Решение № 10972 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2020 г.

Решение № 10972 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ чрез юрк. С. Пойдовска против решение № 139/27.02.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. д. № 1441/2019 г., с което е отменена негова заповед № ФК-937-0025815/17.12.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "С. Манджукова-К. -91" против оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски в размер на 1070 лв. /юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция/. Ответницата по касационната жалба – С. Манджукова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "С. Манджукова-К. -91", ЕИК 822077950 със седалище и адрес на управление: с. Алеко Константиново, община Пазарджик, област Пазарджик, ул. "Шипка", № 20 – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пазарджишкия административен съд е била заповед № ФК-937-0025815/17.12.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 5, изр. трето от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г. / и пар. 71, ал. 3 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на същата, както и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" - хранителен магазин, находящ се в с. Алеко Константиново, общ. Пазарджик, стопанисван от ЕТ "С. Манджукова-К. -91", и е постановена забрана за достъп до него за 14 -дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 10.12.2019 г. и след извършена справка в информационните масиви на НАП е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от цитираната наредба не подава автоматично от ФУ данни за всяка фискална касова бележка по установена дистанционна връзка към НАП. Установено е, че данни не са подадени не само за издадената при проверката фискална касова бележка, но такива не са подавани за периода 01.07.2019 г. – 10.12.2019 г. За да отмени заповедта, първостепенният съд е обосновал извод за нейната материална незаконосъобразност. Съдът е приел, че извършеното нарушение не е установено по безспорен начин. Според него на търговеца не е било известно, че ФУ в обекта не подава данни към НАП, доколкото същото е функционирало без да дава индикации за обратното и при липса на обективна възможност търговецът да проследява дали изпращаната от него информация достига до НАП. Обсъдил е безспорно установените факти, че контролната покупка е отразена надлежно с фискален бон № 1005877/10.12.2019 г., както и че всички продажби в обекта са документирани в ЕКАФП, КДФО и КЛЕН. Достигнал до извода, че цялата информация за оборота в обекта е била на разположение на проверяващите. Посочено е още, че наличието на изградена дистанционна връзка с НАП е установено от приложеното по делото копие от първия бон за активиране на нов КЛЕН и отбелязване в него на "успешна регистрация"; че търговецът има сключен договор за абонаментна поддръжка със сервизна фирма "Автосистеми" ООД от 04.09.2019 г., като фирмата е извършила надлежно регистриране на ЕКАПФ в НАП. Съдът е отбелязал, че по делото е приложен списък на получените в НАП - Z отчети. Предвид тези обстоятелства е обосновал извод за материална незаконосъобразност на наложената ПАМ и несъответствие на същата с целта закона и с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В подкрепа на изводите си съдът е посочил, че при проверката не е отчетена разлика по ЕКАФП и фактическата наличност. Така постановеното решение е правило като краен резултат. ПАМ се налага в определените от закона случаи при констатирано нарушение. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда, че мярката запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП – в случая подаване на данни от всяка фискална касова бележка автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение № 17, изискващо се от търговците според чл. 25, ал. 5, изречение последно от Наредба Н-18 вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 ЗДДС. Тъй като подаването на тези данни е констатирано от 01.07.2019 г. до датата на проверката, органът, издал оспорената заповед, е приел, че това се дължи на неизпълнение на задължението на лицето по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. да приведе дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 30 юни 2019 г., регламентирано в пар. 71, ал. 3 от от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на същата. Макар да се е позовал на пар. 71, ал. 3 от от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение, административният орган не е посочил какво конкретно не е изпълнено от проверяваното лице. Независимо от това, че договорът между ЕТ и "Автосистеми" ООД за абонаментно обслужване на инсталирания в обекта ЕКАФП модел: Daysy compact M-KL с ИН на ФУ DY422020 и ИН на ФП 36579388, сключен на 04.09.2018 г., а не на 04.09.2019 г., както е посочил съдът в мотивите на своето решение, е изтекъл на 04.09.2019 г. и към датата на проверката /10.12.2019 г. / не е бил подновен, органът, наложил ПАМ, не е констатирал нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 2 вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г., а именно използване на ФУ, което не е одобрен тип, и не е наложил мярката за това нарушение. От доказателствата по делото обаче се установява, че след проверката, а именно на 11.12.2019 г. между ЕТ и "Автосистеми" ООД е сключен нов договор за абонаментно обслужване на инсталирания в обекта ЕКАФП, който е различен от предишния - модел Compact M 02, инд. № DY538000, модул ФП 36696473. Според заявеното от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство и в касационната жалба търговецът не е изпълнил задължението си да поднови фискалното си устройство до 30.06.2019 г. Той не е сторил това и след изтичането на срока на договора за абонаментно обслужване на 04.09.2019 г., а го е направил на следващия ден след проверката - на 11.12.2019 г. Не се оспорва, че след тази дата, т. е. след подновяване на ФУ, се подават всички, необходими данни в НАП. От изложеното следва, че от една страна, ПАМ е наложена за нарушение, което не е коректно установено, а от друга – то е преустановено към датата на издаването на оспорената заповед. Поради това наложената ПАМ няма как да постигне целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административното нарушение. Вярно е, че повече от 5 месеца не са били подавани данни от всяка фискална касова бележка по дистанционната връзка към НАП, но не е спорно, че са регистрирани данните от издаваните Z отчети. /справката от информационната система на НАП се съдържа в административната преписка и е обсъдена в мотивите на заповедта/. Съгласно чл. 12 ЗАНН по принцип с налагането на административните наказания се цели да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Пример за това е ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, която се налага за вече преустановено нарушение, свързано с неиздаването на съответния документ за продажба. В потвърждение на казаното е текстът на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, изречение последно, според който при повторно нарушение срокът на ПАМ е 30 дни и нейното прилагане не може да бъде прекратено по-рано, дори в случая, когато глобата или имуществената санкция е заплатена. За постигането на тази цел обаче в заповедта няма изложени мотиви, обвързващи я с конкретния срок на мярката от 14 дни, който с оглед данните по делото е определен в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както е приел и административният съд. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/27.02.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. д. № 1441/2019 г. Решението не подлежи на обжалване.