.12.2011 г. на КС на РБ. Решението на съда е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, които е съпоставил с приложимото материално право, въз основа на което е извел и правните си изводи. Съдът е извършил контрол по реда на чл. 168 и на основанията по чл. 146 АПК върху оспорените протоколи и решения на ОИК като не е установил допуснати съществени нарушения, даващи основания за отмяна на обжалваното решение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати пороци даващи основания за касационната му отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1